Първият ден в Сингапур минава под знака на Индия. Тамилите са един от трите основни етноса в страната и езикът им, както и големите хиндуиски празници, са официални. През 2018та, на 31 януари, се пада Тайпусам. Празнува се в началото на годината, винаги на пълнолуние, а тази година като бонус имаше супер луна и затъмнение! Всъщност, "бонусът" се считал за лоша поличба, поради което тържествата този път са със съкратена програма, така че да завършат преди и най-малката сянка да падне върху Луната.
Градът беше почти блокиран заради парада и домакините ни бяха много изненадани от "засиления трафик" - автобуса чака цели два светофара време за да мине на кръстовището! Шествието се проточва около 4 км, свързвайки двата основни хиндуиски храма в Сингапур, а в него може да се включи всеки, дори в рамките на храма, стига да е готов да зареже обувките си отвън. Естествено, участниците бяха основно индийци, макар че щракащите като луди с фотоапарати и зачервени като скариди туристи, оказвахме здрава конкуренция. Жените в сарита в крещящи цветове, децата в лъскави празнични дрехи, много от мъжете с бръснати глави, намазани с жълтеникава паста от сандалово дърво. Весели, пеещи хора. В
жегата, на всеки 100 метра, доброволци предлагаха безплатни бутилки вода, шарени сокове, ласси "сервирано" в завързано като кошничка найлоново пликче със сламка, сладкиши, кутии с обяд и дребни закуски. А в центъра на вниманието, мъже, затворени в странни скулптори от преплетени метални шишове, забити в кожата им и жени, в огнено жълти сарита, носещи украсени с цветя съдове с мляко на главите си.
Предполага се, че Тайпусам води началото си от голямата битка между Асурите и Дева, която последните спечелили с помощта на Шива. На Тайпусам се чества Муруган, въплъщение на мъдростта и светлината на Шива, който унищожава злото. На празника хората измолват от Муруган помощ за преодоляване на всякакви препятствия. Молещите се подготвят като прекарват в пост, молитва и въздържание 48 дни. На големия празник, обръсват глави и засвидетелстват своята отдаденост по избрания начин - най-често носят съдове с мляко или пронизват устните, бузите и кожата си с метални шишове. Носят "бремето си" по дължината на цялото шествие (набучените мъже придружени от помощници, които ги отделят от околните, за да не се окажат в крайна сметка нанизани под натиска на тълпата) и дори на места спират, завъртайки се в танц.
Звучи стряскащо, но процесията е изключително весела (без видими кръв и рани) и дори железните мъже изглеждат така, сякаш се наслаждават на празника.
Завършваме деня в луксозен индийски ресторант, където "готвачът преоткрива традиционните ястия" под формата на разядки с манго, сервирани на минатюрни дървени столчета и фондю с къри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар