Има ли кой да ви обича?

Мъка, много мъка има в този сборник разкази на Калин Терзийски! Мъката на старите хора отхвърлили сина си, мъката на клошаря тръгнал да търси съкровища, мъката на омерзения родител, който иска да даде нещо добро на дъщеря си...
Но няма по-голяма мъка от тази на журналиста от Дарик и драскач на срамни стихчета Мартин К., който изпраща на летището любимата жена, тръгнала за Америка да прави минети на италианците и да краде за Световната банка!

И аз се измъчих докато прочета тези 150 страници. Започнах решително - всички плюят по автора, поучствах се длъжна да му дам шанс. Много погнуса е насъбрал в себе си г-н Терзийски, погнуса и самота, които явно напират да излязат навън. За това и разказите му са такива, гнуснички и безидейни. Като на обидено на света пубертетче, което не знае как да освободи напиращите чувства и прибягва до изпитания от поколения метод да шокира околните с мръсни думички.

Само на мен ли така ми се струва или мръсните думички и гнусните сценки се превръщат в запазена марка на новите български автори? Шока от грозния език лесно прикрива и липсата на идеи, и  липсата на въображение. Но най-добре прикрива липсата на талант. Да пишеш единствено и само за грозотата не е ли върховната проява на творческо безсилие?  Пишеш "просяк" и у твоя съвременник веднага изниква образа на онзи, с който се е разминал само преди час. Казваш "сивите панели на града" и твоят съгражданин веднага потъва в онази меланхолия, която може да предизвика само гледката, разкриваща се от прозореца на  собствената му кутийка.   Избираш късата форма и си готов. Пък и кой ще посмее да те разкритикува? Та ти си актуален и модерен, изваждаш на показ проблемите на съвременния Човек, не се свениш да говориш на Неговия език! Вярно, не предлагаш нищо ново, нищо полезно, но какво друго може да направи един дребен самотен човечец, освен да седне, да кърщи ръце и да вие? Пиши "нещо обидно и мръсно, напомнящо изсъхнала капка циганска семенна течност" и да бягаме!

Пубертетчетата с мръсните думички винаги са били на почит сред връстниците си. Лидерите на класа. Тези, които бягат от час за да изпафкат захвърления от възрастните фас и които гордо надигат бутилка в голямото междучасие. Смелите, които рушат стени! Бунтарите без домашно! Онези, които са се извисили толково високо над условностите, че не забелязват как всички ги подминават, заети от нелеката задача да растат.

А на корицата пише, че книгата е взела Европейската награда за литература. Шапки долу за преводача!