С чужденци из България

Хареса им на моите чужденци (германка и канадец, работещи в Англия) разходката из България! И от гледките останаха доволни, и от храната, времето, хората, цените... ;-) Събрах и доста интересни коментари на различни теми!

***

чужденец Д възкликва край язовир Батак: Канада изглежда точно така! Няма нужда да даваш пари за да идеш до там - просто ела тук, същото е!

***

чужденец Д: Видяхме една змия!
Аз: Отровна ли беше? ;-)
чужденец Д: Аа, едва ли, не беше шарена!
Аз: Хаха. Не бих разчитала на този критерий за отровност! Сиво-кафеникава ли беше?
чужденец Д: Да! Мъничка такава...
Аз: Аха. Ясно!

***

чужденка В: Вие българите сте много религиозни!
Аз: Ние? Напротив! По-скоро сме суеверни.
чужденка В: Хаха! Не, много сте религиозни. В Англия и Германия никога не можеш да видиш млади хора в църквите! Вчера ги гледах - влизат, палят свещ, пипат някоя икона и заминават...

***

чужденец Д коментира престоя ни в Хвойна: Това е просто прекрасно! Погледни каква красота! Мога да доведа тук хората си за следващата среща на лабораторията!

***

Аз: Нямам опит от ходене с кола напред назад и не знам какви са пътищата в другите страни. Казват, че нашите са много лоши. Вие като хора с повече опит смятате ли, че е така?
чужденци: Напротив, съвсем нормални са за извънградски пътища!

***

Отговор на мой коментар за скъпотията по морето: Никога не е изгодно да почиваш в собствената си страна! За чужденците винаги има по-евтини предложения!

***

Тука хората се обличат много изискано!

***

Най-често задавания въпрос: Тук растат ли кайсии/праскови/дини/боровинки?

***

Чужденец Д: Днес като се разхождахме из София видяхме една много интересна жена! Сигурно е било актриса! С руса коса, къса пола, много изрязана блуза, много високи токове...
Аз: И със силикон?;-)
Чужденец Д: А, не знам. Е, хубави й бяха гърдите...

***

В нашия пътеводител пише, че жените, които имат някакви здравословни проблеми отиват в църквата "Св. Неделя" и оставят бельото си в някакво сандъче, да пренощува там, защото вярват, че това ще им помогне!

***

Коментар за престоя им в грандомански нов хотел в селцето Попина лъка, над Сандански: Огромен хотел, явно нов, но си личи, че не са се старали особено като са го строили - тапетите в стаите не покриват стените, дръжките на вратите са закачени накриво, маджуна по прозорците от сега пада, а на места е на цял сантиметър от стъклото. Все пак, за какво им е такъв хотел в това малко селце?
***
Всички хора бяха толкова любезни!
***
След моите обяснения за Батак чужденец Д казва: Историята винаги има две страни и е обект на лични чуства! Всеки си я представя така както му е изгодно.
Аз, леко обидена: Все пак за някои неща има документи от независими източници, не можеш да твърдиш, че всичко е само в главите на хората!
чужденец Д: Напротив! Винаги е така! Ето, ние в Канада имаме различни учебници по история - във френската част едни, в английската други. Едни и същи събития се представят по различен начин - в едните учебници англичаните са героите, в другата ние, французите!
Аз: Е как така??? Все пак, това сега е една страна, от много години живеете заедно, историята ви е една, независимо от това кой кога и от къде е дошъл!
чужденец Д: Ми нормално е! И в Швейцария е така - всяка част на страната си има свой учебник по история!
Аз гледам тъпо и мигам. Нали западняците до скоро идваха да ни учат, че ние, тъпите балканци, трябва да забравим различните тълкувания на историческите събития и да имаме общи учебници по история!
чужденец Д: Ето например, ние учим, че Аляска е била канадска! Според нашите учебници не руснаците са я продали на американците, а ние сме я купили от тях, задържали сме си едно малко парченце и останалото сме го пре-продали на САЩ!

***

Мдааа... Интересно е да ходиш с чужденци из собствената си страна - получаваш един друг поглед над нещата от ежедневието! Мисля си, че може би не е зле политици и журналисти също да го правят по-често. И да слушат по-внимателно!

Пола?

Разговор между баба и внучка, подслушан онзи ден в парка :

- Бабо, онова момиченце защо беше с пола?
- Ами не знам, сигурно са забравили да му вземат панталонки!

Лоялност

Искам да си взема 3 дни платен отпуск. Ще ходя в Родопите да разхождам приятели от чужбинско и да им показвам красотите на родните планини. Шефа К. (който по документи въсщност не ми е шеф) отказа да ми подпише "Молбата". С аргумента, че не може да липсвам, когато "имаме т.нар. deadline на 15ти".
Въпросния КРАЕН СРОК е за поредния порект. Проекти се пишат вече от 4 месеца. Качеството им прогресивно се влошава - всеки следващ има все по-малък шанс да получи финансиране, а ние пишем ли, пишем...
Този път ще пишем за конкурс "Създаване на центрове за върхови постижения".
Секретарката каза, че шефа К. е казал, че той няма да подпише. Шефката Р. да го направела ако иска. Шефката Р. е официалния шеф. По документи. Отидох при нея, тя каза, че и е писнало да се бори, взе молбата, каза да ида с нея и ме заведе при не-толкова-истинския-шеф К.
Той взе да си подсмихва, тя взе да обяснява, че ще имам чужденци на гости!?!
Той каза, че щом тя иска, ще подпише, но после да не му плаче, че няма хора.
Тя обеща, от мое име, да работя тази и следващата събота и неделя за да мога да взема 3 дни другата седмица.
Той каза, че трябва да проявяваме лоялност.

Моля???
Лоялност? Към кого и за какво?
Молба? За какво да се моля? Иде реч все пак за три свободни от работа дни, които ми се полагат по закон! Между другото, не отпадна ли това с писането на молби???
А по силата на каква логика трябва да си заплащам 3те дни платен отпуск с работа две съботи и недели? При положение, че съм работила и последните две и тези преди тях?
И за какъв център за върхови постижения аджеба иде реч? Шо не си видят нивото, пък после да искат пари за върховост! Щото освен простотията, тук май друго връх не може да вземе...

Нещото с 3те книги

Такааа... След дълго и изтощително дращене на поректи да се върнем на четенето! По заръка на Зонко и аз подхващам темата за трите книги - последните три прочетени, предстоящите три, които искам да прочета и онези стари три, които обичам да препрочитам.
Последните 3
В момента съм до средата на "Пътят към София". Благодарение на фактът, че за 10 години в училище смених 13 учителя по български и литература, в познанията ми за класиците на нашата литература има доста големи пропуски. Както и в правописа и граматиката, но това е тема на друг разговор!
Не знам дали това да не познаваш класиците е чак толкова лошо - винаги съм мислила, че има един тип книги, който е по-подходящ за времето след ученическа възраст. "Пътят към София" е една от тях. Чета сега и си мисля - ето, ако бях в училище веднага щях да спретна една темичка за това колко е лош героят Ф. От първата глава дето се вика му е писано да бъде отрицателния герой! Защо ли обаче от висотата на близо 10те години прекарани из чужбината, някои от коментарите му ми се виждат много точни и смислени? Но да не бързам! Има още половин книга време, може би до тогава той ще надскочи фразите от рода на "защо София трябва да е толкова мръсна, защо не положим усилия нещата да се променят", ще каже или направи нещо наистина гадно и така ще се закрепи на позицията лош герой ;-)
Американски богове - за тази книга вече писах. Може да се каже, че също спада към групата на класиците - класиците в жанра остроумно, абсурдно и живо фентъзи.
Сборник разкази на Урсула ле Гуин - и за него вече писах. Хареса ми, изненада ме, накара ме да се замисля!

Бъдещите 3
Чух че книгата на Иво Сиромахов "Дневници и нощници" е много смешна. Имам нужда от нещо смешно, мисля да я пробвам, колкото и подозрително да съм настроена!
Една книга, която се каня от много време да прочета е "Кафка на плажа" от Харуки Мураками. Изглежда доста тежка, за това вече толкова време се кумя и не я купувам, но и това ще стане - любопитна съм, а отзивите за нея са твърде добри!
Една кинга стои до леглото ми от вече 2 години и не съм успяла да прескоча първите 10 страници. Ett hus åt Mr Biswas на нобеловия лауреат за литература Найпол. Всеки би се досетил, че проблемите ми с тази книга произтичат главно от езика, на който е написана... Ще трябва да се направи нещо по този въпрос!

Любимите 3
Списъкът на любимите 3 няма как да не започне с "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл! "Джери миличък" е главният виновник за това, че седя в този тъп офис и се ядосвам с тези безумни шефове. Но не му придирям, човекът надали е можел да предположи, че от надъхан биолог, мечтаещ да работи в Серенгети, ще се превърна в книжен плъх, чиито мечти се свеждат до това да има възможността да влезе в лабораторията и да пипне пипета.
Тази книга си я препрочитам редовно защото ме запраща точно в средата на една голяма детската мечта! Мечтата за свободния живот край топлото море, вечното лято, кучето до теб и милионите любопитни неща, чакащи да бъдат изследвани. Две неща от тази мечта със сигурност притежавам - кучето и чалнатите роднини ;-)
Като заговорих за чалнатост, няма начин да не спомена и Тери Пратчет - няма негова книга, която да не съм чела отново и отново. Най-любими са ми книгите с вещиците. За мен баба Вихронрав винаги ще си остане един достоен пример за подражание, особено що се касае за отношението към самопровъзгласилите се висшестоящи! ;-) Не мога обаче да пропусна и Сюзън Смърт - това се казва стабиляга!
Коя друга? Май са твърде много - обичам да препрочитам книгите, които харесвам, а харесвам доста книги! Със сигурност трябва да спомена "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни - също фентъзи-класика, Пътеводителят, Удхаус... От последния особено харесвам книгите, в които е включен Джийвс! Алми веднъж разправяше, че би искал да живее във времето на Ф. С. Фицджералд - аз бих си избрала това на Удхаус, нищо, че двамата са били съвременници! Не е ли странно как различните хора виждат света, в което живеят по толкова различен начин? Както посочи наскоро майка ми (и направо ме втрещи) Джералд Даръл също е живял горе долу по същото време!
Я по-добре да спра, че от писане няма да ми остане време за четене!
Кои са ТВОИТЕ 3х3 ?