Information junkie

"Someone who so frequently occupies themselves with receiving or sending information or communication that it resembles an addiction. Usually a computer, and often the internet are used."

Urban dictionary

Мега спектакъл

В събота гледах балетът "Зорба гъркът" в Националната опера. Цял ден слушах реклами за представлението по радиото - казаха, че било "мега-спектакъл". Това някак неусетно събуди любопитството ми и рано, рано доприпках в операта. Докато чаках да ни пуснат в залата, разгледах всички афиши за представленията, които ще се играят до края на сезона. Набелязах си премиерния за България спектакъл на "Рейнско злато". В уреченият час се настаних удобно на ремонтирания плюшен стол, възхитих се на това, че докъдето поглед стига няма нито едно празно място и се втренчих в сцената. Музиката засвири, завесата се вдигна, балетистите излязоха и... От къде всъщност иде музиката? Внезапно се сетих, че така и не се чуха познатите звуци от разсвирващи се музиканти, липсваха и ръкоплясканията възвестяващи влизането на диригента. Музиката беше на запис!

Даа, казах си аз, спектакъла наистина е мега! Мега-малоумно е да идеш в Националната опера и да ти предлагат музика на запис! Мега-смешно беше и това, че мъжете балетисти все не успяваха да постигнат синхрон. Е, Зорба игра направо страхотно, също и двете балерини в главните женски роли, но като спомен остава далеч по-силния, гаден после-вкус от измамата.

Интересно ми е дали в "Рейнско злато" и певците ще бъдат на запис? Дали не е по-добре при следващия ремонт на сградата направо да заместят сцената с екран и да ни прожектират постановки на чужди опери? А дали са платили авторски права за записа, който ни пуснаха в събота?

Lost in a good book

Тези дни буквално се губя сред звуците на "Lost in a good book", на Джаспър Ффорд. Свалих поредните приключения на Thursday Next като аудио книга и си разнообразявам сивото служебно ежедневие с приятни неща.

Този Джаспър не спира да ме изненадва с размаха на въображението си! От къде му хрумват толкова много и все така оригинални идеи не мога дори да си представя! При всяка следваща изненада или внезапно завъртане в сюжета, насред прилива от удоволствие улавям и лееека вълничка на завист към таланта му ;-)

На всичко отгоре, странността на героите и историята напълно пасват по абсурдност на ситуациите в работата. С тази разлика, че са с положителен знак!

Маратон

Без да искам се оказах въвлечена в Тони Палмър маратон. А дори не бях чувала за съществуването на този човек! Отидох вчера на софийския филмов фестивал да гледам филма за Шопен (български превод на Нуша). Преди прожекцията ни запознаха с режисьора на филма, въпросния Тони Палмър, както се оказва, известен правяч на музикални филми. Весел чичка, с типично английско чуство за хумор! Поговори ни малко и ни покани на специална прожекция-подарък - филмът му за Вангелис, "цензуриран и преследван" от въпросния музикант.

След една такава реклама, естествено се чуствам длъжна да ида, на пук на жълтия сняг, който идвал от Сахара и трупа с бясна скорост. Единственото ми пиртеснение е, че прожекцията ще бъде съчетана с връчване на "наградата на София", което несъмнено ще донесе със себе си скука и плямпане на глупости.