Ето че и аз попаднах в клопката на вампирите! Толкова време се дърпах и опъвах, но не, упорството явно бе напълно излишно. При това всичко стана без да искам! Отдавна чувам да се споменава "Историкът", на Елизабет Костова, но някак фактът, че тя, видите ли е наш човек, защото, видите ли, се е омъжила за наше момче, не можа да ме убеди в необходимостта да отделя от ценното си време и да я прочета.Напоследък обаче попаднах на информацията, че г-жа Костова е направила фондация в подкрепа на начинаещи български писатели и реших, че в израз на морална подкрепа за това похвално начинание, мога поне да прочета книгата й! Взех я от библиотеката и, леко стресната от размера й, се навърлих да я чета. Не знахе нищо за тази книга. Съвсем нищо. Появата на Дракула още на първите страници ми дойде като гръм от ясно небе - не бях очаквала такъв долен номер. Продължих обаче, тъпо и упорито, да се боря с тухлата. Страница след страница, глава след глава. Изтощително си беше, но успях да я завърша. Ще ми се да напиша нещо за нея, но някак трудно намирам думи. Може би е редно да кажа, че сравненията с Дан Браун, на които попаднах из блого-сферата са съвсем незаслужени - това е все едно да сравняваш някои от класиците на българските мафиотски жанрове с Робърт Лъдлъм например. Също както "Самоличността на Борн", "Историкът" не е някакво върховно постижение на световната литература, но в никакъв случай не може да се каже, че е лошо написана!
Историята в общи линии е увлекателна, въпреки наличието на вампири, към които никога не съм проявявала интерес. Описанията на места и хора са чудесни и успяват да създадат атмосфера. Преплитането на историите на няколко поколения хора в началото е интересно, раздвижва сюжетната линия, държи читателя в напрежение, но купищата писма в крайна сметка ми дойдоха в повече. Краят идва вензапно, все едно авторката изведнъж е осъзнала, че разказът й се е проточил прекалено много. Сам по себе си завършекът на историята е добър - първо доброто победи, после злото получи нов шанс под формата на Епилог.
Може би най-хубавото нещо в "Историкът" е положителното отношение към книгите, което струи от всяка страница. Авторката явно е влюбена в книгите и четенето, може би изпитва възхищение към хората, които се ровят из архивите в търсене на забравени истини. Ако е успяла да вдъхне поне част от книгоманията си на множеството почитатели на леките четива, мисля, че заслужава моите почитания!
А аз, затваряйки последната страница внезапно се сетих, че съм лъгала сама себе си - не е вярно, че не съм чела други книги за вампири, чела съм и още как! "Господари и господарки"! Смятам да се метна на малкото томче от Тери в най-скоро време - моментът, в който ухапвайки баба Вихронрав вампирите започнаха да примират за чай е сред любимите ми! Това вече е класика!
