библиотека Галактика

Преди няколко седмици, правейки неуспешни опити да изчистя прахта от купищата книги в стаята си, попаднах на една изненадка - нечетена от мен Галактика! Малко книжле, написано от Фред Хойл и наречено "Черният облак".

Подозирам, че част от удоволствието, с което прочетох тази книжка се дължеше на факта, че успуредно с четенето висях на опашка пред Здравната каса. Няма по-сигурен за мене тласък да се гмурна в дълбините на една книга, от сблъсъка с грозната реалност на бюрокрацията! Или с тази на трудовия делник ;-)

Г-н Хойл бил виден физик, живял и работил в началото на миналия век, който имал навика да прави забежки в света на литературата, по-специално научната фантастика. Според автора на предговора, всеки учен в онези години се чуствал длъжен да се отчете и в полето на фантастиката ;-) Та човека явно си е разбирал от физичната работа, защото беше набутал още в първите глави на повествованието едни графики, диференциални уравнения, сложни термини от астрономията и др. такива. За съжаление не го е бивало много като писател - героите бяха плоски, диалозите откровено изнасилени, а в хода на историята имаше доста груби завои и излишни отклонения. Като идея обаче, "Черният облак" си беше съвсем на място в библиотека Галактика и просто се чудя как не съм попаднала на него малко по-рано! В това отношение ми хареса почти всичко - като се започне от описанието на зараждането и еволюцията на древен разум в газов облак движещ се из Вселената (тази идея явно е вдъхновила Робърт Чарлз Уилсън да напише Spin и Axis. Оппаа! За последната май не съм писала тук!), мине се през осъществяването на контакт с Облака, неговите прозрения за същността на човека и ограниченията наложени от средата върху неговото мислене, и се стигне до идеята за по-висше същество и размишленията върху трудностите, с които бихме се сблъскали в опитите за комуникация с него.

Имаше и много други хубави моменти, като обяснението, че чисто физически, музиката се отразява на мозъка ни, тъй като звуковите вълни резонират с мозъчните и променят активността на нервните клетки в главите ни. Това го бях чулвала (или чела) и преди, но сега съвсем сериозно се замислих, че чалгата може съвсем буквално да вреди на здравето на своите слушатели ;-)