От години се опитвам да прочета "Параграф 22" - винаги прочитам първата глава, кефя се на момента, в който Йосарян, цензурирайки писмата на войниците, премахва всички пълни членове и... до тук!
Наскоро обаче си донесох книгата в офиса - и, както се казваше в един стар виц, като ми се отвори едно чете...
Много върви тази книга на работното място! Ето, днес, по време на обедната почивка четох главата посветена на майор Майор Майор Майор! Там на дълго и на широко се разказваше за неговия баща, който получавал субсидии за да НЕ отглежда люцерна! Работел без почивка за да НЕ произвежда люцерна и колкото повече НЕ произвеждал, толкова повече му плащала държавата! А той, бивайки много далновиден, инвестирал в нова земя и започвал да НЕ произвежда още повече люцерна...
Ако има по-точно описание на моя работен ден, още не съм попаднала на него!
Мисля, че по начина по който ми се услажда тази книга скоро ще я върна на Мила, която ми я зае преди, има-няма, 10тина години...
3 коментара:
много моля Мила да почака, искам и аз да я прочета ;-)
че и аз все до пълните членове съм стигал хихи
:-D
Ама това е важен момент от книгата, добре е да се прочете няколко пъти!
Пък Мила... Като е чакала толкова време, мисля, че още някоя и друга година няма да и се опъне! Не е такъв човек да припира!
Публикуване на коментар