Битие

На пролетния панари на книгата, хранеща топли спомени за една от книгите за Ъплифта, станах собственик на голяма тухла от Дейвид Брин, носеща гръмкото заглавие "Битие". Няколко месеца по-късно мога да докладвам, че я прочетох. И че дълбоко съжалявам за инвестираните в нея пари и време!

"Битие" оставя усещането, че някой е ровил в бюрото на наскоро починал известен писател, намерил е тонове надраскани страници и е решил да зарадва читателите с една последна книга от техния идол като просто ги слепи и напъха в обща корица. Книгата е точно това - нахвърляни идеи, нахвърляни истории, нахвърляни теории.

В първите страници се сблъскваме с 6-7 героя, между които няма очевидна връзка и за действията на които в повечето случаи няма логично обяснение. Действащите лица са недоразвити, диалозите са кухи, а монолозите звучат като лекции. Повествованието е изпълнено със задънени улици - една от тях е свързана с пунктир към историите за ъплифта, но повечето сякаш са доскучали на създателя си и са оставени да пропаднат в тъмната бездна на нищото.

От някои изпуснати реплики разбираме, че сме попаднали в не много далечното бъдеще. Първите глави изобилстват от намеци за едва избегнат в миналото апокалипсис, тежки травми в тъканта на обществото, нови нагласи, нови религии и нови конфликти. Повече време е отделено на технологичните чудеса - хиляди нива на виртуална реалност разкривани с помощта на очила, лещи или импланти; лични ии асистенти, които подават информация директно в мозъка; футуристични средства за комуникация; странни превозни средства; чудеса на медицината. Всичко е обилно гарнирано с "препечатки" от вестници, книги и телевизионни предавания, а всяка глава в първата половина от Битието започва с поне страница напълно неразбираем текст, комбинация от откъслечни изречения, математически символи и препинателни знаци.

Единственото свъзрзавщо звено в този хаос са прелитащите малки кристали от извънземен произход, на които човечеството се натъква по случайност и които за малко да го тласнат към пропастта на самоунищожението.
Достигаме до края след няколко големи скока в бъдещето и оставаме разочаровани от липсата на истински завършек.

В "Битие" има отделни ценни неща. Като теориите, с които Брин обяснява липсата на какъвто и да било контакт с извънземни през дългите години от човешката история, сценариите за промените в структурата на бъдещите човешки общества или разсъжденията върху рисковете свързани с развитието на науката и технологиите. Мисля си обаче, че те биха били по на място в собрник с есета, от колкото в роман. От друга страна, идеята за космическата чума е страхотна и според мен заслужава да попадне в центъра на една по-смислена и добре написана самостоятелна история.

Въпреки лошият вкус, който ми остана в устата след края на "Битие", мисля да откликна на поканата на Брин да посетя страницата му за да видя как според него всеки от нас може да допринесе за придвиждването на човечеството в "правилната" посока.

И да не пропусна издателството, редактора и преводача, съответно Бард, Иван Тотоманов и Венцислав Божилов. Превода на изрази и идоми като този тук  "Трябва да го оставиш на момчетата и момичетата от контактната комисия" показват, че преводача може да си служи с Google Translate, а редактора спи. А приказките за "дългите ръце на хромозомите" показват, че горепосочените трябва да се научат да ползват и Google Search.