За незапознатите (ако все още са останали такива след множеството писания по вестници и клю-клю сайтове) ще уточня, че става въпрос за криминален роман с потенциал за превръщане в криминална поредица. Главният герой носи смешното име Корморан Страйк и има нелеката задача да разнищи модните потайности на Лондон, докато се бори да преглътне катаклизмите в личния си живот. Последното според Алми е задължително за един качествен детективски роман.
Нашият Корморан е истински неудачник. Тридесет и няколко годишен, незаконен и полупризнат син на известен рокаджия и майка хипарка, бивш военен занимавал се с разследване на престъпления свързани с армията, загубил крака си по време на мисия в Афганистан, затънал в дългове частен детектив, чиито основни случаи са свързани със следене на набедени в изневяра съпрузи/ги. Иначе казано: "Other people his age had houses and washing machines, cars and
television sets, furniture and gardens and mountain bikes and
lawnmowers: he had four boxes of crap, and a set of matchless memories." Класика в жанра?
В книгата се сблъскваме още с отмъстителна бивша любовница; супер модели и супер моделиери; зашеметяващо ефективна и порядъчно привлекателна нова секретарка, за съжаление на Корморан наскоро сгодена и финансово непостижима; богаташки семейства с мания за осиновяване; кисели ченгета; мъртви приятели от детските години; рапъри гангстери; наркомани рокаджии; расови предразсъдъци и разбира се много, много пари.
Задачата на Корморан е, лавирайки между походното легло в офиса, чувствителната секретарка, високомерното мълчание на богаташите и снизходителното презрение на модния свят, да открие истината за смъртта на модната икона Лула Ландри. Дали е скочила сама под влияние на гласовете в собствената си глава или е била бутната от достатъчно мотивиран неин близък? Какъв би бил мотива и как да бъде открит един убиец месеци след като полицията е приключила с разследването?
В началото историята се развива доста бавно. Роулинг/Гълбрайт ни въвежда в обстановката без излишни обяснения, но с достатъчно детайли за да изгради истински триизмерни образи на героите си. Вярна на стила си, авторката не ни поднася захаросани човечета, които биха се стопили при първия дъжд в релания свят. Описанията на герои на моменти са толкова нагледни, че оставят усещането за хартиени копия на живи хора. Макар нечии недостатъци да са смекчени от факта, че носителите им са ни симпатични, никому не е спестена критика и дори лека подигравка.
Аз лично не можах да се сетя кой е убиеца преди Корморан да му отправи последното предизвикателство. Мотивите за някой от действията на детектива в последните глави ми се сториха неясни, а доста от уликите се появиха в резултат на игри на вербален покер, което ме затрудни в навързването им. Склонна съм да приема, че причината за това по-скоро е моята разсеяност и незабележителност, а не някаква алогичност в сюжета или липса на последователност в представянето му.
Мисля, че от всичко най-много ми допадна чувството за хумор на Роулинг/Гълбрайт. Остро и хапливо, не винаги добронамерено, насочено към героите,
The unbuttoned neck of her thin silk shirt revealed an expanse of butterscotch skin stretched over her bony sternum, giving an unattractively knobbly effect; yet two full, firm breasts jutted from her narrow ribcage, as though they had been borrowed for the day from a fuller-figured friend.
She looked away from him, drawing hard on her Rothman’s; when her mouth puckered into hard little lines around the cigarette, it looked like a cat’s anus.
техните мисли и действия,
В книгата се сблъскваме още с отмъстителна бивша любовница; супер модели и супер моделиери; зашеметяващо ефективна и порядъчно привлекателна нова секретарка, за съжаление на Корморан наскоро сгодена и финансово непостижима; богаташки семейства с мания за осиновяване; кисели ченгета; мъртви приятели от детските години; рапъри гангстери; наркомани рокаджии; расови предразсъдъци и разбира се много, много пари.
Задачата на Корморан е, лавирайки между походното легло в офиса, чувствителната секретарка, високомерното мълчание на богаташите и снизходителното презрение на модния свят, да открие истината за смъртта на модната икона Лула Ландри. Дали е скочила сама под влияние на гласовете в собствената си глава или е била бутната от достатъчно мотивиран неин близък? Какъв би бил мотива и как да бъде открит един убиец месеци след като полицията е приключила с разследването?
В началото историята се развива доста бавно. Роулинг/Гълбрайт ни въвежда в обстановката без излишни обяснения, но с достатъчно детайли за да изгради истински триизмерни образи на героите си. Вярна на стила си, авторката не ни поднася захаросани човечета, които биха се стопили при първия дъжд в релания свят. Описанията на герои на моменти са толкова нагледни, че оставят усещането за хартиени копия на живи хора. Макар нечии недостатъци да са смекчени от факта, че носителите им са ни симпатични, никому не е спестена критика и дори лека подигравка.
Аз лично не можах да се сетя кой е убиеца преди Корморан да му отправи последното предизвикателство. Мотивите за някой от действията на детектива в последните глави ми се сториха неясни, а доста от уликите се появиха в резултат на игри на вербален покер, което ме затрудни в навързването им. Склонна съм да приема, че причината за това по-скоро е моята разсеяност и незабележителност, а не някаква алогичност в сюжета или липса на последователност в представянето му.
Мисля, че от всичко най-много ми допадна чувството за хумор на Роулинг/Гълбрайт. Остро и хапливо, не винаги добронамерено, насочено към героите,
The unbuttoned neck of her thin silk shirt revealed an expanse of butterscotch skin stretched over her bony sternum, giving an unattractively knobbly effect; yet two full, firm breasts jutted from her narrow ribcage, as though they had been borrowed for the day from a fuller-figured friend.
She looked away from him, drawing hard on her Rothman’s; when her mouth puckered into hard little lines around the cigarette, it looked like a cat’s anus.
техните мисли и действия,
It had been the collision of two people with an unhealthy need: I gave him tissues, and he asked me out to dinner.
It took a further forty minutes for Mrs Hook to drink her second cup of tea and sob her way through half the toilet roll Robin had liberated from the bathroom on the landing.
а защо не и обстановката
a fierce seated deity was being embraced by his infant son, whose body was weirdly twisted back on itself, to show his genitalia. Time had eroded all shock value.
a sign pointing up the wooden stairs indicated that a café and ‘lifestyle’ were housed above.
В общи линии The Cuckooo's Calling е един добре написан и увлекателен летен хит. Казано с най-добри чувства и без никаква аналогия с музикалните бози, които ни заливат през най-топлите месеци на годината.
