Реплика на деня

Из разговор на тема книги:
- Ми то аз не знам, какво се чете в днешно време?

Проблемните книги

Има една група книги, които ми създават особен вид проблеми. Сред тях е "Шърли" на Шарлот Бронте - чета я в момента и страдам. И страданието ми е голямо! Не само заради особено сложния английски, не само заради постоянната употреба на френски, който аз не знам, не само заради дължината на книгата (къде 700 страници, дребен шрифт) и не само заради постоянните прекъсвания за морализиране. Не. Основния проблем е, че книгата е английска и разказва за онези времена, когато денят на англичаните от определени социални кръгове е бил организиран около храната - всичко в книгата става по време на закуска, обяд, следобеден чай или вечеря! Не е лошо - имат си хората навици и традиции, нормално е да четем за тях в книгите. Моят Ангел обаче е доста слаб - всяко споменаване на маса и прибори кара лигите ми да потекат, а когато героите седнат на чай със сладкиши направо излизам от равновесие! При това положение четенето, естествено, върви много бавно. Добре че миналата седмица бях болна - седях си в леглото, четях, а липсата на обоняние и вкус, наред с нуждата от постоянно наливане с горещи билкови чайове, значително ограничи броят на филийките със сладко/Нутела, които изядох и страниците, които ми остават да прочета.

Спомени от Америка

Всеки път, когато видя някоя публикация за предизборната кампания в САЩ, се сещам за последното си посещение в тази страна. През 2000та бях на конференция във Филаделфия. Естествено, постарах се да намеря време между лекциите и семинарите за да видя града. Като част от обиколката ми беше и разходка с туристически автобус. Шофьора, който беше и гид, беше много готин! Весел негър, много устат и много духовит. Разказа ни подробно за всяка забележителност покрай която минахме. Е, аз като "мече с много малко мозък" не помня много от приказките му - по-скоро съм запазила усещането за настроението. Едно нещо обаче помня и до днес - когато минахме пред сградата на общината, той каза следното: " Това е сградата на общината. Тук от скоро пускат негри. Жени още не пускат!" Имаше предвид допускане до изборните длъжности, не до сградата.

Сещам се и се смея на разгорещените спорове на тема "Обама или Хилъри"...

Тъжна вест

Преди малко слязох до павилиончето на входа за да си купя нещо сладичко. Сетих се и за дъвки - от една седмица не мога да си намеря любимите сини Air Waves. И тук го нямаха. Попитах защо така напоследък са изчезнали от магазините - дори в Пикадили липсваха. От отговора ми се доплака - СПИРАТ ГИ, каза жената! Спират МОИТЕ дъвки??? Защо? Кому е нужно? Не купувам ли достатъчно от тях за да стимулирам производството им? С КАКВО ще ги заменя???