Досадниците в асансьора

Недостига на време, мързела и дебелото дупе ме принуждават да ползвам служебния асансьор. Това ми позволява да изуча отблизо хората, порода досадници в асансьора. Въз основа на дългогодишния си опит, мога да ги разделя на няколко подвида:

• досадниците, които се качват в асансьор, който отива нагоре, макар всъщност да искат да слязат надолу;
• досадниците, разновидност на гортните, които щом отвориш вратата и тръгнеш да се качваш, ти вдигат скандал, че си ги викнал нагоре, пък те горките искали да слязат надолу;
• досадниците, които излизайки продължават да държат вратата, докато се оглеждат и избират кой път да хванат;
• досадниците, които държат да те замесят в разговора, който водят;
• досадниците, които хвърлят боклук в ъгъла, надявайки се, че никой не ги забелязва;
• досадниците, които винаги застават в средата и отказват да направят място на качващите се;
• досадниците, които се притискат в теб, макар да сте сами в големия асансьор;
• досадниците, които натискат всички копчета по няколко пъти, защото асансьора не реагира достатъчно бързо;
• досадниците, които крещят по телефона;
• досадниците, които ползват асансьор за един етаж, но винаги влизат първи, така че да разбутат всички на излизане;
• досадниците, които твърдят, че са много слабички и няма да претоварят асансьора;
• досадниците, които не те пускат да се качиш, защото асансора е претоварен, макар че, според инструкциите на вратата, той може да поеме още двама;
• досадниците, които вонят...

Запазвам си правото да допълня списъка при първи сгоден случай. До тогава ще се наслаждавам на факта, че все още не са ни сложили асансьор, който приема гласови  инструкции!