19 май 2008

Ода за въглехидратите

Сутрин се събуждам под звуците на сутрешния блок на бТВV. Да, знам, това да ставаш с Бареков си граничи с мазохизъм, но пък можеше да бъде и по-зле - Мила например веднаж сподели, че най-добре я разсънват и подготвят за работния ден истеричните крясъци на Милен Цветков, за това се събуждала с повторението на неговото предаване по не знам там кой канал...
Тази сутрин ме събуди не Бареков, а неговата колежка Ани Цолова. Обяви, че ще говори с виден специалист по диетология за някаква супер нашумяла (казват) диета на някой си Дюкан. Последователките й каза тя, се наричали дюканки! ;-) Гостуваше друга дама от бТВ, дюканка, свалила 30 кг за една година следвайки тази "белтъчна" диета. Темата ме заинтригува! Сетих се, че няколко мои колежки през последните месеци се смалиха почти на половина, ядейки варен черен дроб за закуска, с варено яйце за гарниура. Да си призная идеята да се ограничаваш само до една шепа "позволени" храни, ми звучи глупаво! Не че искам да обидя някоя дюканка, но по принцип ограниченията от всякакъв род са ми чужди.
Диетологът, явно учен човек, се опита да им обясни как не може да се храним само с белтъци, как това вреди на организма... Каза и как няма универсална диета, а преди да започнат с драстичните мерки желаещите да отслабнат е добре да се посъветват със специалист по храненето, за да им обяснят кое би било най-добро в техния случай. Дюканката, чието име нещо не чух, беше много възмутена! Как можело, каза тя, така да ги плашел за опасностите от ядене само на белтъци! Ето, тя била вегетарианка, но от година вече следвала белтъчната диета. Била положила много усилия да прочете в интернет какво пише по въпроса и явно се смяташе за специалист по въпроса.
Фактът, че човек, който е бил вегетарианец може да мине изключително само на животинска храна ме озадачи дори по-малко от коментара й "спрях да ям като беднячка и да се храня с хляб, ориз и картофи". Поселдва обяснението й, че хората в България са дебели защото се хранят като бедняци... Никой, добави тя, не обяснявал колко са вредни въгрехидратите!
От къде тази внезапна омраза към въглехидратите??? Какво лошо има в една филия топъл хляб с масло и кашкавалче? Порция спагети със сос? Шоколад? Ако трябва да избирам любимци сред храните със сигурост това ще са въглехидратите! Не, че бих могла да преживея без дневната си доза кисело мляко...
За това въобще не се оплаквам от последните препоръки на Световната Здравна Организация и разни там видни изследователски организации като медицинския институт на Харвард например. "Новата" хранителна пирамида беше публикувана преди 2-3 години и наистина е по мой вкус! Според съвременните разбирания, основната част от храната през деня трябва да бъде от зърнени храни - да, хляб и ориз т.нар. бедняшка храна също. При това в големи количества - 6-12 порции на ден, като например една порция е една филийка хляб. УчЕните казват, че основната част от паничката на всеки (47%-50%) трябвало да се състои от такива неща. Разбира се, редно е тези храни да са в пълнозърнестия си вариант - истински овесени ядки за закуска, кафяв ориз или пълнозърнести макарони за обяд и т.н. Към това да се добавят плодове и зеленчуци (поне 5 на ден). Мляко и мречни пордукти задължително всеки ден - кофичка кисело мляко или 1-2 чаши прясно (за тези които ги влече ;-). За т. нар. белтъчни храни, месо, соеви продукти, риба и яйца, препоръката е да съставляват около 15% от дневното меню.
Да живеят въглехидратите казвам аз и смятам да наблегна на тях! С риск да ме вземат за беднячка или да втрещя някоя оперена дюканка;-)
Хайде, със здраве, пък аз отивам да мушна една испанска тортиля, с доматче и филия пълнозърнест хляб за обяд!

15 май 2008

Новости

Рекламите ми въздействат, помня ги, харесвам ги или ги мразя, понякога дори се влияя от тях. Мда. Може да не говори много добре за мен, но фактите са си факти. Нещата от живота!

Веднага забелязах рекламата на Нестле за новите сладоледи - Кит Кат, Бос браунис и сандвич. Особено ми хареса тази на Кит Кат - вафлена фунийка, шоколадов сладолед, шоколад и отгоре буууч... едно кит-катче! Заплюх си го веднага и когато видях, че го продават в барчето на първия етаж веднага организирах колегите да ходим на слънце и да ядем сладолед. Е, организирах колегите е силно казано, заети били, само един се нави, но стига!

Резултатите от теста: хубава фунийка (не мека, а приятно хрупкава, с шоколадов слой от вътре), хубав сладолед, що-годе достатъчно шоколадова заливка. И невероятно тъпа идея да се забучи вътре кит-катче! Ми то замръзнало, не може да се отхапе, а и вкуса му се губи в студа! Явно на Нестле са им свършили идеите и не са могли да измислят нищо по-оригинално за това лято...

Следваща стъпка - Бос браунис!

14 май 2008

В кой век живеем

За сведение на тези, които още не са чули пъшкането и охкането ми, в момента пиша нАучен отчет. Крайния срок е петък, а писането върви трудно, щото нещо се разсейвам, обхваната от скука, хипохондрия и безразличие към работата. Внимателното изчитане на инструкциите за писане на отчета обаче ме развесели! От ректората ми искат "Резюме изготвено на български и на английски език по приложените образци (на хартиен носител и на дискета – версия Microsoft Windows 98, Microsoft Word 97, шрифт “Times new Roman Cyr, 12”). " Дискета? Моля? Абе вие в кой век живеете, моля, за наука сте тръгнали да ми говорите!

07 май 2008

Изненади от отминали сезони

Много обичам когато дойде пролетта и си извадя от гардероба по-леките дрешки. Не само заради факта, че това е първата стъпка към топлото време, слънцето и морето! Обичам когато извадя старите якета, стояли половин година в гаредроба, да бръкна в джобовете им и... да намеря изненада под формата на добре изпрани хартиени левчета. Е, историята познава и по-страховити находки, но за тях ще премълча;-) Същото разбира се важи и за ваденето на зимни дрехи при първия по-студен повей на вятъра през есента.

В случая мисълта ми е за една друга находка от предишни сезони, която успя да ме изненада преди няколко седмици. Тя обаче не беше в някой джоб, а на рафта на библиотеката! Four ways to fogivеness от Урсула Ле Гуин - чисто нова, с прави ръбчета и неподгънати бели листа, непрочетена. Изненада! И беше престояла там не една зима, а ако съдя по етикетчето с цената говорещо за покупка в Америка, поне от 2000та! Нямам обяснение на този феномен - явно съм страдала от замъгление на паметта (и/или зрението) в продължение на доста време. Подхванах я със страх - четири разказа, за хора обитаващи два свята, Уерел и Йеове, свързани помежду си от робството. Четири истории за това как се открива свободата - гледната точка на роба, чужденеца, робовладелеца, лидера в борбата за свобода.

Изненадата си я биваше - книгата буквално ме омая! Макар темата за свободата и равноправието на жените да лъхаше от всяка страница (и с право!), в разказите липсваше "войнстващия" феминизъм, който може да се види в някои от книгите на Ле Гуин. На фона на историята за тези върнали се назад във времето общества от бъдещето се появяваха въпросите за свободата на личността и равноправието. Най-много ме заинтригува (и впечатли) темата за освобождението - може ли то да се наложи или подари отвън; има ли начин да стане по мирен път, без да се изроди и без "революцията да изяде децата си"; как може чужденеца да помогне на едно ново общество да не копира грешките на старото по навик и от глупост. В тази връзка се сетих и за филма Мандерлей на Ларс фон Триър и за това как се опитвах безуспешно да обясня смисъла му на една колежка...