В тази си книга Еко се е завърнал към любимите си теории за конспирации и тайни общества (които подиграва доста качествено в "Махалото на Фуко" ) този път с един по-сериозен и подплатен с исторически документи поглед. Получава се една смесица от масони, бомбаджии, йезуити, сатанисти, убийци, тайни агенти, "либерали", революционери...
В книгата се разказва за приключенията на Капитан Симонини - първоначално професионален фалшификатор, в последствие професионален конспиратор и убиец. По страниците на "Пражкото гробище" човек може да срещне някои известни ни от часовете по история и литература личности като Гарибалди, Дюма ("на вид точно като човек от долните класи, какъвто и беше - кожа с маслинов цвят, издадени пълни чувствени устни и глава покрита с къдрава коса като на африкански дивак"), Верн, Драйфус, Фройд ("Зигмунд еврейско име ли е?"), Зола ("доста вулгарен автор"), Пруст ("двадесет и пет годишен педераст, чиито трудове за щастие не са публикувани"), Моне ("мазач - виждал съм една-две от картините му, които гледат на света през гурелясали очи")...
В основата на историята е една мистерия - Симонини се събужда без никакви спомени за случилото се предишния ден. Намира таен коридор в собствената си къща и по него стига до жилището на непознат свещенник, абат Дела Пикола. Между двамата започва една кореспонденция под формата на дневник за отминали събития. Оказва се, че тайният абат също няма спомен за това, което му се е случило в най-близкото минало, но за сметка на това е притеснително добре запознат с най-съкровени тайни на Симонини, съхранявани десетки години. Двамата така и не се срещат, пишат своя общ дневник и ту решават, че са един и същи човек, ту намират доказателства, че това е невъзможно. Междувременно в мазето под къщата Симонини открива тунел, който води в каналите под Париж и в края на който има 4 добре запазени трупа. Единият от тях, според спомените на Симонини, би трябвало да е на абат Дала Пикола...
Животът на Симонини започва в Пиемонт, в една Италия раздирана от борби за власт, люшкаща се между господството на Франция и Австрия. Израснал в къщата на дядо си, силно религиозен и озлобен старец, Симонини от малък научава да мрази всичко и всички. Отношението му към света като цяло следва принципа "Мразя невестулките толкова колкото и евреите", макар да е достатъчно искрен пред себе си за да признае, че никога не е виждал невестулки и почти не познава евреи. Сред обектите на омразата му са евреите, французите, италианците, руснаците, жените, йезуитите, германците... Факт, който значително облекчава живота му, защото го лишава от всякакви скруполи.
Симонини завършва право и след смъртта на дядо си, по една (щастлива) случайност става майстор-фалшификатор. В началото просто изпълнява поръчки за създаване на договори и завещания със задна дата. Неговите начетеност, въображение и майсторство с писалката обаче му позволяват да стане наемник на тайните служби в няколко европейски държави. Всички имат нужда от човек като него, защото:
"- Един добър таен агент е изгубен ако трябва да се занимава с нещо, което вече се е случило. Нашата работа е първо да го накараме да се случи. Ние изразходваме значителни суми пари за организиране на бунтове по булевардите. За това не е необходимо много - само половин дузина бивши затворници и няколко цивилни полицаи. Ще разрушат няколко ресторанта и един-два бродея, пеейки Марсилезата, ще изгорят няколко бутки, а след това ще се появи униформената полиция и ще арестува всички, след имитация на схватка.
- И каква е целта?
- За да сме сигурни, че гражданите живеят в страх и да убедим всички, че има нужда от прилагането на строги мерки. Ако трябваше да потушаваме истински бунтове, организирани от Господ знае кого, никога нямаше да се справим толкова лесно."
В края на 19ти век всяка държава има своите проблеми. При италанците това са неконтролируемите поддръжници на Гарибалди, карбонарите и републиканеца Джузепе Мазини. За французите пречка са първо противниците на бонапартизма, после противниците на републиката. Германците се опитват със зъби и нокти да получат информация за френската армия и да направят своята непобедима. В Русия проблеми създават наскоро получили свободата си крепостни селяни, от които се очаквало да плащат наеми на помещчиците за ползването на парцели, твърде миниатюрни за да осигурят каквато и да било прехрана. В Рим папата и неговите кардинали усещат, че в резултат на всички тези революции губят почва под краката си и имат нужда да затвърдят позициите си в главите и сърцата на хората.
Идеята, че един начин да "решиш" проблемите си е да намериш враг и постоянно да напомняш на обществото за него явно витае в главите на много от държавните мъже по онова време, независимо от тяхната националност. Евреите се оказват особено подходящи за това, главно поради факта, че в Европа отдавна се въртят легенди за тяхната зловредност - от "ядат християнски деца за закуска" до "те са банкери и лихвари, те държат в ръцете си цялото богатство на света".
" - Но защо преследваш точно евреите?
- Защото в Русия има евреи. Ако живеех в Турция, щях да преследвам арменците!"
Симонии, научен от малък да ненавижда евреите, добре използва тези настрояния за да създаде и разпространи своята теория за съществуването на тяхна тайна конспирация. Силно впечатлен от въведението на книгата на Дюма за граф Калиостро, в която съзцаклятниците се събират една тъмна нощ, в подножето на планината и създават своя пъклен план, Симонини описва среща на ръководните равини в старото и запуснато еврейско гробище в Прага. Там те вземат решение за стъпките, които ще им позволят да завладеят християнския свят. За целта е нужно евреите да станат банкери и да сложат ръка на парите на християните; да станат лекари и използвайки фактът, че болният човек е слаб и склонен да каже всичко на лечителя си, да получат достъп до най-съкровенните им тайни; да наложат своята власт над пролетариата за да контролират революциите; да насърчат браковете между евреи и християни, за да получат власт над техните семейства; да превземат печата за да изкоренят идеите за чест, морал и достойнсто; да разрушат семейството като институция; да разделят училището и религията за да накърнят вярата на децата; да прокарат идеите за всеобщо право на гласуване, за равенство и за прогрес, за да са сигурни, че на власт никога няма да дойдат достойни хора...
Този ръкипис на Симонини се разпространяват из цяла Европа. С ясното съзнание, че са изфабрикувани (някои от "автентичните копия" дори са преправяни по поръчка), от тях се възползват французите, за да държат под контрол еврейските банкери, германците - за да докажат превъзходството на своята раса, руснаците - за да ограничат силата на грамотните и образовани слоеве сред населенето, католическата Църква - за да всява страх сред паството си.
Основен двигател на Симонини при създаването на тези "документи" за плановете на еврейските равини е желанието му да спечели пари, власт и място в обществото. Дълбоко в себе си обаче той вижда себе си като ръката на Провидението, която ще сложи края на цял един народ!
Най-интересното... Не, всъщност най-страшното в книгата е обяснението на Еко в края й. Според бележката на автора, Симонини е единствения измислен герой в цялата книга. Измислен до толкова, до колкото обединява действията на множество други, съвсем истински хора. Всяко от делата и писанията му са действителни - просто са плод на множество по-дребни фигури, които за нуждите на повествованието са събрани заедно в този по-ясен образ. Дори дядото на Симонини, главният виновник за оформяне на същността на героя на книгата, е историческа личност - той е автор на един от първите документирани призиви за разправа с евреите, адресиран до един от видните войнстващи "йезуити" в края на 18ти и началото на 19ти век, родоначалник на теориите за тайните общества.
Според Еко, в крайна сметка ръкописите създадени от историческите Симониновци залягат в основата на т. нар. "Протоколи на мъдреците от Цион", публикувани за първи път в Русия и използвани от Хитлер като основен аргумент за изтреблението на евреите. Въпреки че многократно е доказвано, че тези протоколи са фалшиви и са създадени като компилация от различни литературни измислици, книгата е може би най-издаваната след Библията. Според wikipedia, само Хенри Форд поръчва отпечатването на 500 000 копия от нея!
Идеята, че един начин да "решиш" проблемите си е да намериш враг и постоянно да напомняш на обществото за него явно витае в главите на много от държавните мъже по онова време, независимо от тяхната националност. Евреите се оказват особено подходящи за това, главно поради факта, че в Европа отдавна се въртят легенди за тяхната зловредност - от "ядат християнски деца за закуска" до "те са банкери и лихвари, те държат в ръцете си цялото богатство на света".
" - Но защо преследваш точно евреите?
- Защото в Русия има евреи. Ако живеех в Турция, щях да преследвам арменците!"
Симонии, научен от малък да ненавижда евреите, добре използва тези настрояния за да създаде и разпространи своята теория за съществуването на тяхна тайна конспирация. Силно впечатлен от въведението на книгата на Дюма за граф Калиостро, в която съзцаклятниците се събират една тъмна нощ, в подножето на планината и създават своя пъклен план, Симонини описва среща на ръководните равини в старото и запуснато еврейско гробище в Прага. Там те вземат решение за стъпките, които ще им позволят да завладеят християнския свят. За целта е нужно евреите да станат банкери и да сложат ръка на парите на християните; да станат лекари и използвайки фактът, че болният човек е слаб и склонен да каже всичко на лечителя си, да получат достъп до най-съкровенните им тайни; да наложат своята власт над пролетариата за да контролират революциите; да насърчат браковете между евреи и християни, за да получат власт над техните семейства; да превземат печата за да изкоренят идеите за чест, морал и достойнсто; да разрушат семейството като институция; да разделят училището и религията за да накърнят вярата на децата; да прокарат идеите за всеобщо право на гласуване, за равенство и за прогрес, за да са сигурни, че на власт никога няма да дойдат достойни хора...
Този ръкипис на Симонини се разпространяват из цяла Европа. С ясното съзнание, че са изфабрикувани (някои от "автентичните копия" дори са преправяни по поръчка), от тях се възползват французите, за да държат под контрол еврейските банкери, германците - за да докажат превъзходството на своята раса, руснаците - за да ограничат силата на грамотните и образовани слоеве сред населенето, католическата Църква - за да всява страх сред паството си.
Основен двигател на Симонини при създаването на тези "документи" за плановете на еврейските равини е желанието му да спечели пари, власт и място в обществото. Дълбоко в себе си обаче той вижда себе си като ръката на Провидението, която ще сложи края на цял един народ!
Най-интересното... Не, всъщност най-страшното в книгата е обяснението на Еко в края й. Според бележката на автора, Симонини е единствения измислен герой в цялата книга. Измислен до толкова, до колкото обединява действията на множество други, съвсем истински хора. Всяко от делата и писанията му са действителни - просто са плод на множество по-дребни фигури, които за нуждите на повествованието са събрани заедно в този по-ясен образ. Дори дядото на Симонини, главният виновник за оформяне на същността на героя на книгата, е историческа личност - той е автор на един от първите документирани призиви за разправа с евреите, адресиран до един от видните войнстващи "йезуити" в края на 18ти и началото на 19ти век, родоначалник на теориите за тайните общества.
Според Еко, в крайна сметка ръкописите създадени от историческите Симониновци залягат в основата на т. нар. "Протоколи на мъдреците от Цион", публикувани за първи път в Русия и използвани от Хитлер като основен аргумент за изтреблението на евреите. Въпреки че многократно е доказвано, че тези протоколи са фалшиви и са създадени като компилация от различни литературни измислици, книгата е може би най-издаваната след Библията. Според wikipedia, само Хенри Форд поръчва отпечатването на 500 000 копия от нея!
От край време знам, че книгите на Умберто Еко са трудни за четене. Не можеш да ги завършиш със скоростта, с която четеш други писания, но е задължително да минаваш поне 10тина страници на ден, защото иначе ще забравиш за какво иде реч. Въпреки тежкия стил с много исторически факти, изрази на чужди езици и препратки към други автори, Еко успява да разсее досадата с отделни ... да го наречем бисери! Като тези:
"Най-досадната част на едно убийство е скрването на тялото, което сигурно е причината свещенниците да ни казват да не убиваме, освен в хода на битка, когато телата се оставят на лешоядите."
"Затворите съществуват, за да могат джентълмените да отидат на ресторант без да пострадат."
"Трябва да престъпиш закона, преди да можеш да му служиш пълноценно. Пази се от полицаи, които са, как да се изразя, твърде чисти. Те са самохвалци."
"По време на американската война между Севера и Юга се появиха подводници, в които моряците вече не умираха от удавяне, а от задушаване; пурите на нашите родители бяха заменени от маломерни тръбички, които изгарят за по-малко от минута, унищожавайки напълно удоволствието от пушенето; а нашите войници вече ядяха развалено месо консервирано в метални кутии.
...
Единственото интересно изобретение в последно време е едно порцеланово приспособление, което ти позволява да се изхождаш докато седиш."
То май е по-добре в случая с тази книга човек да се съсредоточи върху подобни авторски отсроумия, защото иначе рискува да се замисли за някои прекалено сериозни неща. Като например това на какво можем да разчитаме днес, във времето на силно развитите средства за масова комуникация, ако сме успели да си докараме цяла Световна война на базата на фалшиви документи във време, когато единици са четяли вестници и книги, а хората от тайните служби не са разполагали с компютри?
А дали да не взема да си променя подигравателното отношение към идеите за световни конспирации? Абе я моля подайте насам една здравословна доза фентъзи, че много се размислих!
Няма коментари:
Публикуване на коментар