18 октомври 2010

Ген

С голямо желание подхванах тази книга, но в замяна на добрите чувства получих едно голямо разочарование!

Трябва да му се отчете на Крайтън, че е положил кански усилия да събере информация по темата. Постарал се е да представи всички възможни (или поне по-интересните за публиката) противоречия и конфликти в областта на генното инженерство, генетичните изследвания, разработката на лекарства и терапии на база откриването на нови гени, патентите и т.н. В стремежа си да осигури на читателите достоверност обаче съвсем е забравил за нуждата от някаква история, герои, които да участват в нея, завръзка и развръзка! Началото започва доста обещаващо, няколко героя с интересни проблеми, на пръв поглед несвързани истории, които към края се преплитат и уж достигат обща развръзка. Действието обаче се влачи през цялата книга, а отговорите на всички загадки идва внезапно, в няколко страници. Остава усещането за набързо скалъпен край, за да се избегне удебеляването на книгата с още 100 страници и за да остане място за представяне на вижданията на автора по разните щекотливи въпроси. На последните няколко страници са изредени по точки (и е цитирана използваната литература) решенията на проблемите, които той предлага. На пръв поглед всички те са логични и смислени, но все пак не за да прочета тях си купих книгата, нали?


В крайна сметка се е получила една боза - нито роман, нито документален преглед на някакви процеси в американското общество. Пълно разочарование!

Няма коментари: