Отдавна не ми се беше случвало да попадна на книга, която така да ме изтормози! Прочитането на "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" ми отне много време и ми струва доста усилия. Зарибих се заради оригиналното заглавие и хилядите похвали на форумци и критици. Все пак, книгата е обявена за бестселър, а звездният й блясък бива затвърждаван с любезното съдейяствие на киностудио Дисни, което се е заело с разпространението на филма.

С чиста съвест мога да кажа, че творбата на Юнас Юнасон е може едно от най-скучните и прехвалени писателски творения, в които съм се спъвала! Прочитането на всяка страница ми костваше големи усилия на волята. Заслужавам тиквен медал за това, че я завърших, при това само за две седмици!

Историята е скучна, героите са неспособни да предизвикат каквото и да било чувство, а хуморът... Ех, този дебелашки хумор, маскиран като черен! Ако се вярва на описанието, "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" е комедия. Склонна съм да се съглася, но се чувствам длъжна да добавя това малко уточнение - става въпрос за комедия пердназначена за 5-15 годишни хлапета. В краен случай, за възрастни със същото ниво на развитие на съответните хумористични мозъчни центрове. Или поне изконсумирали количества водка достойни за главния герой, Алан Карлсон. За мен книгата е хартиен вариант на клоунада, която разчита на спъване, падане и пребиване. Слонът Соня взе че седна върху един от "лошите" и така го смачка, че после съвсем лесно и удобно го скрихме под задната седалка! Хаха, смешно, а? А какво ще кажете да разбием няколко дини в главата на този досадник? Хайде, давайте смело! Оригинално, нали?

И все пак. Не може да се отрече, че г-н Юнасон има изненадващо хубав език за автор на такава пародия. Също, ако читателят се постарае, сред скуката на разтягащата се до безкрайност история, може да се открият отделни оригинални и смешни авторски реплики. Лично за мен, човек, който е пракарал в Швеция цели 6 години от живота си, в страниците се криеше и известно удоволствие от епизодичните срещи с описания на пейзажи, хора и навици характерни за тази страна. 

Заключение? Прочитането на "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" бе най-вече проява на магарешки инат!