31 януари 2013

The Nine Tailors*

В края на миналата година по случайност си купих "The Nine Tailors". Случайността се дължеше на факта, че Амазон предлагаше стабилно намаление на разни електронни книги около т. нар. черен петък. 
Историята започва в навечерието на Нова година, когато, подведен от дълбокия сняг, лорд Питър Уимзи се озовава с колата си в канавката. Счупената ос го принуждава да остане няколко дни в малкото селце Фенчърч Сейнт Пол, насред мочурищата на източна Англия.
Доста страници по-късно, по Великден, се сблъскваме с едно странно убийство, за разплитането на която се втурва да помогне именно аматьорът детектив лорд Питър - литературен герой от ранга на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, участващ в над 10 романа и почти същия брой разкази, и смятан за прототип на т. нар. джентълмен детектив. Създателката му го описва като нещо средно между Фред Астер и Бърти Устър. Приликите с последния се подсилват и от присъствието на аналога на Джийвс - икономът с каменно лице Бънтър.
Автор на "The Nine Tailors" е Дороти Сайърс - англичанка, живяла в края на 19-ти и началото на 20-ти век, която май почти не е превеждана у нас.

Героите са разнообразни - разсеяният свещеник и неговата грижовна съпруга, млада наследница на богат род, селски идиот, кръчмар, английски полицаи, изтънчени мошеници, измамени съпруги, инженери, псуващи папагали, френски полицай, пазач на шлюз... Дайствието се развива между двете световни войни - годините през които хората са отдъхнали от първата, наслаждават се на настъпилото относителното благополучие и все още не подозират за приближаването на втората.

Чете се бавно, заради многото описания на хора, традиции и места. Доста страници например бяха отделени за описание на характерното за Англия изкуство на биене на църковни камбани. Идеята на това занимание не е да се възпроизведе мелодия, а по-скоро да се описват серии от математически мотиви чрез редуване и прекомбиниране на камбаните. Въпреки всичко, "мелодията" трябва да звучи добре, което изключва застъпване на ударите на различни камбани.  
Всички тези лирически отклонение, макар и необходими за развитието на историята, създаваха усещане за несъвместима с едно криминале мудност. В случая обаче това не ме подразни, може би защото пасваше идеално на бавния ход на дните между Коледа и Нова година. Предполагам също, че честите прекъсвания за хапване и пийване през този празничен сезон ми помогнаха да преглътна описанията значително по-лесно от колкото ако бях започнала книгата насред работната седмица!


В края на книгата има и малко любопитна информация за Сайърс, която, оказва се, е доста значима личност в историята на Великобритания. Родена е в семейството на пастор, учи съвременни езици и история на средните векове в Оксфорд, пише и превежда, работи в рекламна агенция. Тя е една от първите жени, които получават  магистърска степен в Англия (преди това на жените не било позволено да се борят за дипломи). Освен създател на лорд Питър, Сайърс е известна поетеса и автор на множество научни трудове в областта на религията и философията. Занимава се с преводи - нейната версия на "Ад" се приема за една от най-добрите до днес. Дълги години работи в областта на рекламата. Феминистка.
За да умилостивя силните мъже, които несъмнено ще подскочат при сблъсъка си с последната дума ще кажа, че Сайърс е най-известна не с дейността си в подкрепа равноправието на жените, а с участието си в създаването на рекламите на пивоварната Гинес! Според биографите на писателката, тя прави първите скици на птицата тукан, която присъства в много от тях

Toucans in their nests agree
Guinness is good for you
Try some today and see
What one or toucan do
  


* Нарочно не преведох заглавието защото реших, че не съм в състояние да предам скиртия му смисъл. За това тук ще лепна тълкуванието, което намерих в Wikipedia :
"In some parishes in England the centuries old tradition of announcing a death on a church bell is upheld. In a small village most people would be aware of who was ill, and so broadcasting the age and sex of the deceased would identify them. To this end the death was announced by telling (i.e. single blows with the bell down) the sex and then striking off the years. Three blows meant a child, twice three a woman and thrice three a man. After a pause the years were counted out at approximately half minute intervals. The word teller in some dialects becomes tailor, hence the old saying "Nine tailors maketh a man"."

17 януари 2013

Да напиша и аз за инж. Пайнера!

Чета тези дни кой какво казал по случая с финансирания от ЕС проект за чалга и си мисля. А докато си мислех, ми хрумна, че ако Въргала, Куката и Людмил Тодоров  бяха седнали да напишат проект за развитие на една такава идея, може би сега нямаше да се налага да чакат Държавата да ги финансира, докато те реват от телевизионните екрани и вестниците за чалгата на пайнера, авторските права, заложения апартамент, хонорарите на козлите и необходимостта от бойкот на кината! Събудете се драги, вече живеем в пазарна икономика, не можете да се издържате само с плюене по отминалия комунизъм!

14 януари 2013

Кръглата риба

Не знам защо, книгата "Кръглата риба" на Момчил Николов ме заинтригува от пръв поглед. Най-вероятно съм прочела нечия рецензия и тя е възбудила любопитството ми, защото корицата на книгата определено не изглежда добре. Да си го кажем направо, отвратителна е! А това как са направени кориците на книгите по принцип има голямо значение за мен. Какво да се прави, никой не може да избяга от снобарията си...

Та живеех си аз така, заинтригувана, но не правех нищо по въпроса. Е, не съвсем нищо.. При всяко влизане в книжарница взимах книгата, разглеждах, прочитах какво пише отзад, почесвах замислено глава.. и се отказвах. Къщата и без това е пълна с книги, аз наистина ли имам нужда от още една?, казвах си, А и кой знае каква е - тези нови български автори вадят такъв просташки език, само ще се ядосам!

И така до последния 1-ви ноември, когато посетих една книжарница на Сиела и видях, че има голямо намаление на български автори по случай празника. Реших, че вече нямам извинение - ще я купя, пък ако не ми хареса и не искам да ми запълва къщата, просто ще я дам на някого

С голяма радост мога да докладвам, че книгата наистина е добра и си заслужава място в моята скромна библиотека. Всъщост, хайде да не се лъжем, от скоро имам истинска, хубава библиотека. Досущ като университетската такава на президента! И "Кръглата риба" може да се шири на воля в нея. 

Идеята на книгата е колкото странна, толкова и оригинална. Без да влизам в подробности, за да не разваля приятното изживяване на евентуални бъдещи читатели, ще кажа, че действието се развива в Америка, а повествованието е в първо лице, единствено число. Главният герой разказва това, което му се е случило в миналото и успоредно с това се опитва да изясни на самия себе си някъи обстоятелства от настоящето. Двете истории се преплитат неусетно и едва към края наистина разбираме какво го е довело до тук.
За по-подозрителните (на които симпатизирам и влизам в положението) бързам да кажа, че не, нашият човек не е емигрант в Америка и не бяга от ужасната действителност на социалистическа България! Историята просто се случва там. Николов я описва по най-естествения начин, без да влиза в излишни описания на задокеанския начин на живот и най-важното, без да позволява на някакви провинциални комплекси типични за автори от "млада Европа" да размътят текста.

По принцип не си падам по "странни" истории, в които има ангели, сили на злото и (получени благодарение на опиати) видения. Присъствието на всички тях в "Кръглата риба" обаче беше толкова ненатрапчиво и така логично се връзваше с всичко останало, че се оказах зарибена. Какво да му придиряш на свръхестественото, когато текстът е толкова стегнат и смешно саркастичен? Продължаваш нататък, защото трябва да узнаеш какво се случва след това! Ако имаше нещо, което укротяваше стремежа ми да стигна по-бързо до края, това бяха внезапните поетични изблици, изклистализирали в текста под формата на пасажи със странен словоред. Мога да обясня присъствието им единствено с желание на автора да набие спирачките, за да ни накара да спрем да препускаме и да се насладим по-добре на текста.

Ако искам да съм напълно обективна не върви да порпусна нещата, които не ми харесаха. Особено тези, които направо ме подразниха! Първо да си кажа пак за външния вид! Скъпи издатели, намираме се в 21-ви век, не може да ни продавате книги с толкова много печатни грешки! Още по-малко книги, в които размера на шрифта се мени от параграф до параграф! Купете си някакъв качествен софтуер, наемете хора, които знаят как да го използват и действайте. Все пак, не става въпрос за висша математика, а за елементарно форматиране!

Мисля също, че рекламното текстче на задната корица е подвеждащо и продажбите ще нараснат ако го изтрият. Включеният цитат от в. Капитал "Казано накратко - това е забавен, умен и ерудиран постмодерен роман на въображението и играта. По-близък до Томас Пинчън, отколкото до Умберто Еко" звучи малко смешно. Не съм чела Пинчън, но нито като идея, нито като изпълнение "Кръглата риба" има нещо общо с Еко. Ако рецензента на Капитал е искал да изреди автори с които Николов няма нищо общо, защо се е ограничил само до него, можел е да включи и други модерни имена за да се самоизтъкне по-качествено!
Всъщност, ако наистина трябва да сравняваме (тази творба на) Момчил Николов с някого, по-подходящ според мен би бил Харуки Мураками - и при двамата имаме едно много не натрапчиво преплитане между нашата сива реалност и един паралелен, мистичен свят. Такова сравнение обаче е твърде грубо и може би малко нечестно към двамата автори. 
По-примамващо според мен би било ако на корицата публикуват малко цитати. Като тези:

"Седнах на една маса до прозореца и поръчах кафе на сънената сервитьорка, която премина покрай мен, носейки лошото си настроение като неизгладена униформа. "

"Това е гласът на здравия разум, който за мое учудване се обажда от време на време и се опитва да намери своето полагащо му се място в хора от други гласове. Не че ми пука особено за него, но добрите нрави и традициите изискват поне да го послушам, преди да му кажа - абе я си гледай работата!"

 "Аз продължавах упорито да си седя на завинтения стол - не по-малко завинтен от него и всичко осанало в това високостенно и надменно помещение. Имаше ли по-категоричен начин да се докаже високо ниво на нормалност сред хора, които смятат разсъдъка ти за развинтен, от това да се завинтиш здраво?"

"Това, разбира се, беше при положение, че третираме Фреда Цимерман като фотография в близък план - за паспортна снимка или шофьорска книжка - глава, малко деколте и малко рамене, нищо повече. При положение обаче, че решим да я третираме като снимка в цял ръст - ръст, който нямаше как да не забележа, когато и последната верижка между нас падна и вратата от американски дъб се отвори широко - картинката ставаше още по-шарена."