Тонле сап

Тонле сап - ключова азиатска екосистема, най-голямото езеро на Камбоджа и основен източник на храна за населението на страната. Чрез едноименна река, езерото е свързано с р. Меконг и от геоложка гледна точка, е част от нейния басейн.

Смяната на годишните времена се отразява драстично на Тонле сап. Ако в края на сухия сезон, края на април, обемът му е 1 км3, то през октомври, в края на дъждовния период, той достига 80 км3.

Освен храна, езерото осигурява на много хора и дом. Камбоджанците населяват бреговете и живеят на наколни жилища.

Виетнамското малцинство предпочита открити води и плаващи къщи.

Ангкор Ват

Инвестирахме този ден време в опит да съберем двудневен в еднодневен тур и успяхме! За изненада на всички, най-вече гида... Видяхме набелязаните по-важни храмове, разхвърляни край Сием Рип, а за по-автентично, направихме обиколката с тук-тук. Отново, въпреки придупрежденията на други опитни пътешественици.
Макар че... Опитни, опитни, колко да  са опитни, в 27 държави били ли са? ;-)

Можем само да сме благодарни на хотела, че ни намери толкова добър тук-тук шофьор и толкова отзивчив гид (даде визитка, ако на някой му трябва, веднага препоръчвам!). Минавахме като факири в задръстванияга по улиците и струпванията в храмовете.

За доказателство, ето малко снимки от:

Гигантският Ангкор Ват

Анкгор Том/Байон с лицата

Превзетият от дървета Та Пром (Лара Крофт?)

Преа Кан с тайното светилище на красивата кралица (като сваля снимките)

Новозалетият с вода Нек Поан (като сваля снимките)

Вторият по достойнство "домакин" на залези, храмът-планина Пре Руп

Хареса ми историята за краля, който искал да се отличи от баща си като направи нещо ново. Решил да смени столицата и религията на народа си. За да не създаде излишно напрежение сред поданиците си обаче, поръчал смесени храмове, на половина хиндуиски, наполовина будистки. Докато свикнат.

#27

Добре дошли в Камбоджа!

Тайпусам

Първият ден в Сингапур минава под знака на Индия. Тамилите са един от трите основни етноса в страната и езикът им, както и големите хиндуиски празници, са официални. През 2018та, на 31 януари, се пада Тайпусам. Празнува се в началото на годината, винаги на пълнолуние, а тази година като бонус имаше супер луна и затъмнение! Всъщност, "бонусът" се считал за лоша поличба, поради което тържествата този път са със съкратена програма, така че да завършат преди и най-малката сянка да падне върху Луната.

Градът беше почти блокиран заради парада и домакините ни бяха много изненадани от "засиления трафик" - автобуса чака цели два светофара време за да мине на кръстовището! Шествието се проточва около 4 км, свързвайки двата основни хиндуиски храма в Сингапур, а в него може да се включи всеки, дори в рамките на храма, стига да е готов да зареже обувките си отвън. Естествено,  участниците бяха основно индийци, макар че щракащите като луди с фотоапарати и зачервени като скариди туристи, оказвахме здрава конкуренция. Жените в сарита в крещящи цветове, децата в лъскави празнични дрехи, много от мъжете с бръснати глави, намазани с жълтеникава паста от сандалово дърво. Весели, пеещи хора. В

жегата, на всеки 100 метра, доброволци предлагаха безплатни бутилки вода, шарени сокове, ласси "сервирано" в завързано като кошничка найлоново пликче със сламка, сладкиши, кутии с обяд и дребни закуски. А в центъра на вниманието, мъже, затворени в странни скулптори от преплетени метални шишове, забити в кожата им и жени, в огнено жълти сарита, носещи украсени с цветя съдове с мляко на главите си.

Предполага се, че Тайпусам води началото си от голямата битка между Асурите и Дева, която последните спечелили с помощта на Шива. На Тайпусам се чества Муруган, въплъщение на мъдростта и светлината на Шива, който унищожава злото. На празника хората измолват от Муруган помощ за преодоляване на всякакви препятствия. Молещите се подготвят като прекарват в пост, молитва и въздържание 48 дни. На големия празник, обръсват глави и засвидетелстват своята отдаденост по избрания начин - най-често носят съдове с мляко или пронизват устните, бузите и кожата си с метални шишове. Носят "бремето си" по дължината на цялото шествие  (набучените мъже придружени от помощници, които ги отделят от околните, за да не се окажат в крайна сметка нанизани под натиска на тълпата) и дори на места спират, завъртайки се в танц.

Звучи стряскащо, но процесията е изключително весела (без видими кръв и рани) и дори железните мъже изглеждат така, сякаш се наслаждават на празника.

Завършваме деня в луксозен индийски ресторант, където "готвачът преоткрива традиционните ястия" под формата на разядки с манго, сервирани на минатюрни дървени столчета и фондю с къри.