В събота гледах балетът "Зорба гъркът" в Националната опера. Цял ден слушах реклами за представлението по радиото - казаха, че било "мега-спектакъл". Това някак неусетно събуди любопитството ми и рано, рано доприпках в операта. Докато чаках да ни пуснат в залата, разгледах всички афиши за представленията, които ще се играят до края на сезона. Набелязах си премиерния за България спектакъл на "Рейнско злато". В уреченият час се настаних удобно на ремонтирания плюшен стол, възхитих се на това, че докъдето поглед стига няма нито едно празно място и се втренчих в сцената. Музиката засвири, завесата се вдигна, балетистите излязоха и... От къде всъщност иде музиката? Внезапно се сетих, че така и не се чуха познатите звуци от разсвирващи се музиканти, липсваха и ръкоплясканията възвестяващи влизането на диригента. Музиката беше на запис!Даа, казах си аз, спектакъла наистина е мега! Мега-малоумно е да идеш в Националната опера и да ти предлагат музика на запис! Мега-смешно беше и това, че мъжете балетисти все не успяваха да постигнат синхрон. Е, Зорба игра направо страхотно, също и двете балерини в главните женски роли, но като спомен остава далеч по-силния, гаден после-вкус от измамата.
Интересно ми е дали в "Рейнско злато" и певците ще бъдат на запис? Дали не е по-добре при следващия ремонт на сградата направо да заместят сцената с екран и да ни прожектират постановки на чужди опери? А дали са платили авторски права за записа, който ни пуснаха в събота?
2 коментара:
той затова вчера, Волфганг Вагнер, шефа на Байройтския театър се е споминал, сигурно е чул, за нащо "Рейнско злато".
Да му мисли Теодоракис! Бил над 80, казват....
Публикуване на коментар