Le Petit Cafe

Както си вървиш по Патриарха към Попа, в ляво, малко преди кръстовището с Левски попаднш на Le petit cafe. Мъъъничко местенце, само с четири кръгли масички с по 2-3 стола. Бели стени, таван с тъмни дървени греди, по стените рафтове с буркани чай, кафе и сладки. Торти собствено производство. Качествено кафе сервирано с усмивка.

Място, където можеш да отмориш след забързания ден, похапвайки вкусна бананова торта и отпивайки бавно от ароматното макиато.

Историкът

Ето че и аз попаднах в клопката на вампирите! Толкова време се дърпах и опъвах, но не, упорството явно бе напълно излишно. При това всичко стана без да искам! Отдавна чувам да се споменава "Историкът", на Елизабет Костова, но някак фактът, че тя, видите ли е наш човек, защото, видите ли, се е омъжила за наше момче, не можа да ме убеди в необходимостта да отделя от ценното си време и да я прочета.

Напоследък обаче попаднах на информацията, че г-жа Костова е направила фондация в подкрепа на начинаещи български писатели и реших, че в израз на морална подкрепа за това похвално начинание, мога поне да прочета книгата й! Взех я от библиотеката и, леко стресната от размера й, се навърлих да я чета. Не знахе нищо за тази книга. Съвсем нищо. Появата на Дракула още на първите страници ми дойде като гръм от ясно небе - не бях очаквала такъв долен номер. Продължих обаче, тъпо и упорито, да се боря с тухлата. Страница след страница, глава след глава. Изтощително си беше, но успях да я завърша. Ще ми се да напиша нещо за нея, но някак трудно намирам думи. Може би е редно да кажа, че сравненията с Дан Браун, на които попаднах из блого-сферата са съвсем незаслужени - това е все едно да сравняваш някои от класиците на българските мафиотски жанрове с Робърт Лъдлъм например. Също както "Самоличността на Борн", "Историкът" не е някакво върховно постижение на световната литература, но в никакъв случай не може да се каже, че е лошо написана!

Историята в общи линии е увлекателна, въпреки наличието на вампири, към които никога не съм проявявала интерес. Описанията на места и хора са чудесни и успяват да създадат атмосфера. Преплитането на историите на няколко поколения хора в началото е интересно, раздвижва сюжетната линия, държи читателя в напрежение, но купищата писма в крайна сметка ми дойдоха в повече. Краят идва вензапно, все едно авторката изведнъж е осъзнала, че разказът й се е проточил прекалено много. Сам по себе си завършекът на историята е добър - първо доброто победи, после злото получи нов шанс под формата на Епилог.

Може би най-хубавото нещо в "Историкът" е положителното отношение към книгите, което струи от всяка страница. Авторката явно е влюбена в книгите и четенето, може би изпитва възхищение към хората, които се ровят из архивите в търсене на забравени истини. Ако е успяла да вдъхне поне част от книгоманията си на множеството почитатели на леките четива, мисля, че заслужава моите почитания!

А аз, затваряйки последната страница внезапно се сетих, че съм лъгала сама себе си - не е вярно, че не съм чела други книги за вампири, чела съм и още как! "Господари и господарки"! Смятам да се метна на малкото томче от Тери в най-скоро време - моментът, в който ухапвайки баба Вихронрав вампирите започнаха да примират за чай е сред любимите ми! Това вече е класика!

Табло за обяви

Инженери

Е не можах да се въздържа!

"Аз съм учил изчислителна техника в МЕИ и за радост не използвам интернет. Единственото, на което залагам е на движението напред с други механизми - не пиша писма, а викам хората, натискам ги, очаквам конкретни решения, очаквам конкретни ангажименти, всяка седмица ходя на оперативки. Побеля ми косата от това", каза министър Плевнелиев. Той не вярва, че този компютър ще му помогне много в работата и предполага, че ще го използва, за да се информира за актуалните новини в медиите. "В моето министерство доста мейли се пишат, но като че ли работата се върши по друг начин - контрол, ясни ангажименти", разказа министърът, като откровено призна, че не е написал един мейл през живота си."