Потапяне в Слънцето

От кога я преследвам тази книга! Ето, улових я, благодарение на любезните и услужливи хора в столичната градска библиотека. И какво? Пълна скръб! Съвсем пълна. Или съм произлязла от онези 41% от учениците, които според последни данни, са на практика неграмотни или преводача е техен наследник. Не бях попадала на книга, при четенето на която да се сблъсквам с толкова проблеми. До степен, че не мога да вържа едно с друго изреченията съставящи един параграф!

Жалка картинка.

Разбира се, изключвам възможноста господин Брин да се е провалил при писането й...

Справяне с натрапници

Рано, рано телефонът звъни. Непознат номер. Вдигам. Мълчание. Или по-скоро тежко дишане. Казах няколко пъти Ало и затворих. След малко пак звъни. Вдигам, без дори да кажа Ало. Тежкото дишане продължава. Известно време слушам внимателно. Личи си, че натрапникът е в движение. Пснах радиото, намерих Z Rock, залепих телефона на колоната и надух звука до дупка. Повече не се обади. Тъпи чалга фенове!

Добре го е рекъл шопа!

Тези дни, докато братото прави кръгчета около Еверест, аз си мисля как ехее, на 3000 м съм се качвала, не е чак толкоз малко!

Това беше на Големия каньон, онзи, в северната Америка. Дори реших да проверя колко точно е височината на южния му край, където се шматках. Груба грешка! Не били 3000, ами само някакви си 2100! Срамота!

Прав е шопа, от Витоша по-високо нема! Туй то.

Българските "аутобани"

Министър Плевнелиев в "Стани богат" вчера вечер (цитирам по памет):

"Веднаж като карах от Маями към Орландо, бързах да се прибера и малко надвиших скоростта... Ама то там нали са в miles per hour, а аз го смятам за километри и съм се объркал".

Коментар на Ники Кънчев:
"Значи си карал 1,6 пъти по-бързо!"

Предполагам, че на Ники Кънчев не му е жизнено необходимо да борави добре с математиката за да се справя като водещ на шоуто си. Искрено се надявам обаче, че г-н Плевнелиев не отговаря за сметките и проектирането на любимите му магистрали!

Ген

С голямо желание подхванах тази книга, но в замяна на добрите чувства получих едно голямо разочарование!

Трябва да му се отчете на Крайтън, че е положил кански усилия да събере информация по темата. Постарал се е да представи всички възможни (или поне по-интересните за публиката) противоречия и конфликти в областта на генното инженерство, генетичните изследвания, разработката на лекарства и терапии на база откриването на нови гени, патентите и т.н. В стремежа си да осигури на читателите достоверност обаче съвсем е забравил за нуждата от някаква история, герои, които да участват в нея, завръзка и развръзка! Началото започва доста обещаващо, няколко героя с интересни проблеми, на пръв поглед несвързани истории, които към края се преплитат и уж достигат обща развръзка. Действието обаче се влачи през цялата книга, а отговорите на всички загадки идва внезапно, в няколко страници. Остава усещането за набързо скалъпен край, за да се избегне удебеляването на книгата с още 100 страници и за да остане място за представяне на вижданията на автора по разните щекотливи въпроси. На последните няколко страници са изредени по точки (и е цитирана използваната литература) решенията на проблемите, които той предлага. На пръв поглед всички те са логични и смислени, но все пак не за да прочета тях си купих книгата, нали?


В крайна сметка се е получила една боза - нито роман, нито документален преглед на някакви процеси в американското общество. Пълно разочарование!

Unseen Academicals

Някъде мярнах едно мнение за книгата, което напълно съвпада с моето. Беше нещо от рода на: типична книга от поредицата "Светът на диска". Много добра, макар и не най-добрата на Тери Пратчет. Само мога да добавя, че четенето й си беше истинско удоволствие;-)

Ето и малко цитати за любопитните:

- He was a pile of dust Archchancellor!
- That’s not the same as being ill, exactly, said Ridcully, who believed in never giving in.

***

- I declare this meet- this overly extended snack… over.

***

- We are, fellow wizards, the city’s last line of defence against all the horrors that can be thrown against it. However, none of them are as potentially dangerous as us. Yes, indeed. I don’t know what might happen if wizards were really hungry. So do this, I implore you on this occasion, for the sake of the cheeseboard.

***

‘We all know the problem of underarm defoliation. It is so hard, isn’t it, to keep this lichens healthy… But,’ she flourished green and blue container with a golden stopper, ‘one spray of Verdant Spring will keep those crevices moist and forest fresh all day long…’

***

- How can a man live without pasta? This is barbaric!

***

'I believe he collects different types of stationery,' said Vetinari. 'I have sometimes speculated that he might change his life for the better should he meet a young lady willing to dress up as a manila envelope.'

***

- The thing about football - the important thing about football - is that it is not just about football!

***

- You're saying that football is not about football?
- It's the sharing, she said. It's being part of the crowd. It's chanting together. It's all of it. The whole thing.

Таралежи

Това книгите не са лесна работа! Да вземем например качеството им. Не обичам да започвам кинга и да я зарязвам заради това, че не струва. И тъй като неструващите в днешно време са болшинство, при избора на поредното четиво често пъти разчитам на препоръки на приятели. Лошото е, че напоследък четящите сред приятелите ми прогресивно намаляват и трудно намирам някой, който да ми препоръча нещо...

"Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери е едно от добрите изключения. Препоръча ми я една приятелка, прочетох едно друго за нея, реших, че пасва за майка ми и я купих като подарък за Коледа! Бях много доволна, че подаръка бе набързо прочетен и високо оценен. Изслушах подробните обяснения за съдържанието, стила на авторката и превода на книгата. Отбелязах си на ум, че може би не е зле да я прочета и аз. И ето, този месец, през нещото наречено "отпуска", редувах търчането по болници с четенето на парченца от "Елегантността на таралежа".

Не бих казала, че книгата намали напрежението от поредния сблъсък с човешката простотия - по скоро се яви като намек за това, че трябва да опитам да я приема за даденост, защото така е устроен света. Книжката е като сборник от есета - размисли на една възрастна протиерка и хлапе от богато семейство, живеещо в същата сграда, върху различни събития от живота им, смисъла на изкуството и културата, клишетата в поведението на хората от различните съсловия и най-вече именно човешката простотия и ограничесност. Някои от главите наистина ми допаднаха. Например, обясненията на страстта, с която хората седят по канапетата си и гледат спорт! Или за смисъла на натюрмортите. Винаги съм се чудела каква е идеята в това да рисуваш купи с ябълки и круши, покрай които се въргалят и убити животни! Сега дори измислих какъв натюрморт ще ми пасва на кухнята и съм твърдо решена да си го окача на стената в най-скоро време! Кокерите, както е известно, са стара моя страст и написаното с много любов описание на породата не можеше да не ми лепне на сърцето. Също и прехласването по японската култура. Оплюването на кафето и черния чай приех като лек недостатък в характера на авторката. Всеки си има такъв, нали?

Такъв един недостатък, но в моето образование или светоглед ми попречи напълно да разбера книгата. Твърде основна беше темата за класовото разделение в обществото, а аз нещо не мога да приема съществуването на такова. Може би това е защото съм малко нещо заплес и условностите в обществото ми убягват, или защото съм левчо, както казва братото, или понеже ми е трудно да приема чалга-създанията, които се бутат в редиците на висшите класи в България, за нещо по-горно от себе си. За това сега съм се заровила в "Прекрасният нов свят" на Хъксли ;-)

За климатиците и силиконовите цици

Климатика е достоен да застане редом до силиконовите цици като нетленен символ на парвенющината. До вчера никой не беше и сънували за такова нещо, днес целокупния български народ се е юрнал да си го набави. Както се казва, кога станаха цигани, кога им почерняха д-тата.

Днес, 20 години след като се измъкнахме от блатото на "комунизъма", дори най-долнопробните квартални кафенета и бакалийки се кипрят с надпис "air conditioned". За доказателство на това твърдение, водата им се стича по всеки, пропаднал до там, че да тръгне по улиците без кола.

А какво да кажем за климатиците по домовете на хората? Макар и цели 20 години по-късно, само шепа успели българи могат да си позволят да се сдобият с (и издържат финансово) това чудо на техниката. Болшинството са от онази прослойка, която смята за невъзможно съвременното съществуване без силиконови цици за жената и дъщерята, или нов iPhone за сина. Все пак, България не е Америка! Там, както всички знаем от холивудските екшъни, дори най-бедния прошляк има къща с климатик и голяма кола тип SUV.

За останалите сънародници, нямали късмета да "успеят в живота", остава утехата на служебната прохлада на аванта! Навън е все още едва 18 градуса, но това не пречи на климатика в офиса да дъни яко. И тъй като любимите ни сънародници, въпреки демонстрираното материално благосъстояние, не смятат за нужно да се къпят по-често в летните жеги, бумтенето на обожествявания уред задължително е съпроводено с отварянето на прозорци, с цел прочистването на вонята на пот от общите помещения. Все пак, не те плащат тока, нали?

Muleina

Мъка! Онзи ден се събудих с тази МАЛОУМНА песен в главата! Цяла нощ се беше въртяла там, несъмнено благодарение на някое също толкова малоумно радио, на което съм попаднала без да искам през деня.

Мразя когато някоя гадна песничка, тип летен хит, ми се запетлае в главата. Разбрах обаче как му викат на този феномен! Мозъчен червей! Удачно! Събуждаш се и усещаш, че гадния червей е направил мозъка ти на швейцарско сиренце!

Brainworm: Getting a song (usually one you dislike) stuck inside your mind that repeats endlessly.

Urban dictionary

Дочуто по радиото

Интервюиран: Ако..., то аз съм трамвай!
Водещ: Не, ти не си трамвай, ти си художник!
Интервюиран: Дай Боже!

И аз чета

E, когато става въпрос за книги, някак не мога да устоя на изкушението да се включа и из! Ето, в отговор на поканата на Нуша и Бла :

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О: Обичам и похапването и четенето, но май четенето ме завладява повече, за това обикновено бързам да се нахраня за да се върна към книгата. Иначе като идея ми харесва, но не успявам да го постигна. Най-много да хапвам шоколадче докато разгръщам страниците. За съжаление това си личи на някои от книгите ми. Срамота!

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
О: Мисля, че чаят и кафето вървят еднакво добре с книга!

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
О: Никога не драскам! Да, понякога си харесвам пасаж и си мисля, че е добре да го отбележа някак за да го запомня, но никога не бих драскала по книгата. Да спра и да си запиша някъде какво съм прочела нямам време - бързам към следващата страница!
Колкото до отбелязването на последната страница - обичам да го правя, защото е дразнещо да губиш време в търсене на точното място, където си оставил книгата предишния път. Отбелязвам с разни отбелезвалки подарени от книжарници или случайно попаднали хартийки. Нямам проблем да оставя книгата отворена. Но имам ужасен проблем с идеята да си плюнчиш пръста докато прелистваш страниците! Не че това го имаше във въпроса...

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О: Какво е това нехудожествена литература? ;-) Е, случва се да чета и такава, дори мога да се сетя за поне 1-2 заглавия на такива книги (които не са учебници), но като цяло чета художествена литература.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О: Винаги спирам трудно, така че използвам всяко извинение да продължа - параграфа, страницата, главата...

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
О: Случвало ми се е цели два пъти - "Моето семейство и други животни" и "Синухе египтянина". Първата захвърлях на 3 пъти докато я прочета и накрая се влюбих в нея. Втората опитах на няколко пъти и винаги се разгневявах от автора на едно и също място. Така и не стигнах до края й.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
О: Хм, зависи. Ако книгата е българска (абе много странни думички използва този Чудомир!) може би ще попитам някого, защото си нямам български речник. Ако е на английски, проверявам само ако наистина не мога да схвана смисъла на изречението - иначе непознати думи бол, ако тръгна да спирам на всяка, къде ще му излезе края? Ако чета на шведски, спирам твърде често и за това съм прочела много малък брой книги на този език. Не си е работа да четеш с речник в ръка! По този случай с руските книги имам големи проблеми - този език го загубих съвсем и от както прочетох Ана Каренина преди 10 години не съм се пробвала пак.

В: Какво четеш в момента?
О: Unseen Academicals, за което се похвалих преди време, Чудомир, както споменах и Bridge of birds. Това е за момента, ако не броим Пипи Дългото Чорапче, която застоява до леглото ми вече доста време, заради вече споменатите порблеми с непознаните думички.

В: Коя е последната книга, която си купи?
О: Unseen Academicals.

В: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О: Не само, че мога, но и винаги го правя. Някак все не успявам да се огранича само до една...

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?
О: Навсякъде и по всяко време. Предпочитам все пак в къщи, когато е спокойно и няма дразнители, които заплашват да ме прекъснат, но мога да чета навсякъде и го правя.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О: Предпочитам самостоятелни. Нищо им няма на поредиците, но все така се получава, че някоя от книгите не е на особено голяма висота и сравнението с посестримите й оставя лошо чуство в устата. Въпреки всичко, не бих отказала книга само заради това, че е част от поредица!

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О: О да! Джералд Даръл, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Маграрет Атууд и Урсула Ле Гуин! Само дето пирятелите ми или вече са запознати с тях, или нещо не си падат по четенето по принцип или по четенето на такива автори.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О: Хаотично!

Тук трябваше да кажа на кого пердавам щафетата, ама то май всички вече се изказаха по въпроса, с изключени на
Алми, който нещо си е забатачил блога и спряхме да очакваме от него чудеса от храброст!

Нашественици

Ох! Отдъхнах си! Най-сетне разкрих самоличността на странните патици, които са се заселили в блатото в парка! Този проблем ме мъчи повече от месец, но благодарение на гугъл успях да го разреша! Разбрах и защо тези животинки липсват от високо ценения от мен определител "Птиците на балканския полуостров" - ставало въпрос за египетски гъски, нашественици от Африка!

Ето, ако не ми вярвате, слагам и снимки! Първата, некачествената, е от моя телефон, втората от Уикипедията. Приличат си, нали?

Нещо много взеха да стават нашествениците в парка - червенобузи костенурки, египетски гъски... Разбира се няма нищо чудно в това, че южни видове са се заселили в Южния парк, въпроса е до колко избора е бил техен ;-)

Закопчай ми сутиена

Тези дни постоянно се сещам за Удхаус. По-точно за онази част от историите му, в която се обсъжда въпроса с предизвикващите умиление малки момченца, с руси къдрици и сини очи, вида на които неизменно предизвиква сърбеж на ръцете на главния герой. Точно така се чуствах аз през последните дни! С минимални разлики. Като тази в пола на главния герой и на дразнителя.

Мило момиченце, с гъсти къдрици и големи, тъжни, влажни очи. Гледа те винаги жално, говори със слабо, пискливо гласче, търси съгласието и одобрението ти на всяка крачка. Винаги казва моля, извинявай и благодаря, дори когато тези вълшебни думички нямат място в разговора. Когато е особено тъжно протяга, ръце и казва "Гушка", нищо, че е с 10 см по-високо от теб. Храни се, късайки залчета с размер като за врабче, носи розови дрешки и фиби с цветенца, скача и пляска с ръчички, когато види нещо очарователно. Няма време да чете книги, но го запълва с танци. Смята, че борсата е място, където продават храна. Когато те помоли да идеш с нея до тоалетната за да й помогнеш да си закопчае сутиена и обясни, че не може да го направи сама, се чустваш виновна, за дето ти идва да шамаросаш това невинно създание на 25 години и да му кажеш да порасне.
Не, не е с руса коса, нито пък е героиня на романтична холивудска комедия.

А аз наистина се чуствам гузна, за това, че не изпадам в умиление при вида й, благодарна, за това, че не ми се налага да прекарвам повече време в присъствието й и едновременно с това силно озадачена - наистина ли мъжете харесват такива същества?

Подувки

Кой си има "Unseen Academicals" точно за световното?
Кекеке....

Модерен спам

Такааа, да видим сега. Нуша (под)метна моето име във връзка с поредния модерен спам, стил "прати картички на 5 човека и ще получиш 50". Аз винаги пращах картички, но никога не получавах! Тук не обещават, че ще получа нещо, така че се изкуших да се включа ;-)

10 неща, които ме правят щастлива:

• вода! Водата във всякакъв вид неизменно ме радва. Море, река, езеро, дъжд, сняг, град, облаци, мъгла, душ, вана - винаги могат да ме накарат да се усмихна. Шапка свалям на този, който я е измислил! Като се замисля, май недооценена от мен остава единствено водата за пиене - все гледам да завра в нея някоя тревичка за да ми се услади повече. Което ме довежда до
• чая - има нещо неземно в това да вземеш в ръка горещата чаша с "черна живителна течност" и да вдъхнеш от парата! Това върви идеално с
• шоколад! Мляс-мляс. Ако е натурален, два пъти повече мляс! Към чашата чай и парчето шоколад разбира се мога да добавя
• книгите. Взаимоотношението ми с тях мога да определя само като изгаряща страст. Чета постоянно, по всяко време, на всевъзможни места. И да, във всевъзможни пози! ;-)
• природата - да, звучи малко нещо клиширано, но пък е вярно. Обичам да гледам гората, планината, морето. Обичам всякакви животни и (в малко по-малка степен) растения. Обичам да чета за тях. Обичам да научавам нови неща за тях.
• утрините - любимата част от деня, защото има нещо обещаващо в тях. Карат ме да се усещам така, все едно всичко е възможно и светът е в краката ми. Освен това сутрин има закуска, а закуската, както знаем, е най-важното ядене сутрин!
  
• да пазарувам храна! Ако попадна в голям магазин за манджа, мога да си прекарам там часове в разглеждане, четене на етикети и размисли на тема колко вкусно бих могла да си го сготвя/хапна.
• онзи тъмно син цвят, който придобива небето над Витоша привечер, точно когато Венера изгрява над Копитото.
• да гушкам и мачкам кучето! Много си обичам кучето, дори и когато не мога да го гушкам и мачкам, защото той си спи сладко в къщи, а аз "работя".
• родата и приятелите. Което е странно, защото дори и когато ми лазят по нервите пак не мога без тях!
  

5 неща, които не знаеш за мен:

• в училище пях в хора! Това по никакъв начин не допринесе нито за музикалната ми култура, нито за подобряване на слуха ми.
• все още страдам, че не специализирах зоология и не заминах да правя докторат по хидробиология на Хаваите. Щях да си запълня времето къде-къде по-смислено!
• МРАЗЯ поезия! Не я разбирам и не схващам смисъла от нея.
• успях да се контузя докато разглобявах и сглобявах един Калашников в час по военно.
• искам да се науча да се гмуркам с шнорхел и да гледам рибите и коралите на Големия риф!
  

Сега се чудя дали да препращам спам-а поименно или да направя като Зонко - който иска да се участва, да се чуства поканен? Абе я направо поименно, нека му е гадно на Зонко, че го включват в такива игри, а пък блоговете та Милейди и Алмаак плачат за нови писания! ;-)

Актуални цитати

"The emotional health of a village depends upon having a man whom everyone loves to hate" - Бари Хюгарт.
Това май важи също за офиса и държавата

Bear smart

Problem bears are not born - they are the product of human indifference and carelessness. As bears are constantly on the move looking for food, it’s natural for them to enter human communities. Human food and garbage is very attractive to bears because it is often high in calories and easy to access. A bag full of food garbage is like a buffet laid out for a bear compared to the work of having to pick berries off a bush or catch a salmon. The problem is that conflicts can arise when bears learn to associate people with garbage and other non-natural sources of food. Once a bear has tasted human food, it is likely to return again and again for an easy meal. As bears are repeatedly rewarded with food, they tend to lose their fear of humans and become willing to go to greater and greater lengths to get that food. Bears have even been known to break into cars and homes to get food. Sadly, many of these bears end up being destroyed.

Цитат от страница с инструкции за поведение в селищата и курортите около Уистлър, Канада

Рейнско злато

Въпреки всичко реших да се пробвам с премиерата на "Рейнско злато" в операта! Спектакалът беше на 22-ри май, рожденната дата на Вагнер и много подходящо се връзваше с празничното настроение свързано с 24-ти май! Разбира се, много внимателно проверих, при това на няколко пъти, че има предвиден диригент - един вид няма да се повтори предната изцепка на Националната опера и балет, да правят представление с музика на запис!

Естествено, както винаги се случва, събрах както положителни, така и отрицателни впечатления. Нормално! Хубавото е, че положителните бяха свързани със самия спектакъл, а лошите (главно) с обслужващия персонал на операта.

Представлението е супер! Препоръчвам го на всеки, който порявява интерес към операта и Вагнер. "Рейнско злато" е първата част от тетралогия, посветена на сложните взаимоотношения на северно-европейските богове. Приказно и завладяващо. Изпълнителите, певци и музиканти, бяха на страхотно ниво и успяха без проблем да задържат вниманието ми в продължение на 150 минути без почивка! Най-много ми хареса Логе (Николай Павлов) - умният и находчив повелител на огъня. Декорите, дрехите и осветлението бяха страхотни и наистина успяваха да създадат нужната атмосфера!

В първият момент малко ме подразни наличието на екран, върху който течеше текста на български и английски. След първите 5 минути обаче му свикнах и даже харесах идеята с кратки изречения, по ненатрапващ се начин, да ме държат в час относно либретото. Да, бях попрочела нещо преди това, но за човек с много малко памет като мен винаги е от полза да има подсказки!

Ако имаше нещо, което не харесах в самото представление това беше Булдозерът! Да, истински булдозер, с шумен двигател и заслепяващи предни фарове. Присъствието му беше абсолютно излишно и в пълен контраст с цялостната подредба на сцената! Направо дразнещо! Ако имаше тетрадка за похвали и препоръки, със сигурност щях да отбележа съвета си към художника да спести присъствието му на зрителите.

За разлика от самото представление, което ми донесе само положителни емоции (ако не броим булдозерното раздразнение), поведението на "лелките" извън залата беше просто трагично! След дългото ръкопляскане излязохме уморени и одухотворени от преживяното за да се сблъскаме рязко с тривиалното ежедневие благодарение на една от въпросните служителки. В пристъп на безумна ярост тя се нахвърли с крясъци на двама зрители, за това, че са допуснали тяхна приятелка да влезе пияна в залата! Заради тях сега цялата дамска тоалетна била омазана от повръщано! Пияната жена дори заляла със съдържанието на стомаха си една от служителките! Вината, видите ли, била тяхна - трябвало да предупредят персонала на операта, за да не я допуснат въобще вътре! Явно въобще не й хрумваше, че ние не сме платили да гледаме нейния спектакъл и не ни е приятно да слушаме отново и отново описание на пораженията нанесени върху помещенията и колегите й от неразумната зрителка! Още по-малко изглежда се замисляше, че за да влезе, пияната жена е минала най-малко покрай служителите, които проверяват билетите, в чиито задължения би трябвало да бъде да следят кой влиза в залата!

Измъкнахме се на бегом от фоайето пред 2-ри балкон, за да не позволим на "ароматът" на повърнато да остави патина върху прекрасните ни впечатления от "Рейнско злато".

Умности

Напоследък, четейки и слушайки умности, започвам да се чудя дали 50% от българския народ не е за освидетелстване! Ето някои от по-малоумните изказвания, изсипани върху нас от медиите в рамките на някакво си денонощие:

Обяснение на лекарка за смъртта на родилка: "Това е болница, не сладкарница, тук всеки ден умират хора!"

***

Депутатски (Пламен Цеков) аргументи в полза на пушенето: "В Ирландия забраниха тютюнопушенето, там вече изригна вулканът и видяхте какво стана. В природата винаги има равновесие". Когато негови колеги го поправиха, че става дума за Исландия, той без грам притеснение обясни: "Ами те нали са наблизо".

***

Зарибяващо заглавие на статия във вестник "24 часа", рубрика "Четени днес": "Жена почина заради косъм от четка за тоалетна в дупето"

Цитат на седмицана

It is most annoying to have one’s prejudices overturned by real life.

Стивън Фрай

Саки

От много време, ама наистина МНОГО време, се каня да проверя кой е този Саки. Твърде често пишат за него в едно синьо форумче и събуждат любопитството ми. Както изглежда, за много хора това е основната настолна книга. Описват разказите му като смес от Удхаус и О'Хенри.

Е, наканих се и аз да го погледна! Проверих - издаван е на български, има дори негови сборници с разкази в градската библиотека. Тъй като господин Хектор Хю Мънро, известен още като Саки, е умрял преди доста години, творбите му са достъпни за без пари и могат да се намерят на страницата на проекта Гутенберг. Свалих 10тина разказчета и след първите три мога да потвърдя - да, колкото и старнно да изглежда, стилът му напомня за споменатите вече двама автори. Същият тънък хумор, какъвто показва Удхаус и същото леко еуфоричното чувство, което успява да придаде О'Хенри. Това, в съчетание с голяма доза оригиналност на темите, наистина е пристрастяващо!

Кой по дяволите

е този UNIONCE? Неграмотен ли е или се мисли за много оригинален? И защо трябва да графити с този безумен надпис всички ново-поправени пейки в парка?

Мисия

В началото на тази година се подлъгах от многото възхвали сипещи се по адрес на "Мисия Лондон" и взех, че я прочетох. Мъка! Творбата прилича на нещо, излязло изпод химикалката на ученик в основното училище, който намира за особено забавно да втрещява възрастните с мръсни думички и да впечатлява приятелчетата си с детайлни описания на сексуалните си фантазии. Типичен пример е тази "гениална" реплика на Алек Попов: "Това тутакси вкисна настроението на посланика, сякаш в млякото му беше капнал неканен сопол". Класа!

Хванах се да размишлявам на тема що е то "канен" сопол и как би се отразило на настроението на посланика капването му в чашата с бира например... И за това, че фактът, че се подиграваш на простотията, сам по себе си не е достатъчен за да докажеш, че ти самият не си простак.

Тази седмица, за пореден път увлечена от всеобщото настроение, отидох да гледам филма. Май от цялата компания от 6 човека само аз го харесах! Просто бяха единствената, която имаше идея на каква основа е изграден! Радвах се всеки път, когато режисьорът правеше храбри крачки в страни от книгата и се възхищавах на способноста му да сътвори нещо толкова приятно и развлекателно. А най-много харесах краят! Отсъствието на "увлекателната" история за живота на стриптизьорката Катя сред южно-американските партизани и борбата й за налагане на комунистическия строй, направо издигна екипа, работил върху филма, в очите ми! Евала!

В края на седмицата

Купих си крем за лице Дева, който "ухае" точно като онези, смръдливите бръмбъри. Прецаквация!

***

Не стига, че мобилните телефони на студентите звънят постоянно по време на час, ами собствениците им все си избират фолк-мелодии.

***

В Пикадили продават розово саламурено сирене. Било оцветено с "безвредни, хранителни бои". Гениалността на родните производители на храни е безгранична!

***

Съгласна съм с Ейрун - няма по-лесен начин да развалиш човек, от това да го направиш шеф!

***

Гледах Алиса в IMAX-а. Влюбена съм в Чеширския котрака и не съм разлюбила Джони.

***

RFM!!! Смятам да напиша това на вратата на офиса си!

С най-добри чувства

След третата експлозивна кихавица обясних на студентите, че могат да очакват подобни поредици през целия час, предвид усиления цъфтеж навън. Един от тях услужливо стана и отвори широко прозорците.

Хубава работа, ама...

Днес в Южния парк беше доста шумно. Освен стандартната неделна гълчава от връхлитащи от всички ъгълчета на столицата, зажаднели за зеленинка хора, от далеч се чуваше бесен лай и ръмжене. Оказа се, че има изложба на каракачанки, известни също като български овчарски кучета. Сещате се, онази порода кучета, за която ББ много се гордее, че най-сетне е официално призната по света..

Отидох да разгледам по от близо. Имаше цели камиони с клетки, явно собственост на представители на различни развъдници, дошли да покажат питомците си. Гордите стопани, част от тях с официални екипи с реклами по тях, ходеха с ръце в джобовете и оглеждаха конкуренцията. Да, кучетата изглеждаха доста впечатляващо - големи, с много масивни глави и впечатляващо дълбок лай. Болшинството водачи едва ги удържаха, явно, въпреки претенциите за професионализъм, нямаха много опит във воденето на животни по изложби. Най-впечатляващо обаче беше друго - мърсотията полепена по козината на кучетата. Не знам дали това е официално изискване на стандарта за породата, но болшинството каракачанки бяха омърляни от върха на носа, до върха на опашката с (надявам се само) кал. Някои бяха толкова мръсни, че белите петна по козината им изглеждаха тъмно сиви, почти черни.

Ходех си след това и се чудех. Толкова ли е трудно за тези горди собственици на български овчарски кучета поне да се грижат за хигиената на питомците си? Да, вярно, овчарското куче е роботещо животно. Но изложбата е изложба. Не върви някак да се биеш в гърдите какво хубаво куче имаш и в същото време да го показваш пред хората цялото омазано и полепено с тръни, завързано с разкъсано въже.

С години се полагаха усилия тази порода да бъде призната. ББ подари не едно и две кученца на чуждестранни политици, в опитите си да прокара каракачанките в международната кинология. След като толкова се гордеем с българското овчарско куче, не може ли поне да го покажем на света в по-приемлив вид? Или понеже ние българите все сме прецакани, а величието ни недооценено, ни е позволено да си се мъкнем вмирисани на чесън, с кални цървули, а светът, толкова виновен за нещастията, които се изсипват над нашите многострадални глави, трябва да види завързаното на верига мърляво куче, което влачим след себе си и да плесне с ръце от възхита пред гордата му осанка?

Като заговориха за Исландия

се сетих за кратера, в който аз надничах докато бях там...

Рекламни подходи

Четох вчера, че "граждани" били смутени и възмутени от рекламата на Пентхаус. Оченцето турено напреки им напомняло за нещо нецензурно.

Сетих се за това вчера, когато минавах покрай един магазин на Витошка, където под логото на Estee Lauder пишеше:

Новият Hydrationist
моментален прилив на влага

Тази реклама определено ме озадачи!

Стъклен дом

Хехе!

Без коментар

Information junkie

"Someone who so frequently occupies themselves with receiving or sending information or communication that it resembles an addiction. Usually a computer, and often the internet are used."

Urban dictionary

Мега спектакъл

В събота гледах балетът "Зорба гъркът" в Националната опера. Цял ден слушах реклами за представлението по радиото - казаха, че било "мега-спектакъл". Това някак неусетно събуди любопитството ми и рано, рано доприпках в операта. Докато чаках да ни пуснат в залата, разгледах всички афиши за представленията, които ще се играят до края на сезона. Набелязах си премиерния за България спектакъл на "Рейнско злато". В уреченият час се настаних удобно на ремонтирания плюшен стол, възхитих се на това, че докъдето поглед стига няма нито едно празно място и се втренчих в сцената. Музиката засвири, завесата се вдигна, балетистите излязоха и... От къде всъщност иде музиката? Внезапно се сетих, че така и не се чуха познатите звуци от разсвирващи се музиканти, липсваха и ръкоплясканията възвестяващи влизането на диригента. Музиката беше на запис!

Даа, казах си аз, спектакъла наистина е мега! Мега-малоумно е да идеш в Националната опера и да ти предлагат музика на запис! Мега-смешно беше и това, че мъжете балетисти все не успяваха да постигнат синхрон. Е, Зорба игра направо страхотно, също и двете балерини в главните женски роли, но като спомен остава далеч по-силния, гаден после-вкус от измамата.

Интересно ми е дали в "Рейнско злато" и певците ще бъдат на запис? Дали не е по-добре при следващия ремонт на сградата направо да заместят сцената с екран и да ни прожектират постановки на чужди опери? А дали са платили авторски права за записа, който ни пуснаха в събота?

Lost in a good book

Тези дни буквално се губя сред звуците на "Lost in a good book", на Джаспър Ффорд. Свалих поредните приключения на Thursday Next като аудио книга и си разнообразявам сивото служебно ежедневие с приятни неща.

Този Джаспър не спира да ме изненадва с размаха на въображението си! От къде му хрумват толкова много и все така оригинални идеи не мога дори да си представя! При всяка следваща изненада или внезапно завъртане в сюжета, насред прилива от удоволствие улавям и лееека вълничка на завист към таланта му ;-)

На всичко отгоре, странността на героите и историята напълно пасват по абсурдност на ситуациите в работата. С тази разлика, че са с положителен знак!

Маратон

Без да искам се оказах въвлечена в Тони Палмър маратон. А дори не бях чувала за съществуването на този човек! Отидох вчера на софийския филмов фестивал да гледам филма за Шопен (български превод на Нуша). Преди прожекцията ни запознаха с режисьора на филма, въпросния Тони Палмър, както се оказва, известен правяч на музикални филми. Весел чичка, с типично английско чуство за хумор! Поговори ни малко и ни покани на специална прожекция-подарък - филмът му за Вангелис, "цензуриран и преследван" от въпросния музикант.

След една такава реклама, естествено се чуствам длъжна да ида, на пук на жълтия сняг, който идвал от Сахара и трупа с бясна скорост. Единственото ми пиртеснение е, че прожекцията ще бъде съчетана с връчване на "наградата на София", което несъмнено ще донесе със себе си скука и плямпане на глупости.

Защита

- Бихте ли върнали няколко диапозитива назад, до мястото, където обяснявахте методите, каза един от видните членове на изпитната комисия. -Да, точно тук! Виждате ли нещо нередно, някаква грешка?
- Да, каза кандидат магистъра, - Настина тука пише.., а трябваше да пише... Но аз взех фигурата от Интернет и не можах да поправя грешката.
Чува се тиха размяна на реплики между други двама членове на изпитната комисия, "От Интернет" и "Значи и той греши!".
- Не може да сте го взели от Интернет, продължава да се заяжда достопочтения господин-изпитващ!
- От там го взех!, вече леко зачервен от смущение, повтаря кандидата.
- Не мога да приема такова нещо!, отсече господина.

Удобства

Смятам, че възможността да си изпратиш писмата и картичките като ги пуснеш в трамвайната пощенска кутия е едно голямо удобство. За това не спирам да се изненадвам, че има хора, които не знаят за този трик!

Нетърпение

Тръпна в очакване да разбера кой ще спечели тунингования поп-фолк мобил в Шоуто на Слави довечера!

The only thing worse than

a smug married couple; lots of smug married couples!

Казвам се...

и съм мазохист!
Защо иначе ще продължавам да чета вестници, въпреки, че се ядосвам? Нуждая се от помощ!

Издънка

Днес станах за смях. Изразих твърдо желание да си платя здравните и пенсионни осигуровки. Мисля, че с това окончателно затвърдих мнението на колегите си, че нещо ми хлопа!

На пазар

Напоследък, пазаруването на манджа взе да става много трудно! Толкова много неща трябва да прочетеш и порвериш по опаковките, че обиколките между щандовете се протооочват, протоочват...

Тъкмо разреших въпроса с яйцата (само един вид яйца в кварталните магазини са от подово отглеждани кокошки и на тях пише МИЗИЯ с големи букви, което осигурява по-висока скорост при откриването им) и възникна нов проблем - боба! Особено големи ядове ми създаде въпросният фасул преди Коледа. Така де, как ще седнем на трапезата на Бъдни вечер без порядъчна доза от него!?!

А из магазините боб, боб, боб - десетки видове опаковки и разфасовки, всички с етикети от рода на "Добруджански боб", "Традиоционен боб", "Български боб"... За мое облекчение на гърба на повечето дори има "традиционни български" рецепти за приготвянето му, в комплект с обяснения за неговото значение за българската кухня. Само дето не разбрах защо "добруджанския" боб идва от Полша, "българския" от Китай, а "традиционния" от Канада? Особено голям интерес предизвикаха у мен пакетите с боб от Казахстан и Чили... И не само интерес, ами и силен пристъп на национална гордост! Може по някакво нещастно стечение на историческите обстоятелства България вече да не е страна на три морета, но пък отглежда боб на поне 3 континента! И все пак, колко магазина трябва да обиколя за да намеря все пак български "Български боб"?

Новогодишни подаръци

Един колега обикаля и раздава "менструационни календарчета". Поставя задължителното условие информацията върху тях да е общодостъпна. В отговор настояхме да осигури едно за шефката!