Спомням си как преди мноого години, толкова много, че трябваше да се катеря по библиотеката за да достигна по-високите рафтове, започнах да чета "Синухе египтянина". Много ме блазнеха твърдите корици и многото страници. Стигнах може би до 30та и беснеейки я зарязах. Как може да измислят такъв тъп герой, питах се, то е направо очевАдно, че тази само го използва, какво толкова точи лиги по нея? Същата беше реакцията ми, когато алмаак ме хвана да гледам с него "Големите надежди" по Чарлз Дикенс. Изданието с Гуинет Полтроу и Итън Хоук, сещате се. Аман от тъпи главни герои и автори, които очакват да им съчувстваме! Някъде по средата зарязах алмаак да си го гледа сам и си намерих по-интересно занимание.
Човек разбира се винаги може да стане за резил, т.е. сам да си натрие носа. Преди няколко месеца попаднах на един много любопитен коментар в един форум. Не помня чий беше, нито къде беше публикуван, още по-малко мога да го цитирам точно. В най-общи линии гласеше - "Много обичам да чета смешни книги. Напоследък обаче съм станал претенциозен и избирам само качествен хумор. За това чета Дикенс и...". Тук вече ми увисна ченето. Препрочетох го няколко пъти, помислих, поогледах биографията на Дикенс.. Сетих се как мис Хавишам играе основна роля в един от романите на любимия ми Джаспър Ффорд (слава на Бога, че все още не е опропастен, пардон, преведен на български) и как Тери Пратчет въвлича самия Дикенс в една от последните си книги. Реших да се жертвам.
Без никакви очаквания, свалих "Големите надежди" от Гутенберг и запретнах ръкави. Още на втората страница бях безвъзвратно зарибена. Шапки долу за Дикенс! Невероятен разказвач, невероятен майстор на пейзажи и характери. И да, писател с изключително фино чувство за хумор! Не щади героите си, подлага ги на тежки изпитания и често, често им се подиграва. Подиграва се на доволството, на бедността, на безразличието, на любовта, на студенината, на приятелството... Не подбира. В същото време успява да покаже доброто си чувство към широко скроените и презрението си към дребните душици. Раздава правосъдие, но го прави естествено, без да се увлича в садизъм и без да глези.
Трудно е да се цитират "смешки", защото се разпростират върху цели параграфи. Дикенс не си играе с думи, не пуска "лафчета", той представя ситуацията така, че дори и тежка, да те накара да направиш крачка в страни и да я погледнеш от към смешната страна. Насърчава читателите да гледат на нещата с щипка ирония. Което ме връща към друг разговор с алмаак - този за садизма на руските класици...
Сега си блъскам главата в опит да си спомня какво пишеше след и-то в онзи форумен коментар... Човек трябва да чете по-внимателно какво пишат умните хора!
Няма коментари:
Публикуване на коментар