За климатиците и силиконовите цици

Климатика е достоен да застане редом до силиконовите цици като нетленен символ на парвенющината. До вчера никой не беше и сънували за такова нещо, днес целокупния български народ се е юрнал да си го набави. Както се казва, кога станаха цигани, кога им почерняха д-тата.

Днес, 20 години след като се измъкнахме от блатото на "комунизъма", дори най-долнопробните квартални кафенета и бакалийки се кипрят с надпис "air conditioned". За доказателство на това твърдение, водата им се стича по всеки, пропаднал до там, че да тръгне по улиците без кола.

А какво да кажем за климатиците по домовете на хората? Макар и цели 20 години по-късно, само шепа успели българи могат да си позволят да се сдобият с (и издържат финансово) това чудо на техниката. Болшинството са от онази прослойка, която смята за невъзможно съвременното съществуване без силиконови цици за жената и дъщерята, или нов iPhone за сина. Все пак, България не е Америка! Там, както всички знаем от холивудските екшъни, дори най-бедния прошляк има къща с климатик и голяма кола тип SUV.

За останалите сънародници, нямали късмета да "успеят в живота", остава утехата на служебната прохлада на аванта! Навън е все още едва 18 градуса, но това не пречи на климатика в офиса да дъни яко. И тъй като любимите ни сънародници, въпреки демонстрираното материално благосъстояние, не смятат за нужно да се къпят по-често в летните жеги, бумтенето на обожествявания уред задължително е съпроводено с отварянето на прозорци, с цел прочистването на вонята на пот от общите помещения. Все пак, не те плащат тока, нали?

Muleina

Мъка! Онзи ден се събудих с тази МАЛОУМНА песен в главата! Цяла нощ се беше въртяла там, несъмнено благодарение на някое също толкова малоумно радио, на което съм попаднала без да искам през деня.

Мразя когато някоя гадна песничка, тип летен хит, ми се запетлае в главата. Разбрах обаче как му викат на този феномен! Мозъчен червей! Удачно! Събуждаш се и усещаш, че гадния червей е направил мозъка ти на швейцарско сиренце!

Brainworm: Getting a song (usually one you dislike) stuck inside your mind that repeats endlessly.

Urban dictionary

Дочуто по радиото

Интервюиран: Ако..., то аз съм трамвай!
Водещ: Не, ти не си трамвай, ти си художник!
Интервюиран: Дай Боже!

И аз чета

E, когато става въпрос за книги, някак не мога да устоя на изкушението да се включа и из! Ето, в отговор на поканата на Нуша и Бла :

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О: Обичам и похапването и четенето, но май четенето ме завладява повече, за това обикновено бързам да се нахраня за да се върна към книгата. Иначе като идея ми харесва, но не успявам да го постигна. Най-много да хапвам шоколадче докато разгръщам страниците. За съжаление това си личи на някои от книгите ми. Срамота!

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
О: Мисля, че чаят и кафето вървят еднакво добре с книга!

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
О: Никога не драскам! Да, понякога си харесвам пасаж и си мисля, че е добре да го отбележа някак за да го запомня, но никога не бих драскала по книгата. Да спра и да си запиша някъде какво съм прочела нямам време - бързам към следващата страница!
Колкото до отбелязването на последната страница - обичам да го правя, защото е дразнещо да губиш време в търсене на точното място, където си оставил книгата предишния път. Отбелязвам с разни отбелезвалки подарени от книжарници или случайно попаднали хартийки. Нямам проблем да оставя книгата отворена. Но имам ужасен проблем с идеята да си плюнчиш пръста докато прелистваш страниците! Не че това го имаше във въпроса...

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О: Какво е това нехудожествена литература? ;-) Е, случва се да чета и такава, дори мога да се сетя за поне 1-2 заглавия на такива книги (които не са учебници), но като цяло чета художествена литература.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О: Винаги спирам трудно, така че използвам всяко извинение да продължа - параграфа, страницата, главата...

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
О: Случвало ми се е цели два пъти - "Моето семейство и други животни" и "Синухе египтянина". Първата захвърлях на 3 пъти докато я прочета и накрая се влюбих в нея. Втората опитах на няколко пъти и винаги се разгневявах от автора на едно и също място. Така и не стигнах до края й.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
О: Хм, зависи. Ако книгата е българска (абе много странни думички използва този Чудомир!) може би ще попитам някого, защото си нямам български речник. Ако е на английски, проверявам само ако наистина не мога да схвана смисъла на изречението - иначе непознати думи бол, ако тръгна да спирам на всяка, къде ще му излезе края? Ако чета на шведски, спирам твърде често и за това съм прочела много малък брой книги на този език. Не си е работа да четеш с речник в ръка! По този случай с руските книги имам големи проблеми - този език го загубих съвсем и от както прочетох Ана Каренина преди 10 години не съм се пробвала пак.

В: Какво четеш в момента?
О: Unseen Academicals, за което се похвалих преди време, Чудомир, както споменах и Bridge of birds. Това е за момента, ако не броим Пипи Дългото Чорапче, която застоява до леглото ми вече доста време, заради вече споменатите порблеми с непознаните думички.

В: Коя е последната книга, която си купи?
О: Unseen Academicals.

В: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О: Не само, че мога, но и винаги го правя. Някак все не успявам да се огранича само до една...

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?
О: Навсякъде и по всяко време. Предпочитам все пак в къщи, когато е спокойно и няма дразнители, които заплашват да ме прекъснат, но мога да чета навсякъде и го правя.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О: Предпочитам самостоятелни. Нищо им няма на поредиците, но все така се получава, че някоя от книгите не е на особено голяма висота и сравнението с посестримите й оставя лошо чуство в устата. Въпреки всичко, не бих отказала книга само заради това, че е част от поредица!

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О: О да! Джералд Даръл, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Маграрет Атууд и Урсула Ле Гуин! Само дето пирятелите ми или вече са запознати с тях, или нещо не си падат по четенето по принцип или по четенето на такива автори.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О: Хаотично!

Тук трябваше да кажа на кого пердавам щафетата, ама то май всички вече се изказаха по въпроса, с изключени на
Алми, който нещо си е забатачил блога и спряхме да очакваме от него чудеса от храброст!