Знаете ли, че днес е празникът на МВР? Ето, казах ви. Към информацията мисля да добавя и една ода за полицията, която според барда В. Маринов живее само за да ни пази!
Първият ми съзнателен сблъсък с родната (тогава) милиция беше когато бях на 15-16 години. В парка ме нападна един тип. Поборихме се, той видя в далечината хора и се отказа. Аз, леко разтреперана, се възплозвах да отпраша към къщи. По пътя попаднах на конни милиционери. Конете бяха вързани за едни храсти, а униформените се бяха излегнали под дебелите сенки. Когато ме видяха започнаха да ми подсвиркват.
После проимахме полиция. Тя привика съседите на разпит във връзка с жалбата на едно момиче, че младеж от нашия блок я изнасилил. В районното съседите били помолени за повече такт, защото майка му била тяхна колежка.
Когато току пред блока бях нападната от един грамаден съседски пес и кучето ми едва оцеля сблъсъка с него, пак се обадих на полицията. Дойдоха, записаха си, посъветваха майка ми да отиде на лекар и да си вземе свидетелство от съдебния лекар за ухапаната ръка, а после да подаде писмена жалба в райнното. Случката е от преди 4 години. Познайте дали имаме отговор на жалбата? Познайте също дали ходенето до кварталния с цел привличане на вниманието му върху проблема нямаше същия ефект?
Отново в парка, братото беше нападнат от група пишльовци с пистолет и огромно желание да се сдобият с нов, макар и използван мобилен телефон. Когато се опита да обърне внимание на полицията върху странното им хоби, получи отговор "ами ще изпратим човек...".
Вчера отново бях нападната от грамадно зло куче в парка. Моето и този път оцеля, главно поради факта, че вече имам опит, въоражила съм се тежко с един дезодорант и активно пръсках в муцуната му. Пикливата му стопанка, която може би нямаше навършени 20 години, играеше на една поляна с тумба свои връстници, което й даде моралната сила да ме псува на майка и заплашва със саморазправа в продължение на 10 минути. Отново се обадих в полицията. Сигурно няма да се учудите, че когато дойдоха, дори не си направиха труда да слязат от патрулката? Не ме попитаха какво се е случило, стояха и ме гледаха тъпо докато не се сетих, че така ми дават думата. Когато свърших с обясненията, единия въздъхнаха тежко, хвана радиостанцията, съобщи че е дошъл на място, че става дума за "бой между кучета", допълни, че "сигурно вече са нвлезли навътре в парка", подхвърли ми за успокоение, че "ще проверят" и отпрашиха с колата. Хлапетиите продължаваха спокойно да си играят с летящите чинии и кучетата на няма и 300 м от тях.
За това искам да честитя празника на родната полиция, която ни пази! Наздраве! Празнувайте спокойно и не се хабете - ние нали и без друго ви плащаме!
Първият ми съзнателен сблъсък с родната (тогава) милиция беше когато бях на 15-16 години. В парка ме нападна един тип. Поборихме се, той видя в далечината хора и се отказа. Аз, леко разтреперана, се възплозвах да отпраша към къщи. По пътя попаднах на конни милиционери. Конете бяха вързани за едни храсти, а униформените се бяха излегнали под дебелите сенки. Когато ме видяха започнаха да ми подсвиркват.
После проимахме полиция. Тя привика съседите на разпит във връзка с жалбата на едно момиче, че младеж от нашия блок я изнасилил. В районното съседите били помолени за повече такт, защото майка му била тяхна колежка.
Когато току пред блока бях нападната от един грамаден съседски пес и кучето ми едва оцеля сблъсъка с него, пак се обадих на полицията. Дойдоха, записаха си, посъветваха майка ми да отиде на лекар и да си вземе свидетелство от съдебния лекар за ухапаната ръка, а после да подаде писмена жалба в райнното. Случката е от преди 4 години. Познайте дали имаме отговор на жалбата? Познайте също дали ходенето до кварталния с цел привличане на вниманието му върху проблема нямаше същия ефект?
Отново в парка, братото беше нападнат от група пишльовци с пистолет и огромно желание да се сдобият с нов, макар и използван мобилен телефон. Когато се опита да обърне внимание на полицията върху странното им хоби, получи отговор "ами ще изпратим човек...".
Вчера отново бях нападната от грамадно зло куче в парка. Моето и този път оцеля, главно поради факта, че вече имам опит, въоражила съм се тежко с един дезодорант и активно пръсках в муцуната му. Пикливата му стопанка, която може би нямаше навършени 20 години, играеше на една поляна с тумба свои връстници, което й даде моралната сила да ме псува на майка и заплашва със саморазправа в продължение на 10 минути. Отново се обадих в полицията. Сигурно няма да се учудите, че когато дойдоха, дори не си направиха труда да слязат от патрулката? Не ме попитаха какво се е случило, стояха и ме гледаха тъпо докато не се сетих, че така ми дават думата. Когато свърших с обясненията, единия въздъхнаха тежко, хвана радиостанцията, съобщи че е дошъл на място, че става дума за "бой между кучета", допълни, че "сигурно вече са нвлезли навътре в парка", подхвърли ми за успокоение, че "ще проверят" и отпрашиха с колата. Хлапетиите продължаваха спокойно да си играят с летящите чинии и кучетата на няма и 300 м от тях.
За това искам да честитя празника на родната полиция, която ни пази! Наздраве! Празнувайте спокойно и не се хабете - ние нали и без друго ви плащаме!
7 коментара:
бързали са за закриването на пожара.
вчера пожар, по оня път.. купон? по по оня път нещо друго ;-)
Преди години имаше много достоверна реклама с Полицай, салам и вечерно парти!
Горан
@Магарето човещинка.
@almaak - не можеш да се сърдиш за такова нещо!
@Горан - не си спомням такава реклама.. уж реклами помня ;-)
Магаренце,
Не си видяла рекламата, защото полицаите са ти слабост! - Това ще да е!
Горан
Или просто не съм и обърнала внимание щото си е била абсолютно клише ;-)
Между другото, държа да отбележа, че отчитам безоблачността на коментарите ти! ;-)
Публикуване на коментар