Звездата на децата

Както вече споменах преди време, без да искам се сдобих с една електронна книга - Звездата на децата, от цикъла Елизиум. Авторката, Джоан Слончевски (Joan  Slonczewski), е биолог, който комбинира интереса си към микробите с този към космическите полети. Според един преглед на съвременната научна фантастика в списание Fantasy & Science Fiction, тя е една от последните мохиканки на истинската, научната, научна фантастика.

Действието се развива в далечното бъдеще, когато хората са усвоили пътуването със светлинна скорост и са населили доста планети. Всъщност, действието се развива в още по-далечно бъдеще, когато потомците на земните хора, обитаващи различните планети, вече са се отдалечили и променили. Има такива, които живеят кратко, плодят се като зайци, пренаселили са планетата си и тя отвръща на удара им със заболяване, подобно на лудата крава. Други живеят вечно, обитават виртуални пространства и запълват времето си в купуване на планети, създаване на дизайнерски такива и управление на световните финанси. Трети са се самокръстосали с маймуни и приличат на такива. Четвърти са модифицирали себе си така, че са влезли в симбиоза с фотосинтезиращи микроорганизми, живеят под водата и виждат смисъла на живота си в опазването и изучаването на всичко живо. Машините са извоювали правото си да се развиват по посока разум. Хората могат да манипулират телата си така, че да се приспособяват към различни условия за живот. Използват за това почти разумни наноботи, които чрез кръвта достигат до всички клетки, вилзат в тях и ги променят според плана. Основен проблем на хората в бъдещето са липсата на метали, което води след себе си идеологическите дискусии на тема "имаме ли право да унищожаваме цели планети за да се сдобием с тях и какво правим ако на тези планети има разумен живот". 


Деца-колонизатори, членове на религиозна секта, разумни космически станции, учени, политици, авантюристи с контрабандистки наклонности - това са героите на книгата и те се оказват въвлечени в спора за съдбата на планетата Прокарион. Както може да се очаква, за повечето от тях това не е резултат от собственото им желание, а по-скоро стечение на обстоятелствата. Прокарион е открит не много отдавна, но бързо успява да създаде грижи на правителства, учени и предприемачи. Обитателите й са организми, които според нашите представи са едновременно супер допотопни и високо организирани. Това са чуждоземни аналози на нашите бактерии, които обаче са достигнали доста високи нива на развитие и определено имат странно поведение. Бактерио-дърветата растат в правилни редички, бактерио-тревата никога не напуска "определените" й територии, бактерио-животните сякаш следват някакъв много стриктен план-график, а времето се наглася според нуждите на екосистемите. Поведението на Прокарион е толкова странно, че всички се втруват да търсят Господстващия разум. Лошият герой е ексцентричен, самовлюбен и самоуверен милионер, който произвежда машини и мечтае да стане собственик на цялата планета, която за нещастие на обитателите й се оказва доста богата на метали. Добрите герои са движени от не съвсем типични за ролята им подбуди - любопитство, алчност, инат и стремеж да наложат волята си.


Книгата е много приятна за четене - грабна ме още с първите страници и успя да ме изненада. Ако има нещо, което не ми хареса то е, че краят беше малко прибързан. Мисля, че авторката можеше да отложи развръзката с още 20-30 страници - и читателите и книгата щяха да спечелят от това! Големият плюс обаче остава - историята ме изненада! Поне за мен това беше една доста нестандартна книга.