Вина за това недоразумение има навика ми да слушам радио! При едно от прибиранията си от летището това лято, докато стоях и чаках автобуса на Плиска, в Следобедния блок на Дарик попаднах на интервю с нова българска писателка, Радостина Савова. Заслушах се заради откровеното противоречие между интелигентният начин, по който Радостна (творческият псевдоним на авторката) говореше за творбата си и фактът, че последната спада към презрения от мнозина жанр чик-лит. Името на книгата е "След 22", разпространява се безплатно в електронен вид, а ако ви се прииска да си дръпнете едно копие, можете да го направите тук.
Решението си да напише книгата Радостна обясни с това, че винаги чете само и единствено женска проза, защото този род книги я разтоварват и развличат, както и с факта, че на нашия книжен пазар липсва техен български аналог. Допълни, че хартиеното издание е в силно ограничен тираж, екземпляри били предвидени единствено за близки и приятели, че корицата им е розова, защото това е любимият й цвят, че ще се радва на всички положителни и критични отзиви публикувани на страницата й или в социалните мрежи, както и че планира следващи изненади за почитателите си. Последва предупреждение, че в електронната версия достъпна към онзи момент все още има твърде много грешки, така че онези читатели, които искат да получат качествено копие, биха постъпили умно да изчакат няколко седмици докато всички дефекти бъдат отстранени.
Признавам си, интервюто събуди любопитството ми! Прибрах се, издирих сайта, отбелязах си го и няколко седмици по-късно, когато лятната ваканция започна официално, дръпнах един от е-вариантите и се зачетох.
Не си спомням друга книга да ме е измъчила толкова! От самото начало ме блъснаха грешките. Правописни, граматически, стилови, географски... Изскачат от всяко изречение и се борят за вниманието ти. Дори сега, няколко месеца след онова интервю, те все още не са отстранени. Дразнещо! Продължих да чета, просто защото исках да дам шанс на авторката. Искаше ми се да вярвам, че там някъде, в следващите страници, се крие нещо оригинално, което ще оправдае усилията ми.
Глава след глава обаче нещата вървяха към по-лошо. Липса на сюжет, плоски герои, клишета и сухи диалози. Книгата се въртеше основно около заведенията, спа-центровете и магазините, които посещаваха героите, процедурите за разкрасяване, на които се подлагаха, купоните, които организираха. Безброй пъти влизахме в банята, безброй пъти се напивахме, безброй пъти влизахме във facebook или отваряхме Skype, безброй пъти се карахме и правехме "муцунки". Описанията на героите се свеждаха до гъвкави крайници, руски букли и кристално бели зъби. И да, най-добрият приятел беше гей!
Ако трябва да кажа нещо положително, това е, че авторката наистина е успяла да придаде български характер на книгата! Срещаме се с маса родни звезди, редовно слушаме чалга, през страница посещаваме някое заведение в Студентски град, четем СМСи на шльокавица, сблъскваме се с реплики от рода на "Така снаха искам аз. Да ме познава като собствен баща." И разбира се, напълно в съответствие с разбиранията на съвременния българин, ходът на живота в книгата се ръководи от каноните на православната църква.
Решението си да напише книгата Радостна обясни с това, че винаги чете само и единствено женска проза, защото този род книги я разтоварват и развличат, както и с факта, че на нашия книжен пазар липсва техен български аналог. Допълни, че хартиеното издание е в силно ограничен тираж, екземпляри били предвидени единствено за близки и приятели, че корицата им е розова, защото това е любимият й цвят, че ще се радва на всички положителни и критични отзиви публикувани на страницата й или в социалните мрежи, както и че планира следващи изненади за почитателите си. Последва предупреждение, че в електронната версия достъпна към онзи момент все още има твърде много грешки, така че онези читатели, които искат да получат качествено копие, биха постъпили умно да изчакат няколко седмици докато всички дефекти бъдат отстранени.
Признавам си, интервюто събуди любопитството ми! Прибрах се, издирих сайта, отбелязах си го и няколко седмици по-късно, когато лятната ваканция започна официално, дръпнах един от е-вариантите и се зачетох.
Не си спомням друга книга да ме е измъчила толкова! От самото начало ме блъснаха грешките. Правописни, граматически, стилови, географски... Изскачат от всяко изречение и се борят за вниманието ти. Дори сега, няколко месеца след онова интервю, те все още не са отстранени. Дразнещо! Продължих да чета, просто защото исках да дам шанс на авторката. Искаше ми се да вярвам, че там някъде, в следващите страници, се крие нещо оригинално, което ще оправдае усилията ми.
Глава след глава обаче нещата вървяха към по-лошо. Липса на сюжет, плоски герои, клишета и сухи диалози. Книгата се въртеше основно около заведенията, спа-центровете и магазините, които посещаваха героите, процедурите за разкрасяване, на които се подлагаха, купоните, които организираха. Безброй пъти влизахме в банята, безброй пъти се напивахме, безброй пъти влизахме във facebook или отваряхме Skype, безброй пъти се карахме и правехме "муцунки". Описанията на героите се свеждаха до гъвкави крайници, руски букли и кристално бели зъби. И да, най-добрият приятел беше гей!
Ако трябва да кажа нещо положително, това е, че авторката наистина е успяла да придаде български характер на книгата! Срещаме се с маса родни звезди, редовно слушаме чалга, през страница посещаваме някое заведение в Студентски град, четем СМСи на шльокавица, сблъскваме се с реплики от рода на "Така снаха искам аз. Да ме познава като собствен баща." И разбира се, напълно в съответствие с разбиранията на съвременния българин, ходът на живота в книгата се ръководи от каноните на православната църква.
Да, да, знам. Всички ще ми кажат, че не може да очаквам друго от представител на този жанр! И все пак! Всички сме чели чик-лит. Е добре, много от нас са го правили, а част от нас си го признаваме... Въз основа на своя скромен опит смея да твърдя, че дори книгите от този роди имат нужда от една основна случка, а героите им, от основания за постъпките си! Не съм съгласна с мненията в GoodReads, че от този род литература не може да се очаква друго или че налюдаваният ефект се дължи на директното побългаряване на западни заглавия. Мисля, че основния проблем на "След 22" е, че се опитва да копира сериал от рода на "Сексът и градът". А може би сме свидетели на зараждането на нов, роден жанр - кифла-лит?
Малко цитати?
П.С. Опитът ми с този блог ме кара да кажа предварително, че съм запозната със собствените си недостатъци в областта на граматиката на българския език, ОСОБЕНО що се отнася до пълния член. Приемам, че всеки, дори най-интелигентния и образован човек, прави грешки когато пише. За това е добре когато този човек издава книга, била тя и безплатна, да използва услугите на професионален коректор и редактор.
Малко цитати?
***
В същото време обаче държеше да е част от партито на „Rolling Stones”и
нямаше търпение да се върне там, за да види ревю на Victoria’s Secret,
изпълнения на Белослава, Сантра и Кристо и дори имаше шанс Лили Иванова да изпълни нещо.
***
Беше си оставил косата небрежна, без какъвто и да е фиксатор (изглежда не е очаквал да се озове на парти).
***
Започне да се гърчи като змиорка в ръцете му и нетърпеливо да търси
контакт с члена му. Когато най-сетни той го извади, очите й грейнаха.
Абдулах имаше най-красивия и правилен член, който тя беше виждала.
Масивен, но не заплашителен, изпълнен с кръв, готов да
достави най-сладкото преживяване ever, както си помисли Рокси. Тя нямаше
търпение да го усети вътре. И го усети. Почувства топлина, която е
изпълва и кара да вика. Тя започне да стене, да се върти, да откача. В
следващия момент усети, че силните мъжки ръце я обръщат. Сега тя зае
легнала поза с единия крак на врата му. Да, изглежда й допадаше, защото
започна да издава още по-странни звуци, докато накрая просто не изпищя
така, че шофьорът внезапно спря. Тя се смути за секунда, но после се
усмихна невинно, както само тя можеше, и каза:
- Упс, май трябва да слизаме.
- Не мисля – отговори той и продължи да върши работата си.
Рокси свърши така че нямаше никакво желание, а и намерение, да продължава, за да му достави удоволствие на него.
- Скъпи, виж, това е руската църква.
- Упс, май трябва да слизаме.
- Не мисля – отговори той и продължи да върши работата си.
Рокси свърши така че нямаше никакво желание, а и намерение, да продължава, за да му достави удоволствие на него.
- Скъпи, виж, това е руската църква.
***
Да скучаеш ти? Сигурно си най-желаният ерген в София?
Андрей пак се засмя и небрежно отбеляза:
- Най-желаният ерген е Слави Трифонов. Иначе и аз мога да се котирам добре, ако той се ожени.
Двамата мъже се засмяха искрено, а синът пое към спасяването на лаптопа на заядливата си приятелка.
- Най-желаният ерген е Слави Трифонов. Иначе и аз мога да се котирам добре, ако той се ожени.
Двамата мъже се засмяха искрено, а синът пое към спасяването на лаптопа на заядливата си приятелка.
***
От много източници беше чула, че само с пълно игнориране може да се
привлече мъжкия интерес. Сега беше момента, в които лично да провери.
100 процентовият жребец се доближи до нея на бара и небрежно помаха на
бармана.
***
П.С. Опитът ми с този блог ме кара да кажа предварително, че съм запозната със собствените си недостатъци в областта на граматиката на българския език, ОСОБЕНО що се отнася до пълния член. Приемам, че всеки, дори най-интелигентния и образован човек, прави грешки когато пише. За това е добре когато този човек издава книга, била тя и безплатна, да използва услугите на професионален коректор и редактор.
