Дразнещите неща

Трудно е да се направи класация на дразнещите неща. Обикновено най-дразнещо е това, което ти се е стоварило на главата в настоящия момент. Със сигурност обаче мога да кажа кои неща се намират в личната ми челна тройка! Сред тях са:

• стърженето на метал в метал;
• да ми говорят докато чета;
• да гледам как хората си плюнчат пръста когато прелистват страници!

Смърдомер

Тези дни ми се наложи да се кача в градския транспорт! Рядко ми се случва напоследък, за това пък преживяването е запомнящо се. Споко - няма да задълбавам в темата и да говоря за това колко е удобен или редовен. Мисълта ми е насочена по-скоро към хората, които го ползват. Пътниците явно спазват една негласна договорка - никой никога да не се къпе, да не си мие зъбите и да не си пере дрехите! И старо и младо се придържа стриктно към тази подредба на нещата. Вчера, след като се надишах на какви ли не "аромати" (слава богу, зима е, имам си шал, в който да си скрия носа и да огранича достъпа на зловонията) ми хрумна една революционна идея, която ще реши всички проблеми на градския транспорт! Ако качвайки се в рейса/трамвая/тролея всеки бива подлаган на тест за силата на излъчваната миризма и тези, които надвишават нормата биват спирани още на вратата, превозните средства ще станат внезапно по-приятни, по-редовни и по-празни! Навита съм дори да платя по-скъпо билетче за това.

Моля инженерите да се заемат спешно с разработката на смърдомери!
Предварително благодарим!

За представянето на книгите

Никога нямаше да започна книгата "Пътешественикът във времето и неговата жена", ако не ми беше препоръчана от надежден източник! Още началната страница с подзаглавието "двама души, орисани да бъдат заедно", а по-късно и обясненията на гърба, за "силата на любовта" и "романтичния капан", нашепват за "розов роман" и действат отблъскващо. Добре, че беше Ейрун да настоява в продължение на 2 години, че книгата си заслужава и добре, че имам достатъчно вяра във вкуса й, че да си я купя!
Наистина великолепна книга! И много странна. Одри Нифнегър разказва за Хенри, който има способността да скача във времето, без да може да контролира кога и къде става това. Така, в един прекрасен летен ден, възрастния Хенри се озовава на поляната пред една провинциална къща, където среща шестгодишната Клер - бъдещата му жена и голямата любов в неговия живот. Озовава се там гол-голеничък, тъй като, пътувайки във времето той не може да носи нищо със себе си. Клер обаче успява да преодолее първия шок, приема и факта, че този гол човек идва от бъдещето и започва да чака всяка следваща среща с нетърпение. Всеки път когато се завръща на поляната Хенри е на различна възраст, знае различни неща за нея и трябва много да внимава какво говори и прави, за да не обърка целият й живот. Истинската им среща обаче става доста по-късно - когато Клер е на 20, а Хенри на 28. Тогава той я вижда за първи път, а тя е влюбена в него от години. Цялата книга е едно постоянно прескачане във времето, което обаче следва някаква хронологична последоватеност. Ерудицията на авторката извира от всяка страница - Хенри е библиотекар, баща му е известен цигулар, Клер е художничка - в резултат книгата е изпъстрена с цитати от книги, препратки към творчеството на различни музиканти, разкази за концерти и изложби.
През цялото време докато четях, не спрях да се чудя как е могла Нифнегър така добре да завърже всичките разпиляни нишки на повествованието - в рамките на една и съща глава Хенри скача напред и назад във времето по няколко пъти, среща сам себе си, мъртвата си майка или още неродената си дъщеря, дори успява да каже "Да" пред олтара, вместо собственото си аз, което по принцип принадлежи на времето на сватбата, но в момента се е запиляло някъде.
Въобще една невероятна комбинация от "съвременен роман" и научна фантастика. А като още едно потупване по рамото на авторката мога да добавя, че научната част, колкото и фантастична, беше така добре представена, че дори гледната точка на генетика в книгата не ме подразни с наивност ;-)

Никога не е късно да станеш за резил!

Мдааа... да ми беше казал някой преди година, че това ще ми се случи, щях да му се изсмея в лицето! Аз? да спортувам? във фитнес зала??? Ха-ха-ха!

Никога обаче не е късно да станеш за резил! Е, разбира се алмаак е виновен (кой друг?) - информира ме прилежно, че във Фитнесът (иначе казано The Gym) вече имало часове по Пилатес! Опитах да се измъкна с обяснението, че то е за мутреси - кой нормален човек ще може да ходи в залата сутрин?, но номера не мина! Вече имало часове и вечер. И аз хъката- мъката, като не можах да намеря нови оправдания и като направих една бърза справка за цената на месечната карта за басейна Спартак, реших да ида - да пробвам! Е, вярно, не беше точно Пилатес, а нещо средно между Пилатес и йога, наречено с "благозвучното" име пилога, но пък беше доста приятно! Подозирам, че може и да ми бъде полезо - след като 3 дни имах мускулна треска и щом като ми отне цяла вечер да успокоя стомаха си (много упражнения имаше за равновесие и явно главата ми не издържа) явно упражненията имат ефект!

Днеска ще пробвам за 3ти път - надявам се мускулната треска съвсем да отзвучи, а стомаха ми да забрави за морската болест! Пък басейна Спартак може да го отложа за след месец - два . Те и без това ми влязоха в черния списък пролетта, мога да ги лиша от присъствието си още известно време - сигурна съм, че ще страдат! ;-)

Епизод Х+6 - Хлебарки

Седя си аз онзи ден в офиса и се трудя усилено пред компютъра - "Shut up! I am very busy and important!", както би казала Бриджет. От към вратата се чува кратко като ню-йоркска секунда* почукване и в стаята нахлува лелка с кофичка в ръка. Казва здрасти с половин уста, бърка в кофичката, вади нещо като тесто, завърта 2-3 топчета и ги запраща зад шкафовете, под мивката и зад парното. Забеляюзвайки моя учуден, но доста остър и втренчен взор, тя склонява да обясни - "срещу хлебарките" и се оттегля също така експедитивно както е и влязла.
А аз стоях и мигах още доста време. Вниманието ми се измести от екрана на компютъра върху разсъждения на тема: един напълно непознат влиза в офиса ти, нахвърля по земята отрова срещу хлебарки, без дори да допусне, че ти трябва да бъдеш информиран, а единствената реакция, която успяваш да постигнеш е да гледаш тъпо и да мигаш...

* за обяснение виж теорията на Тери Пратчет за продължителността на тази най-малка единица време

Автомобила като наркотик

В наше време, за един заклет пешеходец като мен, това да работиш на половин час път пеш от дома си е истински късмет! Излизам от вкъщи, преминавам с бърза крачка през парка, пресичам една две преки по протежение на Витошка и съм на работното място. Не пропускам обаче да забележа мъката, която цари на уличното платно - клаксони, псувни, задръствания, всеки бърза, нервира се и отнема предимството на другия (и моето - на пешеходеца). И във всяка кола има по 1 човек! Не мога да не се зачудя, дали простата математическа логика не би била приложима в случая със задръстванията - ако във всяка кола има по двама души, наместо 1, времето за преминаване през кръстовищата ще се намали на половина! Намаление на времето за придвижване по улиците с 50% е нещо, което дори кандидатите за нови кметове не могат да предложат. Но човекът в колата не мисли така - той (или тя) е лишен(а) от здрав разум, той (или тя) иска пред себе си празни улици, безплатни места за паркиране, отмяна на ограниченията на скоростта и пълна липса на досадници от рода на пешеходци и велосипедисти! Сега!
С всеки изминал ден се уверявам, че автомобила е като наркотик - несъвместим със здравия разум, пристрастяващ и променящ личността! Привидно нормални хора, мои познати, които се отличават със здрав разум и реален поглед върху нещата, в един момент се сдобиват с нова стара кола и Voila!, пред нас е поредния автокаубой! Седи напрегнат, здраво стиснал волана и с нездрав блюсък в очите профучава покрай пешеходци, вече стъпили на зебрата, изпреварва неправилно, пресича на червено и паркира напреки на тротоара. Често пъти разбира се, всичко това е придружено с някоя и друга чашка за отскок.
Четох вчера във вестник Капитал коментара на една жена шофьор - явно една от малкото успели за запазят способността си да мисли, независимо от 4-те кола, върху които се е разположила. Коментира жената с какви проблеми се сблъсква на пътя, как простащината някак се концентрира по кръстовищата и как за последните 20 години манталитета на автокаубоя не се е променил. Сглупих и прегледах мненията на форумци под статията. Спокойно! И след 20 години положението по столичните улици ще е същото! Нещото от което имаме нужда е някой да ни замъкне в пустияната и да не ни пусне да се върнем по родните места, докато не умре и последния автокаубой...

Ползата от цитатите

Винаги съм се чудела какъв е смисъла на това, хората да си пълнят главите с безполезни (и, когато откъснати от контекста, безмислени) реплики и мисли от книги (или в случая на определени мои роднини - филми), а после да ги изстрелват пред нищо неподозиращите слушатели! Приемах го като един вид проява на интелектуален снобизъм - да покажеш колко знаеш, колко си чел и какво си видял, да докажеш, че си нещо повече от тях. Понякога, в качеството си на човек с изключително слаба памет, съм го намирала дори за дразнещо. Гледах в петък (и после пак в неделя) филмът "Класът на историците". После дълго се чудех какъв е смисъла на онези часове, през които главите на учениците биваха тъпкани с цитати едновременно от класически произведения и модерни тъпизми? За какво им е, мислех си аз, освен да блеснат в разговора, да обърнат аргумент в своя полза, осланяйки се на чужд авторитет и да отбягнат нуждата от конкретни отговори? Струва ли си усилието?

Е, вчера установих, че цитатите си имат един друг, неподозиран от мен смисъл - карат те да се чустваш добре! Шефката ми дигна кръвното - изтъпани ме пред група хора, без предупреждение и обяснение, и почна да ми крещи в ухото "Говори на английски! Speak in English!" Вместо да побеснея, аз взех, че се сетих за Мисис Бенет от сериала на BBC "Гордост и предразсъдъци" - "Thank the gentleman Jane!". И ме напуши ужасен смях, като си представих шефката ми в ролята на добронамерената, но доста ограничена и истерична героиня на Джейн Остин!

Имало значи и друга полза от цитатите - помагат ти да видиш сивата действителност в по-друга светлина!

Джаспър Ффорд и изборите

Кефи ме Джаспър Ффорд! Две негови книги съм чела, сега започнах да слушам трета - железен е както винаги, а въображението му (доста развинтено!) изглежда няма свършване!
Казвам слушам, защото реших да прибегна до нов трик! Свалих си аудио книга с идеята да видя що за чудо е това и защо толкоз ги хвалят напоследък. Като допълнителен бонус смятам така да си осигуря по-приятно ходене до работата и, в особено критични случаи, когато шефовете ми се качат на главата и трябва някак си да неутрализирам адреналина, по-приятно прекарване на работното време. Свалих си "First among sequels", поредната книга за Четвъртък Следващ, литературна детективка, която следи за запазване чистотата на литературата - неща като съхранение на сюжета, непрескачане на героите от една книга в друга и ненамеса на разни вандали (обикновенно почитатели на поредици от романи) в работата на авторите. Добър пример е първата книга, "Аферата Еър" (която не съм чела), в която, както подразбирам, става дума за опита на някакви тъмни елементи да попречат на Джейн Еър да се омъжи за г-н Рочестър...
Та да се върна на "First among sequels". Както казах, кефи ме Джаспър Ффорд! В първата глава ставаше дума за новото правителство. То било ново и по-различно - вместо да се старае максимално да замазва положението, да се прави, че работи и да хвърля прах в очите на хората, то се захванало за работа сериозно и послдователно, и с план в ръка отстранявало проблемите на хората. Което довело до излишък на глупост! След като правителството не върши достатъчно глупости, глупостта се натрупва и в определен момент това се явява като проблем за обществото! Очакванията са за голям глупостен катаклизъм, чрез който да се излее натрупаната групост и да де балансира нещата. За да се преодолее това, вестниците обсъждат няколко възможни изхода: износ на глупост за страни от третия свят (щяли да са щастливи да я приемат, срещу известно заплащане в брой и 1-2 мерцедеса) или организирана масова проява на глупост. Последното, макар и исторически документирано (в някакво забутано градче, след като някой заровил маса глупост в бунището, тя започнала да изтича и в резултат хората започнали да използуват електрически миксери във ваната и да си решат косата на път,) било трудно осъществимо, понеже, ако се направи целенасочено, обезмисля идеята - една организирана масова проява на глупост (например всички вкупом да се блъснат в уличен стълб), би имала смисъл (неутрализиране на излишъка от глупост) и като такава не би могла да се характеризира като глупост.
Хареса ми и мнението "в тази страна има идиоти и те също имат правото да избират свои представители"!
Някак си обяснява много неща...

Салатка и ракийка!

Отиде човек за някакви си две седмици по чужбината и като се върне вече открива разлики! В неделя, след много усилия, кацнах на новия терминал на летище София. Усилията бяха големи, понеже мюнхенци бяха сдали багажа - вероятно заради прословутия Октобърфест, който им поддържа градуса! Самолет нямаше почти два часа, а когато намериха самолета загубиха рейса, който трябваше да ни закара до него.. Е, пристигнах в София де, при това на посочения в билета ден - 15 минути преди полунощ!
А в понеделник след работа с голяма радост се отправих с Джерката към парка. И той си беше в добро настроение - подскачаше на куц крак и мяташе дупето по алеите. В един момент се замота около едно дърво - разбира се, верен на кокерския дух, той си беше намерил какво да похапне! С бойни викове и размахвайки ярко оранжевия чадър, предназначен да ни пази от пощурели ротвайлери, аз се метнах да го гоня. Е, не го стигнах, дори не можах да го перна по дупето - бърз е, не може да му се отрече! Полюбопитствах обаче какво е ял. Отидох при дървото и какво да видя? На земята чиния шопска салата - доматки, краставички, сиренце отгоре - свежа, като току що отрязана. И до нея пластмасова чашка с течност, много прилична на ракийка...
Две седмици ме няма, помислих си аз и такава промяна - кучетата в парка вече се събират вечер в парка на салатка и ракийка! Октобърфест по български в кучешки вариант!
На следващата вечер историята се повтори на същото място - помни четирикраката гадинка къде е имало благинка! Отидох да проверя какво е дереджето - салатата почти беше свършила, само един домат се въргаляше самотно на дъното на чинията. Ракията обаче не беше пипната! Сега седя и мисля - въздържатели ли са тези кучета или напротив, доливат си от шишето с ракия по-често от колкото си досипват от салатката и за това чашката е пълна?

Пак ваканция!

Ех, друго си е да имаш гадни шефове, които да ти пречат да си вземеш отпуската на куп! Ако ми бяха позволили да си взема 4 седмици лятото, както исках, нямаше сега да се стягам за втора ваканция!
Да живеят началниците!
Е, вярно, днеска по всичко личи, че ще ме поозорят и ще ме държат до никое време тук, но ще се постарая да не се връзвам - все пак, довечера ме чака приятното занимание по стягането на куфара! А утре, в (прекалено) ранни зори политам! Отивам при братото в Мюнхен! Това го правя от най-добри чувства и грижи за него - тази година горкия не можа да си дойде, за това аз се жертвам и отивам при него.. Какво да се прави като съм такава жертвоготовна душа!
Единственият ми проблем в момента е, че, заради стандартното вече закъснение на заплатата, не можах да си закупя качествена книжка по мой вкус за самолета. Уредих се с "Неделен клуб по философия", дано успея да се залъжа с нея и да не забележа излитането. След това ще е лесно...
Колкото до двете седмици в Мюнхен... Тази година ще успея да хвана Октобърфеста - не че съм голяма почитателка на бирата, но друго си е да идеш да видиш как се наливат германците в по-голям формат и да мушнеш 1-2 наденички;-) Освен пиенето на бира и изучаването на немската култура на натряскване, не е много ясно какви други занимания ще си имам. Оставила съм подреждането на програмата на братото. Като имам предвид какво е времето в тази част на Европата тази година, часовете през което той ще е на работа ще го прекарам по музеи. Което не е лошо - след толкова време прекарано в "службата" имам нужда от малко култура! За която все не успявах да заделя от ценното си време при предишните си посещения в Мюнхен. Този път ще имам шанса да отскоча и до Виена, където ме чака изложба на любимеца ми Климт! Като се замисля, май има сериозен риск да получа културен шок! ;-)

Трите книги

Тези дни силно се вълнувам от идеята на Хеликон да направи списък на "15 книги, без които не мога" Всеки може да гласува за 3 книги. Това, според мен, трябва да са заглавия, които са били от голямо значение за въпросния читател. Та от няколко дни се опитвам да измисля кои книги са оказали най-голямо влияние върху мен, за да мога да гласувм и аз. Първата никак няма да ми е трудно да я посоча - "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл (така пишат името на автора на българските версии на книгата. Странно защо брат му Лорънс у нас го "превеждат" като Дърел...). Това определено е книгата, която ми е повлияла най-силно и която, до голяма степен, определи развитието на съзнателния ми живот в частта учене-работа. Понякога виня автора й за това, но все пак заслужава да я посоча за включване в списъка...
Кои обаче да бъдат другите? В различни периоди от време съм била влюбена в различни книги. Като се започне от "Пипи дългото чорапче", мине се през индианския период на Карл Май, Айзък Азимов, Удхаус и се стигне до сегашната ми мания - всичко от Тери Пратчет. И сега си ги ценя тези книги и си ги препрочитам. Е, без Карл Май - този автор е задължителен за всички между 12 и 16 години, но трябва да си остане в тази възраст!;-)
Чух по телевизията, че за сега води "Властелинът на пръстените". Несъмнено ценна и много любима книга, но... Ако сложа честно ръка на сърцето си, не бих казала, че ефектът й върху мен е бил особено голям. Има няколко автора, без които със сигурност не мога, но които съм чела на английски, книгите им не са преведени и май не върви да ги включвам в списъка на Хеликон.
Та седя на работа, гледам разсеяно в една точка и се чудя - кои да са другите ми две книги???

За бедността на бедните

Чета днеска във вестник DN размишления за това, какво коства на Природата една от поредните гъзарии човешки - това да ходиш навсякъде с бутилка минерална вода и да отказваш да пиеш от чешмата. Аз също размишлявам.
Пише, че само в Стокхолм, транспорта на бутилките минерална вода е свързано с отделянето на 34 000 тона въглероден двуокис в атмосферата - колкото 12 500 коли за една година. По принцип, в Швеция трудно ще видиш по улиците хора с бутилка в ръка - за разлика от София. Ако поискаш вода в ресторанта ще ти донесат кана напълнена от чешмата - не бих се престрашила да си поискам чешмяна вода в софийска кръчма или ресторант! За всичките години, които прекарах в Стокхолм, не чух някой да казва "ние в къщи пием само минерална вода" - тук това е практика, символ на успелите в живота (като климатика).
В статията също така има коментар на новите разпоредби в някои административни служби, ресторанти и барове в Сан Франциско и Ню Йорк - пълна забрана на ползуването на бутилирана вода от работещите и клиентите. И за да не се притесняват последните, че ще им стане нещо ако пият вода от водопровода - всяка чешма с филтърче. Целта - да се намали отделянето на въглероден двуокис и трупането на пластмасов боклук.
Чета и си мисля за вечно плачещия българин, който постоянно се жалва от бедността и недоимъка, но не се замисля, когато вади 50-80 стотинки за бутилка. По-престижно е да кажеш "аз пия само минерална вода" и да си платиш за това. Допълнителния бонус е, че после ще можеш да въздъхнеш "ох, колко скъп е станал живота" и да теглиш една, защото времето пак не е както трябва, а градът е задръстен от мърсотия...
А западняците - те са богати, могат да си позволят поредната гъзария - да пестят!

И все пак море!

Даа и тази година успях! Стигнах до морето! Само за 6 (плажни) дни, но като се има предвид, че не вярвах, че въобще ще ида...
Тук май вица за козата би бил съвсем на място;-)
И така, Варна, 6 дни слънце, джапане и плискане в топлото море, търкаляне по плажа, сладолед и други летни екстри. И Джерката намаза - направи едно хубаво, дълго къпане, съчетано с много лай, гонене на пръчки и гмуркане за камъни. Хич не искаше да си тръгва от плажа!


Всичко хубаво, но както винаги не идеално. Спокойствието ми нарушиха:

• делфинариума, който ми поиска 20 лв за да видя скачащите делфини;
• аквариума, който ми взе само 2, но пък ми показа мръсни аквариуми, през които рибките почти не се виждаха и витрини с някакви белезникави същества в буркани с формалин и нечетливи надписи (времето си казва думата, а пък аквариума е основан от цар Борис III);
• варненска община - мърсотията по пътя за плажа беше невероятна! Надали някой ще ми повярва, но като се прибрах в София и погледнах от балкона на панелката се изумих колко чист е града в сравнение с "морската столица" (както викат на Варна, макар всички да знаят, че това е Бургас:-)!!!

За последното наистина никой не ми повярва. Явно репутацията на Варна е непоклатима!

Никой продължи да не ми вярва до вчера, когато в мрежата (а днес и вестниците) се появи новината за затворения, заради замърсяване от канализацията, южен варненски плаж. Замърсяването, пишат, било 8 пъти над нормата. Мене ако питате, надали водата се е изцапала ей сега, внезапно! Просто тези дни на някой му е хрумнало да провери. Дано не проверят северния плаж, че аз ходих там и честно да си кажа, не искам да знам какво е имало във водата! Кутиите, пликчетате, бутилките, фасовете и обелките от семки по пясъка ги преглъщам, с морето обаче шега не бива!!!

Епизод Х+5 - Чувство за хумор, или...?

Тази седмица шефа одобряваше новите попълнения - дойде сезона на дипломантите. Процедурата включваше следните въпроси:
- По кой проект е този дипломант?
- Има ли пари за него? А покриват ли целия проект?
- Кога трябва да се дипломира?
- Коя е тази ХХХ? Грозна ли е?
- От коя катедра е този кандидат дипломант?
- Чие протеже е?
....

И замирисва на море...

.... ама друг път!




Миналата година две морета, тази ич!
Нещата в природата, казват, винаги са балансирани...
Аз обаче протестирам - това на снимката според мен не бива да се брои - нямаше плацикане!

Освободете Потър!

От повече от месец ме тресе Хари Потър треската. Братото ми поръча книгата в Амазон още преди година, така че аз потривах ръце и си представях насладата от новите 600 (както дочух) страници на последната тухла.
Препрочетох шестия том - да съм готова и в час! Зачаках. От голям мерак първо обърках датите - не знам защо реших, че книгата ще излезе на 21-ви юни, вместо юли и затаих дъх. На самия 21.07. седях, четях пресата, слушах радиото и се чудих защо никой не споменава за Потър! По-важна новина от това все пак не може да има! Към края на деня ми просветна! Объркала съм датата - не ми било 21.06, най ми било 21.07!
Направих опит да се успокоя и зачаках пак. На следващия 21-ви ясно пролича, че този път не съм сбъркала - то не бяха приказки, статии, коментари, интервюта...
Гледах аз репортажите показващи, как щастливците гушнали книгата се разхождат посред нощ из сойфийските улици и тайно се изяждах отвътре - ако знаех, че и у нас ще я пуснат в книжарниците в деня на световната премиера, нямаше да искам от братото да ми я поръчва от Амазон!!! Предната книга си я взех така - посред нощ, насред купона, в стария град на Стокхолм...
ПАК стиснах зъби и зачаках! На 22-ри, неделя, на два пъти слизах да проверя пощенската кутия - знаех, че просто НЯМА начин да е пристигнала, ама все пак.. Устисках до понеделник и се юрнах към пощата! Търся си пакетчето казвам, в интернет пише, че е доставена, къде си ми е мойто пакетче? "Еми вие сте проверили в Интернет, ама ние не можем!", тросна ми се служителката зад гишето. Жегата ме принуди да се въздържа и само мислено й отговорих, че й личи, че не може да провери в Интернет...
Във вторник пак бях там, нищо, че беше 40 градуса на сянка! Пак чух "ми няма пакет за вас! Получавали ли сте съобщение?"
Сряда - температурите поспаднаха, но и служителката зад гишето излъчваше хлад - "няма пакет за вас"...
Мъка! Вървя и страдам, влача крака и си представям сладостта на последния том, който не идва и не идва... Влизам в къщи и там, на масата, ме чака СЪОБЩЕНИЕ! Сърцето ми трепна за миг, но бързо замря - Хари Потър е задържан на МИТНИЦАТА! Седя с отворена уста и мисля - и какво стана сега, нали уж сме в ЕС, няма данъци, мита, това, онова, ЗАЩО???
На бележката пише - предлагаме нова услуга - доставка на колетите по домовете в удобен за вас час! На посочения телефон обясняват - задържали колета защото е с обявена стойност! Що се отнася до услугата за доставка - "за вашия квартал, таксата ще бъде 4 лв, плюс 4 лв пощенски разходи, плюс 20 стотинки на всеки килограм"... Просветна ми внезапно какво прави Хари Потър на митницата!
Е, май е време да потеглям натам! Ще ми отнеме време - трамваите не работят, "Мария Луиза" е в ремонт, а митницата затваря в 16.30. Ще се наложи да походя малко повечко пеша.
Но днес е хладно, а после.... Ехееее!!!

Повелителят на мухите

Тази книга не беше лесна - дълга едва около 200 страници, но за това пък ми отне повече от 3 месеца да я прочета. Причината? Страх ме беше да стигна до края! От самото начало подозирах (или пък съм чела в някоя рецензия и ми е останало в подсъзнанието??), че той няма да е много весел...
Страшна книга, в буквалния и в преносния смисъл на думата.
Авторът, Уилям Голдинг, англичанин, носител на нобелова награда за литература, разказва за живота на група деца на необитаем остров. Дейстивето се развива някъде около първата световна война, главните герои са английски ученици, а мястото си е направо райско - тропически остров, с бели плажове, синьо море, лагуна подходяща за къпане и дървета отрупани с плодове. За отрицателно време (както вече споменах, има няма 200 страници ;-), групата момченца, символ на невинността и добротата, загуби цивилизования си вид. Тук на става дума само за външния вид - дълги перчеми, дрипи, мърляви лица и олющена, в резултат на изгарянията, кожа. В началото, заучения от училище и наложения от възрастните начин на мислене им помогна да се организират, да си изберат шеф и да се захванат да изследват острова, строят колибки и поддържат сигнален огън на върха на планината...
Вниманието на по-бойните момчета обаче, бързо беше привлечено от дивите свине - оформи се групичка на ловците. С убиването на първото прасе започнаха и проблемите - раздори, битки за лидерство, спорове за дежурствата за поддържане на огъня... "Ловците" бързо тръгнаха по наклонената плосткост и се превърнаха в типичните диваци - нарисувани лица, бойни танци и напеви за поддържане на духа, жертвоприношения за омилостивяване на "звяра"...
Убийството на първото прасе бързо доведе до убийството на хора - първо Саймън, олицетворението на духовността, скоро след него астматичният шишко с очила, символ на здравия разум. В сляпата си ярост и в желанието си на всяка цена да заловят и убият отритнатия вече лидер на групата, Ралф, диваците подпалиха целия остров. Което в крайна сметка им помогна - този път пушекът привлече вниманието на военен кораб, който спаси Ралф от сигурна смърт, а диваците от лапите на мракобесието...
Хубава книга - за тъпотата на тълпата (всеки път се сещам за Тери Пратчет, който в една книга обясняваше, че коефициентът на интелигентност на тълпата се равнява на коефициента на интелигентност на най-глупавия й член, разделен на броя на хората в нея), за нежеланието да поемеш отговорност за собствените си постъпки, за това как една несгода толкова лесно се превръща в оправдание за всякакви безчинства...
Свалям шапка на такива автори, които съумяват без особено картинни и детайлни обяснения да предадат ужаса и безмислието на дадена ситуация и които успяват да предадат упадъка на едно общество, без да прибягват, както много съвременнни български автори, до вулгарност и цинизми.

Епизод Х+4 - Из ръководство за безопастност на труда

Поставяне на ръкавици:

• Ръцете се измиват и подсушават
• Ръкавицата се хваща за маншета
• Ръката се събира в юмрук и влиза в ръкавицата
• Пръстите се наместват
• Процедурата се повтаря с другата ръкавица.

Епизод Х+3 - Скрининг

Рано сутрин, по време на "рапорта". Разговор с шефа.

- Я ела тука и ми напиши скрининг. С печатни букви го напиши! Да видя как пишеш скрининг!
- Ето...
- А така. А защо си го написал в страницата с и-кратко?
- Амиии... Понеже повече пасва на произношението на английски...
- Ние дето първи сме въвели тази дума преди 40 години, точно на нашата страница да бъде с грешка??? Отивай веднага, имаш кратко време да го поправиш, понежи онези от министерството още не са го чели! Освен това дори на английски скрининг не се пише с и-кратко!

Най-тъпите реклами

Въпроса за най-тъпите реклами е твърде обширен и твърде спорен. И твърде често повдиган - доста блогове и форуми трупат посетители с класации на хубавите или лошите реклами! Аз няма да правя това ;-) Но не мога да пропусна да спомена последната глупотевина дето чух събота и неделя по радиото!
_______________________________________________
Разговор:
- Десет капки бензин моля!
- Къде ги искате, в очите или в колата?
Плътен, подкупващ и обещаващ мъжки глас добавя в заключение:
- Бензиностанции Темпо - точни като капкомер!
_______________________________________________

Как да не идеш да си налееш от тях!

Епизод Х+2 - Параграф 22 - настолна книга за всеки офис

От години се опитвам да прочета "Параграф 22" - винаги прочитам първата глава, кефя се на момента, в който Йосарян, цензурирайки писмата на войниците, премахва всички пълни членове и... до тук!

Наскоро обаче си донесох книгата в офиса - и, както се казваше в един стар виц, като ми се отвори едно чете...

Много върви тази книга на работното място! Ето, днес, по време на обедната почивка четох главата посветена на майор Майор Майор Майор! Там на дълго и на широко се разказваше за неговия баща, който получавал субсидии за да НЕ отглежда люцерна! Работел без почивка за да НЕ произвежда люцерна и колкото повече НЕ произвеждал, толкова повече му плащала държавата! А той, бивайки много далновиден, инвестирал в нова земя и започвал да НЕ произвежда още повече люцерна...

Ако има по-точно описание на моя работен ден, още не съм попаднала на него!

Мисля, че по начина по който ми се услажда тази книга скоро ще я върна на Мила, която ми я зае преди, има-няма, 10тина години...

Гордост и предразсъдъци по американски

Тази събота и неделя сглупих и взех да гледам на DVD последната, американската, версия на "Гордост и предразсъдъци". Признавам си, очаквах, че ще е трагично, но въпреки това бях изключително неприятно изненадана! Режисьорът беше наблегнал върху някаква странна, негова си, представа за взаимоотношенията между Дарси и Елизабет, изцяло пренебрегвайки остроумните диалози и интересните характери създадени от Остин - най-ценното от книгата. Вярно, когато си гледал минисериала на BBC до степен, че помниш всяка реплика и изражение, можеш да очакваш, че холивудската версия няма да е на ниво. Но чак пък в къщата да търчят прасета, героите да се омотават в провесеното пране, а качествените диалози, до колкото са останали неорязани, да бъдат изричани на скоропоговорка, за да остане време за безкрайни моменти в които главната гореиня да съзерцава умислено запалени свещи, цветенца или там каквото дойде... Не бях очаквала, признавам си! Филм създаден за американци! Казвам за, понеже проверих - режисьора, някой си Джо Райт, е англичанин, който обаче явно има повече опит в правене на незначителни телевиозинни сериали. Според мен не е трябвало да прави опити да проходи в други "жанрове". Макар, че знае ли човек - и Питър Джаксан не е бил особено блестящ преди да се захване с "Властелина";-)

С една дума - мъчение! Е, поизмих лошият вкус с бърз преглед на епизода на BBC, в който се появява господин Колинс - е ТОВА се казва КЛАСИКА!

Световен ден против тютюнопушенето

Не мога да не отбележа този ден! Така ми е омръзнало да дишам дима на хората с цигара, докато последните крещят на висок глас и искат да спазваме правата им, че реших да си сложа една анти-тютюнева (открадната) снимчица - хубава е нали?

Епизод X+1 - За подписите

През последната седмица началниците са се заели с нелеката задача да ни научат как да си служим с новите технологии! Смятат, че не се справяме добре когато пращаме e-mail-и. Трябвало обезателно да си слагаме подписчета, така че всеки който получи писмо от нас да знае от къде идваме, да ни посети страницата и да се опита да научи нещо за нас. Редно било да се рекламираме казаха!
Първо ни написаха на черната дъска примерен подпис - имена, титли, адреси, телефони, интернет страница. Казаха обаче, че можем да вложим творчество и да го разнообразим по свой вкус - например да добавим ICQ номер. Нищо, че ни е забранено да ползуваме тази програма. За по-сигурно, за затвърждаване на урока, ни изпратиха и e-mail със същите обяснения и с още идеи за направата на идеалния подпис.
Чудя се - тези хора нямат ли си друга работа? А също - няма ли да е по-добре първо да ни накарат да се чувстваме доволни от това, че работим тук, така че да пожелаем сами да си турим въпросните подписи?
Хм... Тъпи въпроси, които ще си останат без отговор!

За Тери и чорапите

Простирам си днес дрехите и , съвсем логично, в ръцете ми попада Самотния Чорап. Нали съм чела достатъчно книжки за света на Диска, хич не се и чудя къде е изчезнало другарчето му - чорапеното чудовище със сигурност му е видяло сметката! Седи си там, в килера, зад пералнята, дъвче чорапи и пуска лиги - Мляс-Мляс-Мляс... Умилително!

Да живее Тери - винаги може да се разчита на него да даде отговор на най-важните въпроси! Като този къде отиват единичните чорапи и какво причинява гръмотевичните бури в София, през последните дни...

Епизод Х - Субординация и дисциплина!

В старата ми работа често се шегувахме с колегите, че служебния ни живот е доста подходящ за сценарий на сапунка. Сега, от мястото си в новата "служба", спокойно мога да твърдя, че сме бъркали - нещата тогава си бяха нормални и не бяха достойни за перото на "сапунения майстор". Днес обаче спокойно мога да заявя - ТАЗИ работа става за сериал!
И ето, захванах се да пиша първия епизод. Ще го нарека епизод Х, за да си осигуря път за отстъпление - назад във времето!
В този епизод ще въведа девиза, който ни спуснаха отгоре

Субординация и дисциплина!

Обясниха ми го така - аз имам много опит и за това ТРЯБВА да нареждам на тези под мен какво да правят. И в същото време да слушам и изпълнявам заповедите спуснати отгоре. Защото нямало място за демокрация. Така било в чужбина казват. Явно не съм била на правилното място в чужбина и съм развила зловредни представи за академичния живот, който ти дава свобода...
Всичко хубаво, може би е време да вляза в правия път и да науча основни неща за севта на науката, ама явно не ме бива да раздавам заповеди или пък "подчинените" не са научени да слушат! Когато им поръчах да се хванат за четките за зъби и да се заловят с почистването на пода, те ми отговориха - с паста за зъби или имаш специален препарат?
Подозирам, че не ме взеха на сериозно. Ще се обърна към началството за инструкции...

Мдааа...

От мен май се очаква тука да напиша нещо много интелигентно, нещо което да ГРАБНЕ посетителя за носа и да не го пусне докато не изчете всичко...
Лошо няма, но понеже още нищо не съм написала, май е по-добре да не го грабвам човека, да не се мъчи! Понеже съм добра душа ще се огранича само до

Здравей и заповядай пак!