За представянето на книгите

Никога нямаше да започна книгата "Пътешественикът във времето и неговата жена", ако не ми беше препоръчана от надежден източник! Още началната страница с подзаглавието "двама души, орисани да бъдат заедно", а по-късно и обясненията на гърба, за "силата на любовта" и "романтичния капан", нашепват за "розов роман" и действат отблъскващо. Добре, че беше Ейрун да настоява в продължение на 2 години, че книгата си заслужава и добре, че имам достатъчно вяра във вкуса й, че да си я купя!
Наистина великолепна книга! И много странна. Одри Нифнегър разказва за Хенри, който има способността да скача във времето, без да може да контролира кога и къде става това. Така, в един прекрасен летен ден, възрастния Хенри се озовава на поляната пред една провинциална къща, където среща шестгодишната Клер - бъдещата му жена и голямата любов в неговия живот. Озовава се там гол-голеничък, тъй като, пътувайки във времето той не може да носи нищо със себе си. Клер обаче успява да преодолее първия шок, приема и факта, че този гол човек идва от бъдещето и започва да чака всяка следваща среща с нетърпение. Всеки път когато се завръща на поляната Хенри е на различна възраст, знае различни неща за нея и трябва много да внимава какво говори и прави, за да не обърка целият й живот. Истинската им среща обаче става доста по-късно - когато Клер е на 20, а Хенри на 28. Тогава той я вижда за първи път, а тя е влюбена в него от години. Цялата книга е едно постоянно прескачане във времето, което обаче следва някаква хронологична последоватеност. Ерудицията на авторката извира от всяка страница - Хенри е библиотекар, баща му е известен цигулар, Клер е художничка - в резултат книгата е изпъстрена с цитати от книги, препратки към творчеството на различни музиканти, разкази за концерти и изложби.
През цялото време докато четях, не спрях да се чудя как е могла Нифнегър така добре да завърже всичките разпиляни нишки на повествованието - в рамките на една и съща глава Хенри скача напред и назад във времето по няколко пъти, среща сам себе си, мъртвата си майка или още неродената си дъщеря, дори успява да каже "Да" пред олтара, вместо собственото си аз, което по принцип принадлежи на времето на сватбата, но в момента се е запиляло някъде.
Въобще една невероятна комбинация от "съвременен роман" и научна фантастика. А като още едно потупване по рамото на авторката мога да добавя, че научната част, колкото и фантастична, беше така добре представена, че дори гледната точка на генетика в книгата не ме подразни с наивност ;-)