Винаги съм се чудела какъв е смисъла на това, хората да си пълнят главите с безполезни (и, когато откъснати от контекста, безмислени) реплики и мисли от книги (или в случая на определени мои роднини - филми), а после да ги изстрелват пред нищо неподозиращите слушатели! Приемах го като един вид проява на интелектуален снобизъм - да покажеш колко знаеш, колко си чел и какво си видял, да докажеш, че си нещо повече от тях. Понякога, в качеството си на човек с изключително слаба памет, съм го намирала дори за дразнещо. Гледах в петък (и после пак в неделя) филмът "Класът на историците". После дълго се чудех какъв е смисъла на онези часове, през които главите на учениците биваха тъпкани с цитати едновременно от класически произведения и модерни тъпизми? За какво им е, мислех си аз, освен да блеснат в разговора, да обърнат аргумент в своя полза, осланяйки се на чужд авторитет и да отбягнат нуждата от конкретни отговори? Струва ли си усилието?
Е, вчера установих, че цитатите си имат един друг, неподозиран от мен смисъл - карат те да се чустваш добре! Шефката ми дигна кръвното - изтъпани ме пред група хора, без предупреждение и обяснение, и почна да ми крещи в ухото "Говори на английски! Speak in English!" Вместо да побеснея, аз взех, че се сетих за Мисис Бенет от сериала на BBC "Гордост и предразсъдъци" - "Thank the gentleman Jane!". И ме напуши ужасен смях, като си представих шефката ми в ролята на добронамерената, но доста ограничена и истерична героиня на Джейн Остин!
Имало значи и друга полза от цитатите - помагат ти да видиш сивата действителност в по-друга светлина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар