Салатка и ракийка!

Отиде човек за някакви си две седмици по чужбината и като се върне вече открива разлики! В неделя, след много усилия, кацнах на новия терминал на летище София. Усилията бяха големи, понеже мюнхенци бяха сдали багажа - вероятно заради прословутия Октобърфест, който им поддържа градуса! Самолет нямаше почти два часа, а когато намериха самолета загубиха рейса, който трябваше да ни закара до него.. Е, пристигнах в София де, при това на посочения в билета ден - 15 минути преди полунощ!
А в понеделник след работа с голяма радост се отправих с Джерката към парка. И той си беше в добро настроение - подскачаше на куц крак и мяташе дупето по алеите. В един момент се замота около едно дърво - разбира се, верен на кокерския дух, той си беше намерил какво да похапне! С бойни викове и размахвайки ярко оранжевия чадър, предназначен да ни пази от пощурели ротвайлери, аз се метнах да го гоня. Е, не го стигнах, дори не можах да го перна по дупето - бърз е, не може да му се отрече! Полюбопитствах обаче какво е ял. Отидох при дървото и какво да видя? На земята чиния шопска салата - доматки, краставички, сиренце отгоре - свежа, като току що отрязана. И до нея пластмасова чашка с течност, много прилична на ракийка...
Две седмици ме няма, помислих си аз и такава промяна - кучетата в парка вече се събират вечер в парка на салатка и ракийка! Октобърфест по български в кучешки вариант!
На следващата вечер историята се повтори на същото място - помни четирикраката гадинка къде е имало благинка! Отидох да проверя какво е дереджето - салатата почти беше свършила, само един домат се въргаляше самотно на дъното на чинията. Ракията обаче не беше пипната! Сега седя и мисля - въздържатели ли са тези кучета или напротив, доливат си от шишето с ракия по-често от колкото си досипват от салатката и за това чашката е пълна?