Тук ще се присмивам на мене си

Правило ли ви е впечатление, че в американските филми много често става въпрос за две книги - "Да убиеш присмехулник" и "Моби Дик"? Сигурно в техните училища това са аналозите на нашето "Под игото" и "Разни хора, разни идеали" - всички са ги чели и лесно се превръщат в обща тема за разговор, когато има нужда да се изтъкне нечия начетеност.

Въпреки усилената реклама от страна на Холивуд, никога не съм изпитвала желание да ги прочета. Така де, кой има нужда от още един трагичен разказ за ужасната съдба на негрите в южните щати? Не си падам по "тежките" драми, а и както стана въпрос онзи ден, не съм расист, че да гледам "12 години робство", нито фашист, че да ходя на посещение в Дахау!

За това с чиста съвест игнорирах всички похвали, които се ръсят около мен през последната година по отношение на присмехулника. До момента, в който в къщи не се нанесе ето това луксозно издание на романа на Харпър Ли, посветено на 50тата годишнина от издаването на книгата - с любезното съдействие на Алмаак!

Както не веднъж съм подчертавала, аз съм човек материалист, който много държи на това книгите да изглеждат добре - отвън и отвътре. Този дебел том, създаден по всички правила на книговезкото изкуство, се оказа за мен едно неустоимо изкушение. Подхванах книгата с известно подозрение, но мога да кажа, в знак на присмех към себе си, че не съжалявам!

Да, в "Да убиеш присмехулник" става въпрос за негри в южните щати. И не, това не е тежката драма, която изкарва сълзи в очите и те оставя с натежало сърце. Това е картина на света, видян през очите на едно дете. Фактът, че разказа излиза от устата на един малък човек, който поставя всичко под въпрос и се опитва да вмести случките от живота на задрямалия под жежкото слънце град в норми, научени от историите в книгите и от примера на един отговорен родител, ми помогна да преглътна по-леко "неправдите". Прелистването на последната страница ме остави вместо с очакваното "натежало сърце", с мисли изпълнени с оптимизъм - щом някой е написал такава книга, щом толкова хора я четат и й се радват, може би по Земята шетат достатъчно здравомислещи хора с отворени сърца?

И да, съзнавам, че този пост е в пълно противоречие с предишния!

В този ред на мисли, чувствам се длъжна да предупредя - не винаги противореча сама на себе си и планирам да се придържам към решението си никога да не прочета "Моби Дик"! Първо, това да преследваш китове, които не са сторили никому нищо е проява на лош вкус. Второ, космическата вариация по темата написана от Рей Бредбъри е твърде добра и напълно достатъчна за мен!