Liu Sha Bao

Малко внимание за местния деликатес, Liu Sha Bao, или солен яйчен жълтък.
Много вкусно и приятно сладичко!

#26

Занемарих някои неща напоследък, блога, списъка на пътешественика, Duolingo-то, фотографията... Смятам да раздвижа нещата с нови страни в списъка и нови страници в блога. В оптималния вариант, придружени със снимки.

Държава номер 26. Дръж се Сингапур, идвам!

Полетът до Истанбул започва удобно и приятно и завършва с брутално запушени уши. Хремата и в най-добрия случай не е приятно занимание, но приземяването го издига до нови висоти. За щастие, гледката към блесналия град на брега на тъмното море е достатъчно впечатляваща за да оправдае позата ми на изумена риба! Прелитаме ниско над шамандурите.

На летище Ататюрк, Азис сърцераздирателно зове своя "Хабиби". Докато чакам да излезе информацията за изхода към Сингапур, сядам на чай и ток в най-малко мърлявото от всички кафенета. Само за да установя, че зад ъгъла се намира бляскавата част на летището, с много примамливи заведения и външна тераса.

Продължавам да чувам като под вода.

На Ататюрк всичко е лежерно - няма проверки, няма съобщения по високоговорителите, няма тичащ персонал. Забулени хора шляпат по джапанки, нисички закръглени дами балансират застрашително на палеца на единия си крак докато топят другия в мивката, продавачите на локум дремят сърдито.

Намирам си тапи за уши, които щели да помогнат за изравняване на налягането. Или окончателно ще ми гръмнат тъпанчетата.

За дългия полет се оказвам притисната между българи и шведи.

И моля, друг път да не ми се пробутва номера "не може хубав чай в самолета"!

Близо 11 часа по-късно, часът е 18:05 местно време, температура 24 градуса, облачно, вали дъжд.

Добре дошли в Сингапур!

И умната (дано нямат предвид капките за нос)!

Звездните рейнджъри

Дълго време заобикалях Хайнлайн, размествах "Звездните рейнджъри" и "Странник в странна страна" за да освободя място за новите попълнения в библиотеката, казвах следващия път и отварях нещо друго. Е, следващият път на рейнджърите дойде и както често пъти става, ме остави със сладко-горчивия вкус на дълго пропускано удоволствие!

Четох, че книгата е приемана много противоречиво - от възхвалявана като своеобразен връх на научната фантастика, до оплювана като манифест на милитаризма. От позицията на човек, който винаги е смятал войните за малоумие, военните за излишно бреме за бюджета, а описанията на военния живот за досадни, мога смело да се отбележа в първата група!

В съвсем положителния смисъл, Хайнлайн ме върна в ранния пубертет, когато обичах да чета "черно-бели" книги за силата на приятелството, благодородството на духа, приключенията с щастлив край и добре защитените ценности. Тук, с добавка на красивия език, оригиналния сюжет, пълнокръвните герои и изненадващо задълбочените разсъжденията върху морала, обществения строй и смисъла на живота. Нещо като книга за индианци, но в бъдещето и за пораснали деца ;-)

Е, не е да нямам и критики към идеите  на Хайнлайн...  Огромната маса на еволюционната теория и дългите години прекарани в опасна близост с нея са причинили някои необратими изкривявания на мисълта ми и О, Ужас!, нърдът в мен подуши призракът на ламаркизма! Липсата на радиация на Санктор няма как да спре еволюцията на хората, защото развитието в еволюционен аспект не е самоцел, а приспособяване към условията на средата. Човечеството не може да изостане в развитието си в сравнение с другите космически раси, защото това не е състезание с една крайна цел. Решенията са много, дори в рамката на една планета, а реализацията им би станала само при среща с променени условия - никой не може да се подготви предварително.
Прекалено вглеждане в детайлите може би, още повече, че се получава хубава постановка за дискусия на тема "какви жертви бихме приели в името на необозримо бъдещи поколения", но все пак иде реч за научна фантастика, нали?

Тук правя карчка на по-нестабилна почва, но смятам, че тезата за липса на вродено "морално чувство" също е, поне донякъде, оборима. Наличието на алтруизъм и честност при някои животни е доказано, и никак не е странно - склонността към взаимопомощ и готовността за спазване на норми на поведение са важни за оцеляването на социалните видове. Предаването на тези качества в поколението би се фавориризало от еволюцията. Разбира се, колко силно изявен ще бъде един такъв "морален инстинкт", ще зависи и от подбора извършван от обществото, така че няма да бързам да отхвърлям всички системи за наказание, само по-бруталните.

И ако тези ми критики са продиктувани от заразата на дарвинизма, последната е сериозна - дупка в логиката! В обществото на Хайнлайн, право да гласуват имат само служилите в армията, хора доказали способността си да вземат тежки решения в името на общото благо. Сама по себе си добра идея, стига да нямаше страници и страници обяснения как редовия военен не само няма представа от голямата картина, но и не иска да научава много за нея (по стратегически и интелектуални причини). Не много качествен избирателен материал!

Сега остава да реша дали да дам шанс на "Странник в странна страна". Двоумя се, защото прочетох, че е пасифистки антипод на "Звездните рейнджъри"...

ВУЗ

Фактът, че вчера за първи път от както работя тук (10 години) видях студент със скейтборд в коридора, но често пъти подслушвам разговори от рода на "Бахти града, дошъл съм днес с аудито, нямаше къде да го паркирам", казва всичко за родното висше образование.