София, културна столица на Европа

В петък сутрин се събудих леко притеснена, изреждайки в главата си планираното за почивните дни и чудейки се как да вместя всичко. В събота сутрин станах с усещането за пълен разпад на програмата. И тъй като, все пак, днес е първият ден на лятото, реших да почета появата на Слънцето като се шматна из улиците на София. Както се казва, да видя свят, светът да види мен...

Тъй като не е приятно да се разхождаш безцелно сам, измъкнах от последния брой на списание Фото Мания една брошурка посветена на Месеца на фотографията. В нея са изредени всички галерии, които са се включили в инициативата, заедно с информация за авторите. На задната й страница има място за печати, а на първата организаторите обещават да включат в томбула за чисто нов фотоапарат всеки, който събере поне 12 броя до 30ти юни. Вярно, юни почти се изтърколи, но си казах, че не боли да отделя малко време за да се насладя на качествено изкуство, пък ако събера 3-4 печата днес и после намеря малко време през седмицата... Защо не, казах си, ще проверя. Отворих картата, набелязах си 4 галерии и поех смело с хартийката за печати в ръка.

Първа спирка - Червената къща. Според информацията, известната къща за дебати участва в Месеца на фотографията с няколко изложби - на Андреа Рийс, Антъни Карън и Ади Петрова. На входа срещнах само младежът от охраната, който ми обясни, че експонатите са в една от залите на втория етаж и в две на партера. Реших да започна от втория етаж, където в зала "Пеша Николова" трябваше да са подредени фотографиите на г-жа Петрова. Дали наистина творбите й са там и колко добри са не ми се отдаде да проверя. Посрещна ме затворена врата, зад която се чуваше как невидим мъж крещи по телефона. Повъртях се, проверих табелките на вратите, уверих се че съм на правилното място и почуках. Отговор не последва. Загубих желание да разглеждам другите изложби - прелетях през залите на партера, в една от които имаше двама души с много незаинтересован вид (куратори, пазачи, автори?), без да разбера за какво иде реч. Така и не намерих някой, който да ми даде печат. Предлагам следващия дебат в Червената къща да бъде на тема "Името задължава или името оправдава?".

Втора спирка - глалерия Credo Bonum. Според информацията в програмата Програмата, тази галерия се намира на ул. Славянска 2. Е, не беше точно там, входната й врата е в една пряка, точно зад театъра, но все пак, намерих я! Явно някаква невидима сила бдеше над мен - в момента, в който протегнах ръка към вратата откъм ключалката се чу изщракване на тайнствен механизъм и аз бях допусната вътре. В тази галерия са изложени снимки от Исландия на Артин Шахбазян. Много хора биха ги заклеймили като "пощенски картички", но аз не се причислявам към тях. Винаги съм харесвала пейзажните снимки с естествени цветове, а в случая удоволствието беше подсилено от факта, че съм била по тези места и почти всяка една от гледките ми беше позната. На излизане надникнах в стаята на охраната с въпроса от къде да взема печат. За печати в понеделник, тогава куратора ще бъде тук, информираха ме те! Естествено, кой нормален човек ходи по галерии в почивните дни! Жалко, че организаторите на инициативата са пропуснали да отбележат часовете, в които може да се получи печат.

Трета спирка - Столична библиотека. Нямах затруднения да намеря библиотеката, сварих я отворена, а експозицията - черно бели фотографии отразяващи "Тайният свят на библиотеката" на Стефан Стефанов е удобно разположена във фоайето. Кадрите от живота на една библиотека някак доста удачно се връзват със запуснатия вид на сградата. Г-н Стефанов има добро око и много оригинални попадения. Ако имате път през площад Славейков до края на месеца, обезателно се отбийте в библиотеката! Няма да ви отнеме време, снимките са едва 10тина, но наистина си заслужават. "Печат?" Попитах момичето на касата на театър Възраждане. Тя усмихнато ме насочи към човека в бутка "Информация". Когато разбра, че него го няма, предложи да попитам "там в ляво". В ляво е гардероба на библиотеката. Вътре млад господин седеше с поглед зареян през прозореца. Извиних се, че го притеснявам и повдигнах въпроса за печатите. Той беше много озадачен, но склони да ми обясни, че "те общо взето свършиха"! Опитвайки се да схвана идеята за недостига на печати глуповато отбелязах, че Месеца на фотографията все пак е до края на юни. "Еми..." заключи той и се върна към гледката през прозореца.

Четвърта стъпка - галерия Синтезис. Изложба на Александър Дончев. Наистина хубави фотографии обединени в темата "Между". Черно белите кадри са намерили точното си място сред изчистените светли зали на тази галерия. Отново, ако имате време минете да ги видите. Печат? С удоволствие го дават на касата на магазин Фотосинтезис непосредствено срещу галерията.

Мисля, че няма нужда да впрягам жалките си математически способности за да преценя, че идеята с печатите е causa perduta. В Месеца на фотографията участват 22 галерии, а опитът ми ясно показа, че такива реално има само в една от четири. 

Сега седя на балкона с крака на парапета и празнувам началото на лятото с голяма паница ягоди със сладолед! Горещо препоръчвам преживяването!

В края на този репортаж се чувствам длъжна да отдам заслуженото на организаторите на Месеца на фотографията - Национално сдружение фотографска академия Янка Кюркчиева и UniCredit Bulbank. На нарочения да спечели чисто нов Canon PowerShot SX270 HS честито!