LOVE.NET

Идея: супер! Въпреки не малкото добри попадения, темата "ох, колко беше гадно и сиво през социализма" взе да ми омръзва. Минаха 20 години хора, време е да обновите гардероба на музата!

Актьори: добре подбрани. Малък миш-маш от "Стъклен дом" и "Под прикритие". Набива се на очи липсата на чичо Чарли и Джаро. За твоя радост, брато, Боряна и Камен Касабови ги няма!

Диалог: добре измислен, но не винаги добре изпълнен. Размяната на реплики при повечето от малките и при някои от големите актьори звучеше доста изкуствено.

Озвучаване: нехарактерно добро за български филм!

Музика: пасва си. Само ми се стори, че основната тема напомня тази в "Love actually". Или не само ми се е сторило?

Доставка: супер лесна и в тон с идеята за технологизиране на ежедневието застъпена във филма. Ако някой не е успял да го види по кината, както се получи при мен, може да направи това на адрес netcinema.bg срещу само 2,40 лв. Може да се плати с кредитна карта, СМС или по ePay. Качеството на звука и картината е идеално! Може само да си пожелаем да включат и други заглавия в "интернет афиша" си...

На театър

Миналата седмица.... Или беше по-миналата? Хм... Абе, една седмица имах шанса да видя новата постановка на Мариус Куркински в Народния - "Ревизор" на Гогол. Отидох със страх, защото същата сутрин бях прочела, че постановката е цели 4 часа, режисьорът (Куркински) не е спестил нищо от депресиращото настроение на оригиналната пиеса, а сцената е просто претъпкана с актьори (над 30 човека!).  Беше събота, аз бях малко нещо болна, а освен това се чувствах супер уморена. Очаквах, че ще заспя още на 15тата минута и бях подготвена психически, че след антракта ще си тръгна.

Е, не само не си тръгнах рано, рано, ами взех, че останах доволна! Напук на себе си и на рецензиите, един вид. Мариус Куркински, както може да се очаква, беше велик! Вживяването му в ролята беше пълно - малко, гадно, злобно човече, свикнало само да граби и склонно да повярва във всичко, което е в негова изгода!

Ако имаше нещо дразнещо, то беше същото, което винаги ме дразни в театрални постановки. Крясъците. Не разбирам защо на Куркински в "Ревизор" или на Наум Шопов в "Крал Лир" не им се налага да крещят за да бъдат чути и разбрани? И какво им е на останалите, че постоянно се дерат? Е добре, не всички останали, само повечето. Всъщност, кресльовците обикновен са кресли... Не винаги разбира се, но и в "Ревизор" дамите не изневериха на стила си и успешно надвикваха повечето от партньорите си от противоположния пол. Разтворили усти, жилите по вратовете им са се опънали до скъсване, а гласовете им, при тези децибели, не могат да изразят и грам емоция. Какъв е смисълът? Харесва им да викат? Или така са ги научили в НАТФИЗ? Ако гласовете им са толкова слаби, какво парвят в театъра?

Този въпрос винаги ме е тормозел. Мислех си, че крясъците им са израз на безсилие. Приемах, че театралното изкуство и виковете вървят ръка за ръка. Докато не попаднах на няколко постановки на камерна сцена. О, чудо! Театърът можел да бъде и с по-нормален звук, актьорите можели да говорят нормално, а гласовете им дори успяват да предадат чувствата на героя, в чиято кожа са влезли актьорите!

Няма да забравя спектакъла "Нордост" в Младежкия! Само три жени, сцената изцяло в черно, историята се предава само чрез редуващите се разкази на героините. Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова бяха невероятни! За първи път видях разплакани зрители в салона. Който не е гледал спектакъла горещо му го препоръчвам... С първите реплики на Койна Русева се опита да влезе в традиоцинната креслива роля от големите сцени, но за щастие на третото изречение взе, че се задави. В опит да потули кашлянето заговори по-тихо и продължи така, смислено и емоционално, съвсем до края ;-)


Какъв, питате, е изводът? Може би българските актьори са доста кадърни, но повечето от тях имат нужда от уюта на камерната сцена за да се покажат в пълният си блясък!

Дочуто в автобуса

- Ти четеш? 

- Да.

- Ти ЧЕТЕШ???

- Да!

- Е какво четеш? Книги!?!

- Да...

- Четеш?... Четеш КНИГИ?... И какво четеш?

- Еми сега в момента чета "Пърси Джаксън и боговете на Олимп"... Това е една поредица, има 5 книги...

- Четеш? Четеш книги???

- Да. Е, сега съм на първата...

- Четеш! Аз пък започнах да чета Хари Потър. Преди 5 години я почнах, сега съм на 4тата книга... Хахах... ЧЕТЕШ???

Летни четива

Такааа, да видим какво ми мина през ръцете през последните 2-3 месеца. Без някакъв смислен ред:

The Lightning Thief, Rick Riordan

Братото я донесе, а аз побързах да проверя защо я е купил! Не знам дали almaak , но в книгата се разказва за първите стъпки в героизма на Джаксън, момче с дислекция и хиперактивност, син на един от гръцките богове. Както се оказва, днес, в началото на 21ви век, гръцките богове са се преместили да живеят в САЩ. Тъй като се явявали олицетворение на Западната цивилизация, било съвсем естествено да се местят заедно с нея, така че винаги да се намират в сърцето и душата й! Били в Гърция, в Рим, в Англия, сега, естествено, бил дошъл редът на Америка. За това Олимп, представете си, е разположен току в Ню Йорк - можело да го намерите ако отидете в Емпайр Стейтс Билдинг и натиснете копчето за 600тния етаж, а там горе проявят благосклонност и ви пуснат.

Да му се доповръща на човек, а? На мен със сигурност взе да ми се събира гаден вкус в устата... От чисто любопитство обаче (или заради извратеното желание да намеря още поводи за критики и подигравки), реших да продължа и взех, че се сблъскъх с приятни изненади! Първо, бащата на Пърси се оказа Посейдон - неочакваният досег с морето посред лято определено ми се понрави и ме тласна към следващите страници! Там започнаха да се появяват свежи моменти - Горгоната Медуза се оказа собственик на магазин за статуи, Арес караше Харли Дейвидсън и стана за резил защото е малко нещо тъп, едно чихуахуа изскочи от скута на възрастната си стопанка и се превърна в Химера, Дионис бе прокуден от Олимп заради пианство и назначен като директор на летен лагер, Хадес се намираше под Лос Анжелис и всеки изблик на ярост у повелителят му носеше земетресения, а кучето Цербер си падаше по гумени топки...

В крайна сметка историята се завъртя доста добре и не съжалявам, че преглътнах американските лиготии! Лошото е, че май се зарибих - проверих, че приключенията на Пърси продължават в The Sea of Monsters!

Лора от сутрин до вечер, Димитър Коцев - Шошо

Тази книга я прочетох тайно, тайно. Беше купена за подарък, но се застоя твърде дълго в къщи. Любопитството ми надделя и аз, стараейки се да не разтварям много страниците, за да не личи,че е употребявана я погълнах без свян! Напомни ми онази декемврийска седмица, когато открих, че майка е купила Румцайс за подарък - прочетох го скришно, завряна в гардероба, и после нямах изненада за Коледа...

В този случай още не съм застигната от наказание, за това смело ще рапортувам, че книгата си я бива! Е, някои цинизми ми дойдоха в повече, но предполагам, че хората, които са хванати от улицата наистина си говорят така. В повечко бяха също алкохола и наркотиците - наистина не вярвам, че човек може да изпие/погълне/изпуши толкова много и да продължи да движи (особено ако е паднал междувременно от 4тия етаж и си е докарал мозъчно сътресение). Денят на Лора обаче си го биваше - имаше изненади, лирични описания на града, освежаващи интерпретации на съвсем тривиални събития и доста оригинални образи. Много ме изкефи пълната липса на трагични размисли на тема "тежкото социалистическо минало" - нещо, което твърде рядко се случва в съвременните български книги и филми. Готини бяха и малките картинки по краищата на страниците - определено внасяха разнообразие и правеха книгата още по-лека за четене. Важно е да се отбележи също, че макар и щастлив (да приемем), краят остави някои въпросителни.

Трябва да видя филма - Линдито обеща да ходим преди има няма 2 месеца!


I Shall Wear Midnight, на Тери

Нова книга от поредицата за Тифани. Готини лафчета и каламбури, вещици и смешни ситуации. Както подобава на една книга за Диска! Нак Мак Фигълите са ми стари любимци, баба Вихронрав и леля Ог също се появиха към края. Но май... Колкото и да ми е неприятно, с това се изчерпват положителните неща, които мога да кажа за книгата :-( Историята започна обещаващо, но силата й определено се загуби някъде преди средата. Настана един хаос от срещи със стари герои, разсъждения на тема "отговорността на една вещица" и повторения на стари идеи. Краят беше хубав, но някък плосък.

За да завърша все пак с добра дума за моя любимец мога да цопна едно цитатче, което особено ми се понрави: "The world is always very nearly drowning in mysterious omens. You just had to pick the one that was convenient!".

Това освен, че звучи ужасно вярно, има предимството да се връзва с темата на една друга книга, която прочетох това лято:

Махалото на Фуко, Умберто Еко

Тук става дума за човешката склонност към търсене на мистични предзнаменования. При това обсъдено на майтап! Една поредица от случайности кара трима приятели да използват натрупаната информация за Граали, тамплиери, масони, пирамиди, космически енергии, розейнкройцери, телурични течения, зашифровани тайни открити в мазетата на полуразрушени замъци, окултни знаци, ектоплазми и какви ли не други неща, за да създадат собствена стройна теория обединяваща всички други мистични вярвания.

За да създадат тази своя теория те сглобяват случайни идеи, просто защото звучи добре. На принципа - записваш на листчета няколко думи и изрази, подбираш няколко от тях на принципа на случайността и получаваш нещо ново:
"Мини е годеницата на Мики Маус.
Тамплиерите са замесени във всичко.
това, което следва не е вярно."

Шегата обаче се обръща срещу тях. "С мен се случи това, което би могло да се случи с някой етнолог, който, след като години е изучавал канибализма, за да се изгаври с ограничеността на тъпите бели, им разказва ,че човешкото месо е много вкусно. Безотговорно, защото никога няма да опита. До момента, в който някой любознателен слушател не поиска да изпробва неговото. И докато го разкъсват, той няма да узнае истината, но почти ще се надява ритуалът да се окаже сполучлив, за да оправдае поне смъррта му."

Поклонниците на окултното, винаги нащрек, попадат по случайност на новоскалъпената теория и веднага се влюбват в нея: "Хората вярват на този, който им продава лосион за растеж на косата. Усещат инстинктивно, че съчетава истини, които се несъвместими, че не е логично и не е за вярване. Но са ги учили, че Бог е многолик, непознаваем и следователно нелогичността е онова, което те смятат за най-близко до природата на Бог. Неправдоподобността е това, което най-силно наподобява чудото. А вие сте измислили лосион за растеж на косата."

Започват да задават въпроси. Въпроси, на които няма отговор, защото: "Истински посветен е онзи, който знае, че най-могъщата от тайните е тайната без съдържание, защото никой враг не би могъл да те принуди да я издадеш, нито един събрат не би могъл да я изтръгне от теб."

И става една истинска играчка-плачка!

Признавам си, че никак не ми беше лесно да я прочета тази книга! Умберто Еко има "гадният" навик да се вживява в детайлите! На моменти те ми идваха малко в повече и подозирам, че в опита да отмятам страници съм загубила някои тънки моменти. Цялостната идея на Махалото обаче ми пасна - както казва и Тери, светът е пълен с предзнаменования и твърде много хора се вживяват в тях! Много се веселих на следният коментар на Еко за книгите на Дан Браун:

"-I was obliged to read it because everybody was asking me about it. My answer is that Dan Brown is one of the characters in my novel Foucault’s Pendulum, which is about people who start believing in occult stuff.
- But you yourself seem interested in the kabbalah, alchemy and other occult practices explored in the novel.
-No. In Foucault’s Pendulum I wrote the grotesque representation of these kind of people. So Dan Brown is one of my creatures."

The Closers, Michael Connelly

В тази книга детектив Йеронимус Бош се завръща на сцената след като е прекарал 1-2 години в пенсия и се захваща със стари случаи, които имат нужда от затваряне. Това пояснение е за онези от нас, които не следим в детайли кариерата на това ченге, както прави Зонко!

Симпатично лятно четиво - добра завръзка, бърза крачка и симпатични детайли за цвят. Най-доволна останах от това, че накрая, въпреки очакванията ни, върлият враг на Бош се оказа (относително) чист!