03 май 2014

Възвишение

Сигурно в България не е останал човек, който да не е прочел тази книга, за това подозирам, че няма да има голяма полза ако се втурна да пиша за съдържанието и стила й. Впечатления и мнения също вероятно си имате си собствени, за това тук ще сложа малко цитати за радост на душата! С пояснението, че любимите моменти бяха много, много повече!

Само малко трябва да ся тъй ошмули и изпедепца, и ще стане същинский евпропец. Или най-малкото полу-европец.
***
Кротките, кай, ще неследят земята. Коя земя? Нема да е тая! Иначе българи щяха да са едни от първите наследници!
 ***
Българский читател е невеж, но много взискателен! 
***
Техний язик те си го упражняват още от малки и тъй ся научават на много чудесни неща.
***
Усещам го, че има в него карактер. Туй у животни ся често среща, а понякога и у хора.
***
Ей за това не обичам да споря с него. Може да те раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма защо. Туй ся нарича на французки "амбиция": кога много ти ся иска нещо да сториш и мамичката им би ибал на сички, които ти на пътя стоят.
***

И ще завърша с:

Ибах та. Мисли малко!

28 април 2014

Три пъти мери

един път кликвай! Че това предизборно приложение на ЕС, тук долу в дясно, ме нарочи за избирател на ДПС, по-точно на Метин Казак.. 

24 март 2014

Отдавна не ми се беше случвало да попадна на книга, която така да ме изтормози! Прочитането на "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" ми отне много време и ми струва доста усилия. Зарибих се заради оригиналното заглавие и хилядите похвали на форумци и критици. Все пак, книгата е обявена за бестселър, а звездният й блясък бива затвърждаван с любезното съдейяствие на киностудио Дисни, което се е заело с разпространението на филма.

С чиста съвест мога да кажа, че творбата на Юнас Юнасон е може едно от най-скучните и прехвалени писателски творения, в които съм се спъвала! Прочитането на всяка страница ми костваше големи усилия на волята. Заслужавам тиквен медал за това, че я завърших, при това само за две седмици!

Историята е скучна, героите са неспособни да предизвикат каквото и да било чувство, а хуморът... Ех, този дебелашки хумор, маскиран като черен! Ако се вярва на описанието, "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" е комедия. Склонна съм да се съглася, но се чувствам длъжна да добавя това малко уточнение - става въпрос за комедия пердназначена за 5-15 годишни хлапета. В краен случай, за възрастни със същото ниво на развитие на съответните хумористични мозъчни центрове. Или поне изконсумирали количества водка достойни за главния герой, Алан Карлсон. За мен книгата е хартиен вариант на клоунада, която разчита на спъване, падане и пребиване. Слонът Соня взе че седна върху един от "лошите" и така го смачка, че после съвсем лесно и удобно го скрихме под задната седалка! Хаха, смешно, а? А какво ще кажете да разбием няколко дини в главата на този досадник? Хайде, давайте смело! Оригинално, нали?

И все пак. Не може да се отрече, че г-н Юнасон има изненадващо хубав език за автор на такава пародия. Също, ако читателят се постарае, сред скуката на разтягащата се до безкрайност история, може да се открият отделни оригинални и смешни авторски реплики. Лично за мен, човек, който е пракарал в Швеция цели 6 години от живота си, в страниците се криеше и известно удоволствие от епизодичните срещи с описания на пейзажи, хора и навици характерни за тази страна. 

Заключение? Прочитането на "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" бе най-вече проява на магарешки инат!

20 март 2014

Да изпушиш от безсилие

Миналата седмица гледах репортаж в една от централните новинарски емисии на тема пушенето на обществени места. От обясненията на разните чиновници стана ясно, че благодарение на особености на закона и правилника за прилагането му, собствениците на заведения могат да се разминат само с една нищожна глоба от 300 лева и да продължат да сервират "благоуханен" дим на клиентите си. Нищо чудно, че все така масово се пуши - кръчмарите и ресторантьорите в София бълха ги ухапала!

Та, казах си аз, явно битката с нарушаващите закона и правилата за поведение в обществото няма скоро да бъде спечелена, я да взема да си направя на блога един списък на заведенията, които няма повече да посещавам, заради това че в тях се пуши! Ще си записвам само тези ресторанти, кафенета, кръчми и барове, които иначе предлагат качествено обслужване и добра храна/пиене, за да си припомням регулярно защо не трябва да се изкушавам да стъпвам отново там. Места като Лагуна няма да ги включвам, защото така и така не бих ги посетила отново. По естетически причини. За такива няма да се хабя.

И така, да пристъпя към изпълнение на плана. На челното първо място поставям пицарията Ветрило 2, а плътно по петите му идва японския Хамачи. Очаквайте продължение!