19 март 2013

Бел. към ред. на "Вакантен пост"


Уважаеми г-н Редактор, 

Доста неща в настоящето издание на книгата "Вакантен пост" ме впечатлиха и реших да насоча вниманието Ви върху тях. Ще използвам възможността да Ви задам няколко въпроса.

Като казвате, че чашата е напита, имате предвид, че е попрекалила и не се държи на крака си ли? А ако е от онези чаши с плоско дъно и стои стабилно на масата, как ще разберете, че е напита?

Според моето скромно мнение, пътечките може да ЗАмръзват, но трудно ще разберем дали са ИЗмръзнали докато не проговорят. 


Тишъртка истинска дума ли е или сте я заимствали от група ученички в автобуса? 

Нормалните хора се съвОкупляват, за редакторите и преводачите не знам.

Ако сте ученик в гимназията и чуете някой да казва "Сбийте се в дясно" наистина ли ще го разберете като подкана да се преместите надясно и да застанете по-плътно един до друг? С ръка на сърцето твърдите, че няма да го приемете като официално разрешение да зашлевите тъпото зубърче от последния ред? 

Различни "степени на умрЕлост"? Да ти умре коня... 

Не знам дали разполагате с кон, но той със сигруност може да умре ако му прочетете следните изречение:

"И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс."

"Най старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си."


"Имаше нещо морбидно в нея, помисли си Гавин." Морбиден, дума достойна за устата на всеки български политик!

"Две деветокласнички побързаха да се омъглят." Според речника на жаргонните думи, омъгляват се хората дето пушат нещо, а не тези дето се опитват да се измъкнат от някъде с бягство.


"И тъкмо споменът за смеха отприщи най-сетне сълзите й. Потекох по носа и закапха в кафето, където пробиваха бързо заличаващи се малки дупчици от куршуми." Моля производителите на оръжие да обърнат внимание на нереализирания потенциал на сълзите!


До края на книгата любима ми остана думата изсред. Ако съдим по честотата, с която я е използвал, преводача също си е падал по нея!

Не мога да повярвам, че на някай ще му хрумне да използва думата кусайки в друга книга освен речник на бабините лафове!

Мога да продължа, но взе да ми омръзва. За това оставам сърдечно ваша,


Магарешко

8 коментара:

almaak каза...

забеляза ли, че същият преводач е превел и 1Q84? там как е положението? може тази книга да не му е била по сърце нещо. :)

Магарето каза...

Оууу, вярно ли? Не бях обърнала внимание, защото още не съм я започнала.
От "надежден" източник разбрах обаче, че и там работата никак не е розова! Източникът беше особено раздразнен от проблеми с пълния член...
Подозирам всъщност, че Сиела не ползва редактор, а преводача се консултира с гугъл-преводач.

almaak каза...

Colibri, искаш да кажеш...

Магарето каза...

Така де, нещо със С... ;-)
Мда, ето, така стават грешките!

Ама нали съм си Магаре, ходя да се заяждам с другите и да им намирам кусури! ;-)

Анонимен каза...

"а преводачA се консултира с гугъл-преводач"

авторът на бележките към редактора също не е пръв приятел с граматиката...

Магарето каза...

Авторът със сигурност не е приятел на пълния член и ще е първият, който ще си го признае, при това без бой.

За сметка на това не иска пари за четене на постовете си ;-)

Анонимен каза...

има резон :-))

Магарето каза...

Има, има резон, казало скромно Магарето! ;-)

Не, сериозно. Отчитам, че не е лесно да не допускаш грешки, особено когато обема на текста е толкова голям, а времето те притиска... А и в един момент, след като си прочел даден текст сто пъти, ставаш сляп за грешките! На всички ни се е случвало. Именно за това е добре издателствата да отдават по-голямо значение на редакторската работа... А те като че ли пестят от това.

Наскоро четох една българска книга, "Слънчев бряг, код жълто", която също беше пълна с грешки - повторени думи, липсващи думи... Сигурна съм, че един сериозен автор какъвто е Любомир Николов знае много добре как се пише и е способен да спазва правилата на граматиката. Просто си мисля, че ние като читатели сме длъжни да обръщаме внимание на това, защото на практика издателствата правят лоша услуга на писателите с тази липса на внимание към детайлите...