Силата на чистото бюро

Тези дни имам ужасно много работа. Ама УЖАСНО много! За това през по-голямата част от деня седя и гледам тъпо в монитора - броят на задачките е толкова зашеметяващ, че аз не мога да се сетя от къде да ги започна. Седя и гледам екрана. И виждам колко е мръсен - плътен слой прашинки покрива пикселите, прави цветовете на страниците, които сърфирам, сиви, безлични и скучни. Гледам тъпо в екрана и виждам само прашинките. Накрая не издържам, грабвам парцала и се развихрям!
Ето, бюрото ми свети от чистота, всяка хартийка е на мястото си, дори има къде да сложа чашата с черен чай, дори оранжевия маркер си намерих! Екрана вече ме гледа примамливо, новата страница в Word се белее примамливо, обезпрашената клавиатура чака пръстите ми да полетят. Какво сила се крие в чистото бюро - чустваш се пълен с енергия и готов на велики подвизи на служебния фронт!
Колко жалко, че денят е почти в края си и няма смисъл да се захващам със задачките...

Американски богове

Отдавна се каня да я прочета тази книга и най-накрая успях да намеря време (а и книгата). Признавам си Нийл Геймън го познавах само от "Добри поличби", в писането на която си е партнирал с Тери. Брилянтна книга за ангели, дяволи, края на света и желанието и на добрите, и на лошите сили да запазят последния във вида, в който го познаваме.

Та, обратно към "Американските богове".... Това Геймън май боговете за нищо ги няма - все за тях пише и все по смешно-ироничен начин. В случая става дума за боговете преселници от стария в новия свят и за това как те се приспособяват към живота във великите Съединени Американски Щати - земя на мечтите, земя на успелите. Или по-скоро книга за това как те не успяват да се справят с новото място, неговите нрави и конкуренцията на новите богове - медии, интернет и мода.

Шадоу излиза от затвора, където е излежал няколко години за престъпление, което май не е извършено точно от него, а единствената му цел е да прегърне жена си и да се наслади на блаженството на една гореща вана. Нещата обаче се объркват когато го пускат няколко дни предсрочно за да иде на погребението на жена си - загинала в автомобилна катастрофа редом с нй-добрия му приятел. В самолета Шадоу сяда до странна личност, която говори несвързано и му предлага добре платена работа, без да влиза в детайли относно характера й. Странният тип се оказва не друг, а Один - главният бог на викингите. Страница след страница, старите богове, донесени в Америка от поклонниците си от всички краища на света - Тор, Кали, Анубис, Чернобог, навлизат в живота на Шадоу, а той не може да направи нищо освен да се остави на течението и да се опитва да разбере...

Превода на книгата е безупречен! Винаги съм ценила преводачите от "старата школа", които си правят труда да оставят бележки под черта за нас, не толкова начетените, та да можем и ние да вникнем в дълбочината на текста. А краят е приятно изненадващ и съвсем не американски (все пак Геймън е англичанин!).

Доста късно разбрах, че съм могла да намеря пълния текст на книгата в оригинал от издателя тук

Голям смях

Голям смях пада по вестниците и телевизиите днес - всички журналисти, независимо от пол и възраст, изглежда намират идеята за 15 дневен отпуск по майчинство за бащите за много смешен. Бъзика е постоянен, критиките към идеята на социалното министерство унищожителни.
На мен обаче хич не ми беше весело, когато днес дойдох на работа! В офиса бе паркирана количка с бебе - до него гордо усихнат седеше татко му. Майката, наша колежка, имала малко работа, та за това те я чакали при нас. Лошо няма - винаги е приятно да видиш едно весело малко същество! Когато обаче веселието на детето премина в рев, гордия татко бързо установи, че малката е омазана до ушите и усмивката слезе от устните му. Взе да потропва нервно с крак, да поглежда начесто часовника и да коментира, че майката се бави. Да, на мен не ми беше смешно да седя половин час в добре омирисания тесен офис. Сигурна съм, че на малката и беше още по-неприятно да седи в изцапаните дрешки, да протяга ръчички към татко си, а той да седи на две крачки растояние от количката, засрамен от деянието на дъщеря си, но твърдо решен да не предприеме никакви действия за разрешаване на проблема.
Две седмици ли? Месец поне! С образователна цел!

Ода за въглехидратите

Сутрин се събуждам под звуците на сутрешния блок на бТВV. Да, знам, това да ставаш с Бареков си граничи с мазохизъм, но пък можеше да бъде и по-зле - Мила например веднаж сподели, че най-добре я разсънват и подготвят за работния ден истеричните крясъци на Милен Цветков, за това се събуждала с повторението на неговото предаване по не знам там кой канал...
Тази сутрин ме събуди не Бареков, а неговата колежка Ани Цолова. Обяви, че ще говори с виден специалист по диетология за някаква супер нашумяла (казват) диета на някой си Дюкан. Последователките й каза тя, се наричали дюканки! ;-) Гостуваше друга дама от бТВ, дюканка, свалила 30 кг за една година следвайки тази "белтъчна" диета. Темата ме заинтригува! Сетих се, че няколко мои колежки през последните месеци се смалиха почти на половина, ядейки варен черен дроб за закуска, с варено яйце за гарниура. Да си призная идеята да се ограничаваш само до една шепа "позволени" храни, ми звучи глупаво! Не че искам да обидя някоя дюканка, но по принцип ограниченията от всякакъв род са ми чужди.
Диетологът, явно учен човек, се опита да им обясни как не може да се храним само с белтъци, как това вреди на организма... Каза и как няма универсална диета, а преди да започнат с драстичните мерки желаещите да отслабнат е добре да се посъветват със специалист по храненето, за да им обяснят кое би било най-добро в техния случай. Дюканката, чието име нещо не чух, беше много възмутена! Как можело, каза тя, така да ги плашел за опасностите от ядене само на белтъци! Ето, тя била вегетарианка, но от година вече следвала белтъчната диета. Била положила много усилия да прочете в интернет какво пише по въпроса и явно се смяташе за специалист по въпроса.
Фактът, че човек, който е бил вегетарианец може да мине изключително само на животинска храна ме озадачи дори по-малко от коментара й "спрях да ям като беднячка и да се храня с хляб, ориз и картофи". Поселдва обяснението й, че хората в България са дебели защото се хранят като бедняци... Никой, добави тя, не обяснявал колко са вредни въгрехидратите!
От къде тази внезапна омраза към въглехидратите??? Какво лошо има в една филия топъл хляб с масло и кашкавалче? Порция спагети със сос? Шоколад? Ако трябва да избирам любимци сред храните със сигурост това ще са въглехидратите! Не, че бих могла да преживея без дневната си доза кисело мляко...
За това въобще не се оплаквам от последните препоръки на Световната Здравна Организация и разни там видни изследователски организации като медицинския институт на Харвард например. "Новата" хранителна пирамида беше публикувана преди 2-3 години и наистина е по мой вкус! Според съвременните разбирания, основната част от храната през деня трябва да бъде от зърнени храни - да, хляб и ориз т.нар. бедняшка храна също. При това в големи количества - 6-12 порции на ден, като например една порция е една филийка хляб. УчЕните казват, че основната част от паничката на всеки (47%-50%) трябвало да се състои от такива неща. Разбира се, редно е тези храни да са в пълнозърнестия си вариант - истински овесени ядки за закуска, кафяв ориз или пълнозърнести макарони за обяд и т.н. Към това да се добавят плодове и зеленчуци (поне 5 на ден). Мляко и мречни пордукти задължително всеки ден - кофичка кисело мляко или 1-2 чаши прясно (за тези които ги влече ;-). За т. нар. белтъчни храни, месо, соеви продукти, риба и яйца, препоръката е да съставляват около 15% от дневното меню.
Да живеят въглехидратите казвам аз и смятам да наблегна на тях! С риск да ме вземат за беднячка или да втрещя някоя оперена дюканка;-)
Хайде, със здраве, пък аз отивам да мушна една испанска тортиля, с доматче и филия пълнозърнест хляб за обяд!