07 декември 2017

Звездните рейнджъри

Дълго време заобикалях Хайнлайн, размествах "Звездните рейнджъри" и "Странник в странна страна" за да освободя място за новите попълнения в библиотеката, казвах следващия път и отварях нещо друго. Е, следващият път на рейнджърите дойде и както често пъти става, ме остави със сладко-горчивия вкус на дълго пропускано удоволствие!

Четох, че книгата е приемана много противоречиво - от възхвалявана като своеобразен връх на научната фантастика, до оплювана като манифест на милитаризма. От позицията на човек, който винаги е смятал войните за малоумие, военните за излишно бреме за бюджета, а описанията на военния живот за досадни, мога смело да се отбележа в първата група!

В съвсем положителния смисъл, Хайнлайн ме върна в ранния пубертет, когато обичах да чета "черно-бели" книги за силата на приятелството, благодородството на духа, приключенията с щастлив край и добре защитените ценности. Тук, с добавка на красивия език, оригиналния сюжет, пълнокръвните герои и изненадващо задълбочените разсъжденията върху морала, обществения строй и смисъла на живота. Нещо като книга за индианци, но в бъдещето и за пораснали деца ;-)

Е, не е да нямам и критики към идеите  на Хайнлайн...  Огромната маса на еволюционната теория и дългите години прекарани в опасна близост с нея са причинили някои необратими изкривявания на мисълта ми и О, Ужас!, нърдът в мен подуши призракът на ламаркизма! Липсата на радиация на Санктор няма как да спре еволюцията на хората, защото развитието в еволюционен аспект не е самоцел, а приспособяване към условията на средата. Човечеството не може да изостане в развитието си в сравнение с другите космически раси, защото това не е състезание с една крайна цел. Решенията са много, дори в рамката на една планета, а реализацията им би станала само при среща с променени условия - никой не може да се подготви предварително.
Прекалено вглеждане в детайлите може би, още повече, че се получава хубава постановка за дискусия на тема "какви жертви бихме приели в името на необозримо бъдещи поколения", но все пак иде реч за научна фантастика, нали?
Тук правя карчка на по-нестабилна почва, но смятам, че тезата за липса на вродено "морално чувство" също е, поне донякъде, оборима. Наличието на алтруизъм и честност при някои животни е доказано, и никак не е странно - склонността към взаимопомощ и готовността за спазване на норми на поведение са важни за оцеляването на социалните видове. Предаването на тези качества в поколението би се фавориризало от еволюцията. Разбира се, колко силно изявен ще бъде един такъв "морален инстинкт", ще зависи и от подбора извършван от обществото, така че няма да бързам да отхвърлям всички системи за наказание, само по-бруталните.

И ако тези ми критики са продиктувани от заразата на дарвинизма, последната е сериозна - дупка в логиката! В обществото на Хайнлайн, право да гласуват имат само служилите в армията, хора доказали способността си да вземат тежки решения в името на общото благо. Сама по себе си добра идея, стига да нямаше страници и страници обяснения как редовия военен не само няма представа от голямата картина, но и не иска да научава много за нея (по стратегически и интелектуални причини). Не много качествен избирателен материал!

Сега остава да реша дали да дам шанс на "Странник в странна страна". Двоумя се, защото прочетох, че е пасифистки антипод на "Звездните рейнджъри"...

1 коментар:

Стоян Христов каза...

Подозирам, че макар талантът на Хайнлайн да си остава, времето на темите му леко е отминало. Да, пак са интересни, но вече не с такава сила като когато са писани. Не знам, може и да греша...