Другият Мураками

Според мнението на една почитателка на  Рю Мураками, което прочетох в Goodreads, първото изречение от "Децата от гаровия сейф" е тест - ако успееш да го преодолееш, значи ще прочетеш книгата. Ето го и него:

"Жената натисна бебето по коремчето и всмука пениса му в уста - беше по-тънък от американските ментолови цигари, които обикновено пушеше, и имаше вкус на сурова риба". 

За себе си мога да кажа, че прочетох книгата въпреки първото изречение, на пук на второто, третото.. и всички останали. Завърших я от желание да открия смисъла на това начало. В крайна сметка се оказа, че е било по-скоро от чиста проба инат!

Ще започна да споделям впечатленията си леко по американски - с добрите неща. Искрено се радвах на превода! Със сигурност тази книга не е била лесна за превеждане, но всяко изречение беше изпипано. Заслугата за това е на Мая Милева. Като човек, който често плюе издатели и редактори, направо се чувствам длъжна да похваля Жанет 45, а също и ангажираните с редактирането и оформлението Дарин Тенев и Георги Калев. Личи си, че са пожили доста усилия за да предложат един наистина качествен продукт!

За да не кажете, че съм се размекнала ще вметна без всякаква връзка - що за име е това Жанет 45? Навява ми мисли за пубертетче без грам въображение, което открива е-мейла в зората на Интернет...

А сега обратно към "Децата от гаровия сейф". Ето още един цитат: 

Всъщност, Мистър Д. бе способен да прави секс и с жени, но когато изпитваше сексуално влечение към някоя жена, той имаше нужда от специфична храна - сланина. Слагаше парче свинско пред себе си и известно време му се любуваше с поглед, вдъхвайки аромата му, след което овлажняваше устите си, захапваше сланината между зъбите си и започваше да я разтапя с горещия си език. Сланината се плъзгаше надолу, смазвайки гърлото му и се затопляше в стомаха му. Едва тогава можеше да обладае жената. След секса обаче, когато разградилата се в стомаха му сланина бе изстинала и лойта бе залепнала за стените на червата му, той започваше да се чувства зле и сякаш цялото му тяло изстиваше.

 ***

Не случайно избирам този откъс - мразя сланината и мазнотиите по месото, за това искрено се зарадвах на цветистото описание на взаимоотношенията на Мистър Д. с тази храна. Темата за сланината обаче беше единствената част от книгата, която успя да събуди у мен някакви мисли и асоциаци. Останалото беше чисто и просто чувство на отвращение и погнуса. Не си водих точен отчет, но мисля, че в цялата книга нямаше човек или друго животно, с което Мураками да не се изгаври или на което да му се размина боя, изтезанието, убийството, изнасилването... Диалогът беше смехотворно елементарен, героите противни (може би с изключение на крокодила), постъпките им необосновани. Наскоро попаднах на израза "torture porn". Мисля, че идеално пасва за тази книга! 

Отне ми месец за да стигна до края, защото още след първата страница взех решение да чета само сутрин (с идеята да съхраня психическото си здраве). Разбира се, в работните сутрини време за четене има само докато си в тоалетната. Четох я притисната от времето, сбутана между тоалетната и мивката - напълно в стилистиката на  "Децата от гаровия сейф"!
 

И така, докато героите в книгата вършеха щуротии, движени от спомени скрити дълбоко в подсъзнанието им, моето не спираше да ми пробутва добре заучената мантра "Какво е искал да каже авторът на произведението?"...

Смятам в бъдеще да се придържам към другия Мураками.

Пролет

Работна среща с писатели

Може би сте ме чували  да споменавам, че безплатното е-издание на списание Fantasy & Science Fiction ми излиза доста скъпо? И днес ще напиша за един подобен случай. Но не съвсем!

Става въпрос за сборника Writers Workshop of Science Fiction & Fantasy. Според ревюто в SF&F, в тази книга били включени напътствия от различни майстори на тези два жанра към начинаещите писатели. Веднага се сетих за един индивид, който би проявил интерес към книгата, за това се върнах в началото на статията и проверих колко струва. Цели 17 долара! Вярно, че съм добър човек и бих направила много за да насърча творческите интереси на близките си хора, но все пак... Все пак реших да хвърля един поглед на цените в Amazon. Както съвсем наскоро си говорихме с Нуша, ценовата им политика е достойна единствено за нашето презрение, но ми стана любопитно колко дават за електронните глави на тази книга. Познайте от три пъти? 

Не, не сте прави. Не беше 17 долара, нито дори 10, нито дори 5. Струваше 99 цента! Не се поколебах. И добре направих - на следващия ден "примоцията" беше свършила и сумата за електронната версия се изкачи до 4,99. 

Разбира се, странностите на Амазон не се ограничават само до ценовата политика, а и до схемата за подаряване на книги... Усещате се на къде бия? Да, купих книгата за себе си, получих я на моя Kindle и, естествено, я прочетох. Като в старите детски смешки за подаръка, който купуваш на някого, но всъщност имаш предвид себе си..

Да се върна обаче на сборника! Съвсем в съответствие с името си, книгата предлага доста съвети за това как трябва да се направи една книга. Има есета за началото, за средата и за края. Надълго е обсъдена ролята на диалога, описанието на героите. Показана е гледната точка на редакторите и на преподавателите. Има дори инструкции за това как се създава достоверно свърхестествено или извънземно същество!

Предполагам, че всичко това би било доста ценно за един начинаещ автор. В същото време, идеите в сборника биха били интересни и на "простия" читател. Никога не се бях замисляла например за това каква е основната разлика между научната фантастика и фентъзито, както и как се съотнасят те към "нормалните" жанрове на художествената литература. Докато в края на един детективски роман, една любовна история, една историческа драма или едно фентъзи имаме възстановяване на нормата, при научната фантастика развитието на историята води до нейното разчупване.От една страна са  детективът, който открива убиеца; героят и героинята, които заживяват щастливо заедно; новият крал, който се възкачва на престола и младият рицар, който убива триглавата ламя.От друга страна имаме група хора, изпаднали в криза поради осъзнаването на машините, откриването на извънземните или появата на нова технология  и герой, който не би могъл да върне статуквото, а трябва да промени обществото така, че то да преживее промяната, да адаптира начина си на живот и да направи крачка напред в развитието си.

Все пак, най-интересни бяха интервютата с доказали се автори. Нийл Геймън споделя колко дразнещ е въпроса "от къде идват идеите". След като дава няколко примера за това как в миналото се е опитвал да мине метър с шегички, след като обяснява как истината "Измислям ги. С главата си" не се приема добре, той все пак разкрива източника си. Наложило му се да бъде откровен по време на среща с класа на дъщеря си, когато едно от децата му задало този въпрос - преценил, че в разговор с малки хора няма място за увъртане или сарказъм и разказал как идеите идват с обикновените въпроси. "Най-важният въпрос е Какво би станало ако...  Какво би станало ако се събудиш с крила? Какво би станало ако сестра ти се превърне в мишка? Какво би станало ако разбереш, че учителката планира да изяде един от вас в края на срока - но не знаеш кого?"

На въпроса кое е това любимо за нея съвременно постижение, което научната фантастика не е предвидила през 1966, Урсула ле Гуин отговаря, че вместо за любимото, предпочита да говори за най-срамното - това, че никой тогава не е предвидил масовата употреба на личните компютри и Интернет. Що се отнася до онова, което книгите са предвиждали, но все още не се е случило, тя казва "When I wrote The Lathe of Heaven in 1971, I honestly thought that by 2002 we wouldn't be driving private automobiles - we wouldn't be so idiotic as to keep relying on fossil oil and fouling the world for another thirty years."

Орсън Скот Кард пише за стила. И за лошия си навик да започва изречения със съюзи (говори за него като conjunctivitis, от conjunction). Не бил забелязал този паразит, докато един редактор не му обърнал внимание върху това колко досадно е да се чете такъв текст. Благодарение на свой приятел намерил и обяснението за тази особеност на "стила" си - близостта с баш-книгата на Мормоните. Редовните срещи с нея го били научили на йерархични модели в езика - официален и неофициални, духовен и бездуховен и т.н. Така, всеки път когато пишел история, която е важна за него и чието развитието преживявал особено дълбоко, началата на изреченията неизменно се сдобивали с по някой съюз в съответствие с официално-духовния стил на неговата си Библия.

О, нещо особено важно! В есето за жанровете и поджанровете в научната фантастика и фентъзито с голяма радост открих (нещо като) обяснение за присъствието на думата Punk в стилове като steampunk и cyberpunk! 

Възвишение

Сигурно в България не е останал човек, който да не е прочел тази книга, за това подозирам, че няма да има голяма полза ако се втурна да пиша за съдържанието и стила й. Впечатления и мнения също вероятно си имате си собствени, за това тук ще сложа малко цитати за радост на душата! С пояснението, че любимите моменти бяха много, много повече!

Само малко трябва да ся тъй ошмули и изпедепца, и ще стане същинский евпропец. Или най-малкото полу-европец.

***

Кротките, кай, ще неследят земята. Коя земя? Нема да е тая! Иначе българи щяха да са едни от първите наследници!

 ***

Българский читател е невеж, но много взискателен! 

***

Техний язик те си го упражняват още от малки и тъй ся научават на много чудесни неща.

***

Усещам го, че има в него карактер. Туй у животни ся често среща, а понякога и у хора.

***

Ей за това не обичам да споря с него. Може да те раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма защо. Туй ся нарича на французки "амбиция": кога много ти ся иска нещо да сториш и мамичката им би ибал на сички, които ти на пътя стоят.

***

И ще завърша с:

Ибах та. Мисли малко!