Великден

- Ало?
- Христос Воскресе!
- Воистина Воскресе!
- Аааа? Ти видя ли го?

Епизод Х+7

Има едни детски играчки, които се състоят от дървена плочка с дупки в нея - кръгли, квадратни и триъгълни, и дървени трупчета, всяко от които пасва на една от дупките. Мисля, че идеята е да се развие пространственото мислене на деца и да им се покаже, че квадратно колче в кръгла дупка няма как да влезе. Също така мисля, че играчката е предназначена за деца около 2 годишна възраст.

В "службата" миналата година се появиха едни кошчета за боклук - от онези, с люлеещото се капаче. Използват се за изхвърляне на всякакъв боклук - от хартия, до опасни за здравето неща. В тях обикновено има найлоново пликче, за да не се налага да се мият и за да се изпразват по-лесно. Още в началото забелязах, че всеки досег на чистачките с кошчетата водеше до тяхното "разваляне" - аха ги пипнеш и капака им пада, което не е много желателно, когато вътре има не много приятни неща. Реших, че просто не го нахлупват както трябва и не го натискат за да се захване добре. Проверих. Оказа се, че нещата са по-сложни - кошчето, както и капака, имат трапецовидна форма и съответно има само едно положение, в което могат да бъдат "сглобени". Чистачката явно не схващаше това и всеки път, когато изхвърляше боклука поставяше капака наопаки. Ден след ден капаците падаха. Един ден, когато изпразването на кошчето стана пред очите ми, реших да й обърна внимание. Напарвих го любезно, да не би да я засегна посочвайки очевидното - казах как и аз съм се чудела защо така, как тъпо са измислени и колко е неудобно когата капака пада върху краката ти, всеки път когато се опиташ да изхвърлиш нещо в кошчето. Последва смях, кимане, съгласие. И нищо не се промени. Така беше и с втората чистачка, така е в момента и с третата.

Та се чудя - играчката с дупките и колчетата дали всъщност не е тест? Тест за какво? Интелигентност? Постоянство? Мотивираност?

Социален технолог?

Вчера присъствах на доста странен разговор между историк и генетици. Възрастна дама, доцент, историк, редактор на Н-ското списание, се опитваше да разбере възможностите за проследяване на произхода на хората чрез ДНК анализ. За страничния слушател разговора беше доста скучен. Не, нека сме искрени и да си кажем направо, че на момента беше направо дебилен (от професионална и не само гледна точка), за това си запълвах времето като придремвах (поради липса на мухи за броене)! Един коментар на въпросната дама обаче ме накара да отворя широко очи и да наостря уши! Тя попита какъв е смисъла на всички генетични изследвания на произхода на хората като за пример даде това на National geographic и "може ли тази информация да бъде полезна на социалните технолози, за да разберат какъв е характера и манталитета на даден народ?". Социални технолози? Има ли такива хора и каква би трябвало да правят? Хитлер ли ги е измислил? Наистина ли един интелигентен човек, доцент, ИСТОРИК, смята, че е възможно да се направи общо описание на поведението и начина на мислене на цял един народ на база наследствената информация на представителите му?

Та седя аз от вчера и мисля. Представям си, че от генетична гледна точка няма разлика в моя начин на мислене и моя мироглед и този на дебеловратото борче с ланци или неговата чалга мутреса и се чудя каква полза биха извлекли от тази информация социалните технолози?

П.С. И не, преди да попита някой ще кажа, че Н-ското списание не е списание "Феномен"!

Юбик

Миналата седмица най-после прочетох "Юбик" на Филип Дик. Беше временно в къщи, преди отново да отпраши за Мюнхен, та доста бързах. Този път, май беше трети, успях да премина успешно през първите глави, които някак не ме грабваха и да навляза в същината на историята. От там нататък беше лесно!

Странна книга - в истинския смисъл на думата. Нещото, което ме впечатли беше усещането за... Поради липса на по-добра дума, плиткост! В смисъл на липса на излишно заиграване с описания на характери, места и действия. Текста по-скоро напомняше разказ - автора като че ли беше орязал всимчко излишно за да се събере в малко на брой страници. "Юбик" обаче не е разказ, а роман от около 200 страници - липсата на детайли явно беше с цел да се даде възможност на читателя да проследи действието, разказа, без излишно разсейване. А действието си беше определено объркано - непрекъснато се случваше нещо ново и изненадващо. И тъъъъъкмо си мислях, че вече нещата са се подредили и изяснили, БАМ съвсем неочакван край! Да, краят според мен беше брилянтен.

Книгата ми хареса, но си мисля, че другата, която обсъжда въпроса дали андроидите сънуват електронни овце все пак беше по-хубава.