21 юни 2014

София, културна столица на Европа

В петък сутрин се събудих леко притеснена, изреждайки в главата си планираното за почивните дни и чудейки се как да вместя всичко. В събота сутрин станах с усещането за пълен разпад на програмата. И тъй като, все пак, днес е първият ден на лятото, реших да почета появата на Слънцето като се шматна из улиците на София. Както се казва, да видя свят, светът да види мен...

Тъй като не е приятно да се разхождаш безцелно сам, измъкнах от последния брой на списание Фото Мания една брошурка посветена на Месеца на фотографията. В нея са изредени всички галерии, които са се включили в инициативата, заедно с информация за авторите. На задната й страница има място за печати, а на първата организаторите обещават да включат в томбула за чисто нов фотоапарат всеки, който събере поне 12 броя до 30ти юни. Вярно, юни почти се изтърколи, но си казах, че не боли да отделя малко време за да се насладя на качествено изкуство, пък ако събера 3-4 печата днес и после намеря малко време през седмицата... Защо не, казах си, ще проверя. Отворих картата, набелязах си 4 галерии и поех смело с хартийката за печати в ръка.

Първа спирка - Червената къща. Според информацията, известната къща за дебати участва в Месеца на фотографията с няколко изложби - на Андреа Рийс, Антъни Карън и Ади Петрова. На входа срещнах само младежът от охраната, който ми обясни, че експонатите са в една от залите на втория етаж и в две на партера. Реших да започна от втория етаж, където в зала "Пеша Николова" трябваше да са подредени фотографиите на г-жа Петрова. Дали наистина творбите й са там и колко добри са не ми се отдаде да проверя. Посрещна ме затворена врата, зад която се чуваше как невидим мъж крещи по телефона. Повъртях се, проверих табелките на вратите, уверих се че съм на правилното място и почуках. Отговор не последва. Загубих желание да разглеждам другите изложби - прелетях през залите на партера, в една от които имаше двама души с много незаинтересован вид (куратори, пазачи, автори?), без да разбера за какво иде реч. Така и не намерих някой, който да ми даде печат. Предлагам следващия дебат в Червената къща да бъде на тема "Името задължава или името оправдава?".

Втора спирка - глалерия Credo Bonum. Според информацията в програмата Програмата, тази галерия се намира на ул. Славянска 2. Е, не беше точно там, входната й врата е в една пряка, точно зад театъра, но все пак, намерих я! Явно някаква невидима сила бдеше над мен - в момента, в който протегнах ръка към вратата откъм ключалката се чу изщракване на тайнствен механизъм и аз бях допусната вътре. В тази галерия са изложени снимки от Исландия на Артин Шахбазян. Много хора биха ги заклеймили като "пощенски картички", но аз не се причислявам към тях. Винаги съм харесвала пейзажните снимки с естествени цветове, а в случая удоволствието беше подсилено от факта, че съм била по тези места и почти всяка една от гледките ми беше позната. На излизане надникнах в стаята на охраната с въпроса от къде да взема печат. За печати в понеделник, тогава куратора ще бъде тук, информираха ме те! Естествено, кой нормален човек ходи по галерии в почивните дни! Жалко, че организаторите на инициативата са пропуснали да отбележат часовете, в които може да се получи печат.

Трета спирка - Столична библиотека. Нямах затруднения да намеря библиотеката, сварих я отворена, а експозицията - черно бели фотографии отразяващи "Тайният свят на библиотеката" на Стефан Стефанов е удобно разположена във фоайето. Кадрите от живота на една библиотека някак доста удачно се връзват със запуснатия вид на сградата. Г-н Стефанов има добро око и много оригинални попадения. Ако имате път през площад Славейков до края на месеца, обезателно се отбийте в библиотеката! Няма да ви отнеме време, снимките са едва 10тина, но наистина си заслужават. "Печат?" Попитах момичето на касата на театър Възраждане. Тя усмихнато ме насочи към човека в бутка "Информация". Когато разбра, че него го няма, предложи да попитам "там в ляво". В ляво е гардероба на библиотеката. Вътре млад господин седеше с поглед зареян през прозореца. Извиних се, че го притеснявам и повдигнах въпроса за печатите. Той беше много озадачен, но склони да ми обясни, че "те общо взето свършиха"! Опитвайки се да схвана идеята за недостига на печати глуповато отбелязах, че Месеца на фотографията все пак е до края на юни. "Еми..." заключи той и се върна към гледката през прозореца.

Четвърта стъпка - галерия Синтезис. Изложба на Александър Дончев. Наистина хубави фотографии обединени в темата "Между". Черно белите кадри са намерили точното си място сред изчистените светли зали на тази галерия. Отново, ако имате време минете да ги видите. Печат? С удоволствие го дават на касата на магазин Фотосинтезис непосредствено срещу галерията.

Мисля, че няма нужда да впрягам жалките си математически способности за да преценя, че идеята с печатите е causa perduta. В Месеца на фотографията участват 22 галерии, а опитът ми ясно показа, че такива реално има само в една от четири. 

Сега седя на балкона с крака на парапета и празнувам началото на лятото с голяма паница ягоди със сладолед! Горещо препоръчвам преживяването!

В края на този репортаж се чувствам длъжна да отдам заслуженото на организаторите на Месеца на фотографията - Национално сдружение фотографска академия Янка Кюркчиева и UniCredit Bulbank. На нарочения да спечели чисто нов Canon PowerShot SX270 HS честито!

07 юни 2014

Другият Мураками

Според мнението на една почитателка на  Рю Мураками, което прочетох в Goodreads, първото изречение от "Децата от гаровия сейф" е тест - ако успееш да го преодолееш, значи ще прочетеш книгата. Ето го и него:

"Жената натисна бебето по коремчето и всмука пениса му в уста - беше по-тънък от американските ментолови цигари, които обикновено пушеше, и имаше вкус на сурова риба". 

За себе си мога да кажа, че прочетох книгата въпреки първото изречение, на пук на второто, третото.. и всички останали. Завърших я от желание да открия смисъла на това начало. В крайна сметка се оказа, че е било по-скоро от чиста проба инат!

Ще започна да споделям впечатленията си леко по американски - с добрите неща. Искрено се радвах на превода! Със сигурност тази книга не е била лесна за превеждане, но всяко изречение беше изпипано. Заслугата за това е на Мая Милева. Като човек, който често плюе издатели и редактори, направо се чувствам длъжна да похваля Жанет 45, а също и ангажираните с редактирането и оформлението Дарин Тенев и Георги Калев. Личи си, че са пожили доста усилия за да предложат един наистина качествен продукт!

За да не кажете, че съм се размекнала ще вметна без всякаква връзка - що за име е това Жанет 45? Навява ми мисли за пубертетче без грам въображение, което открива е-мейла в зората на Интернет...

А сега обратно към "Децата от гаровия сейф". Ето още един цитат: 


Всъщност, Мистър Д. бе способен да прави секс и с жени, но когато изпитваше сексуално влечение към някоя жена, той имаше нужда от специфична храна - сланина. Слагаше парче свинско пред себе си и известно време му се любуваше с поглед, вдъхвайки аромата му, след което овлажняваше устите си, захапваше сланината между зъбите си и започваше да я разтапя с горещия си език. Сланината се плъзгаше надолу, смазвайки гърлото му и се затопляше в стомаха му. Едва тогава можеше да обладае жената. След секса обаче, когато разградилата се в стомаха му сланина бе изстинала и лойта бе залепнала за стените на червата му, той започваше да се чувства зле и сякаш цялото му тяло изстиваше.
 ***
Не случайно избирам този откъс - мразя сланината и мазнотиите по месото, за това искрено се зарадвах на цветистото описание на взаимоотношенията на Мистър Д. с тази храна. Темата за сланината обаче беше единствената част от книгата, която успя да събуди у мен някакви мисли и асоциаци. Останалото беше чисто и просто чувство на отвращение и погнуса. Не си водих точен отчет, но мисля, че в цялата книга нямаше човек или друго животно, с което Мураками да не се изгаври или на което да му се размина боя, изтезанието, убийството, изнасилването... Диалогът беше смехотворно елементарен, героите противни (може би с изключение на крокодила), постъпките им необосновани. Наскоро попаднах на израза "torture porn". Мисля, че идеално пасва за тази книга! 

Отне ми месец за да стигна до края, защото още след първата страница взех решение да чета само сутрин (с идеята да съхраня психическото си здраве). Разбира се, в работните сутрини време за четене има само докато си в тоалетната. Четох я притисната от времето, сбутана между тоалетната и мивката - напълно в стилистиката на  "Децата от гаровия сейф"!
 
И така, докато героите в книгата вършеха щуротии, движени от спомени скрити дълбоко в подсъзнанието им, моето не спираше да ми пробутва добре заучената мантра "Какво е искал да каже авторът на произведението?"...

Смятам в бъдеще да се придържам към другия Мураками.

05 май 2014

Работна среща с писатели

Може би сте ме чували  да споменавам, че безплатното е-издание на списание Fantasy & Science Fiction ми излиза доста скъпо? И днес ще напиша за един подобен случай. Но не съвсем!

Става въпрос за сборника Writers Workshop of Science Fiction & Fantasy. Според ревюто в SF&F, в тази книга били включени напътствия от различни майстори на тези два жанра към начинаещите писатели. Веднага се сетих за един индивид, който би проявил интерес към книгата, за това се върнах в началото на статията и проверих колко струва. Цели 17 долара! Вярно, че съм добър човек и бих направила много за да насърча творческите интереси на близките си хора, но все пак... Все пак реших да хвърля един поглед на цените в Amazon. Както съвсем наскоро си говорихме с Нуша, ценовата им политика е достойна единствено за нашето презрение, но ми стана любопитно колко дават за електронните глави на тази книга. Познайте от три пъти? 

Не, не сте прави. Не беше 17 долара, нито дори 10, нито дори 5. Струваше 99 цента! Не се поколебах. И добре направих - на следващия ден "примоцията" беше свършила и сумата за електронната версия се изкачи до 4,99. 
Разбира се, странностите на Амазон не се ограничават само до ценовата политика, а и до схемата за подаряване на книги... Усещате се на къде бия? Да, купих книгата за себе си, получих я на моя Kindle и, естествено, я прочетох. Като в старите детски смешки за подаръка, който купуваш на някого, но всъщност имаш предвид себе си..

Да се върна обаче на сборника! Съвсем в съответствие с името си, книгата предлага доста съвети за това как трябва да се направи една книга. Има есета за началото, за средата и за края. Надълго е обсъдена ролята на диалога, описанието на героите. Показана е гледната точка на редакторите и на преподавателите. Има дори инструкции за това как се създава достоверно свърхестествено или извънземно същество!

Предполагам, че всичко това би било доста ценно за един начинаещ автор. В същото време, идеите в сборника биха били интересни и на "простия" читател. Никога не се бях замисляла например за това каква е основната разлика между научната фантастика и фентъзито, както и как се съотнасят те към "нормалните" жанрове на художествената литература. Докато в края на един детективски роман, една любовна история, една историческа драма или едно фентъзи имаме възстановяване на нормата, при научната фантастика развитието на историята води до нейното разчупване.От една страна са  детективът, който открива убиеца; героят и героинята, които заживяват щастливо заедно; новият крал, който се възкачва на престола и младият рицар, който убива триглавата ламя.От друга страна имаме група хора, изпаднали в криза поради осъзнаването на машините, откриването на извънземните или появата на нова технология  и герой, който не би могъл да върне статуквото, а трябва да промени обществото така, че то да преживее промяната, да адаптира начина си на живот и да направи крачка напред в развитието си.

Все пак, най-интересни бяха интервютата с доказали се автори. Нийл Геймън споделя колко дразнещ е въпроса "от къде идват идеите". След като дава няколко примера за това как в миналото се е опитвал да мине метър с шегички, след като обяснява как истината "Измислям ги. С главата си" не се приема добре, той все пак разкрива източника си. Наложило му се да бъде откровен по време на среща с класа на дъщеря си, когато едно от децата му задало този въпрос - преценил, че в разговор с малки хора няма място за увъртане или сарказъм и разказал как идеите идват с обикновените въпроси. "Най-важният въпрос е Какво би станало ако...  Какво би станало ако се събудиш с крила? Какво би станало ако сестра ти се превърне в мишка? Какво би станало ако разбереш, че учителката планира да изяде един от вас в края на срока - но не знаеш кого?"

На въпроса кое е това любимо за нея съвременно постижение, което научната фантастика не е предвидила през 1966, Урсула ле Гуин отговаря, че вместо за любимото, предпочита да говори за най-срамното - това, че никой тогава не е предвидил масовата употреба на личните компютри и Интернет. Що се отнася до онова, което книгите са предвиждали, но все още не се е случило, тя казва "When I wrote The Lathe of Heaven in 1971, I honestly thought that by 2002 we wouldn't be driving private automobiles - we wouldn't be so idiotic as to keep relying on fossil oil and fouling the world for another thirty years."

Орсън Скот Кард пише за стила. И за лошия си навик да започва изречения със съюзи (говори за него като conjunctivitis, от conjunction). Не бил забелязал този паразит, докато един редактор не му обърнал внимание върху това колко досадно е да се чете такъв текст. Благодарение на свой приятел намерил и обяснението за тази особеност на "стила" си - близостта с баш-книгата на Мормоните. Редовните срещи с нея го били научили на йерархични модели в езика - официален и неофициални, духовен и бездуховен и т.н. Така, всеки път когато пишел история, която е важна за него и чието развитието преживявал особено дълбоко, началата на изреченията неизменно се сдобивали с по някой съюз в съответствие с официално-духовния стил на неговата си Библия.

О, нещо особено важно! В есето за жанровете и поджанровете в научната фантастика и фентъзито с голяма радост открих (нещо като) обяснение за присъствието на думата Punk в стилове като steampunk и cyberpunk!