Музикална седмица

През изминалата седмица посетих две голеееми музикални събития и някои хора много настояват да пиша за тях. Пък то не е лесно да се пише за музика, особено когато иде реч за толкова различни неща като концерта на Заз и постановката на "Зигфрид" на Вагнер! Щом трябва обаче да взема да се пробвам...

Ще започна по ред на номерата, т.е. със Заз! Заз започна със само 30 мин закъснение, което я издиигна високо в моите очи, особено след като зимата ми се наложи да чакам сънародника й Жан Мишел Жар близо час! Това чакане, в комбинация с мястото ми до пътеката, ми позволи да огледам добре потока от зрители. Изненадах се от разнообразието във външния вид и възрастта на Заз почитателите - от току що родено бебе, опаковано в малко пакетче и сгушено в скута на майка си, до хора в съвсем зряла възраст. Плюс Влади Въргала, дъщерята на инспектор Попов и Цветанка Ризова;-)

А това дребно момиченце, наречено Заз, от къде вади цялата тази енергия??? Да, дори на живо, гласът й е невероятен, песните и са лирични, без да са простовати, а музикантите, с които излезе на сцената бяха истински професионалисти. Това, което ме разби обаче, беше енергията, която излъчваше. Дори при бавните парчета, дори след половин часовия бис. Два часа скача и пя по сцената, от нея лъхаха усмивки. Напълно се раздаде. Ако нещо пречеше (на нея и на нас) това като че ли беше езиковата бариера. Тя много искаше да си говори с нас, ние много искахме да я разбираме, но... Май по-лесно се разбрахме чрез комбинацията пеене-слушане, от колкото при опитите й да ни говори на български и френски! Нали ние българите уж сме франкофони, а французите нали уж са отворени към света и говорят чужди езици ;-)

Трудно ми е да кажа, коя от песните изпълнени по време на концерта ми хареса най много. Да, вярно, зала едно на НДК буквално изригна още при първите нотички на "Je Veux" и този екстаз на публиката нямаше начин да не ме увлече, дори песента да не беше толкова добра. Далеч по-семплото и кратко изпълнението с тибетските молитвени панички обаче също ме разчувства.

Мдааа... Както каза един човек докато се изнизвахме от залата с усмивки на лицата и лек подскок в стъпките, направо е обнадеждаващо, че толкова хора устояват на натиска на чалгата и все още са в състояние да оценят хубавата музика!

Два дни по-късно се отправих на малко по-сериозно и не така емоционално музикално преживяване. "Зигфрид", за разлика от представленията на повечето популярни изпълнители, започна точно на време! От операта така разцепиха секундата, че моето закъснение от 1 минута ми осигуро временно място при ангелчетата. Сигурно за първи път в историята на човечеството представление започва на време и в съответствие със законите на Мърфи, за първи път в моята история аз закъснях!

Казват, че вече трябвало да сме по-американци и винаги да започваме с положителни коментари за дадена изява. Аз обаче не ги почитам много братята от другата страна на Голямата вода и ще оставя хубавото за края. Освен това вече отчетох собствената си издънка със закъснението, мисля, че ми е позволено да кажа 2-3 лоши думи и за Операта! Въпросните издънки на операта бяха технически. Първо затруднение ми причиниха лампичките осветяващи пътечките - светнаха 10 минути след началото на представлението и е цяло щастие, че никой от нас, закъснелите, не полетя през перилата на втория балкон в опитите ни да се ориентираме в тъмната зала. После техничестият персонал се сбълска с проблема със субтитрите. В продължение на половин час на екрана се виждаха българските думички, плюс половин ред от английските. После надписа изчезна изцяло, при това точно когато аз бях започнала да се ориентирам в либретото! Да, вярно, тук е момента да отчета, че ако не бях закъсняла, щях да мога да се сдобия с програма и да прочета историята на първо действие преди да се вдигне завесата... Но все пак! Не е ли редно да си пробват  мултимедията преди представлението, за да се уверят, че текста уцелва точно екрана?

Най много ми бръкна в здравето обаче пустата надуваема топка! Вече споменах в поста си за "Рейнско злато" , колко неприятно впечатление ми направи появата на шумния, святкащ и изцяло не връзващ се с историята булдозер. Сега ни се наложи да слушаме дъъълго време шумното напомпване на плажната топка-земно кълбо, с която си играеше Вотан. Мисля, че ефектът щеше да е значително по-добър ако му я бяха пуснали от някъде вече надута!

До тук с критиките, да преминем към похвалите! Великолепна постановка! За пореден път се убедих, че хората които се занимават с направата на декорите, осветлението и костюмите в България са просто уникално талантливи! Сцената не беше претрупана и декорите оставяха достатъчно "въздух". Фонът за цялото представление се осигуряваше от постоянно присъстващата във всички изиграни до сега части на операта арка на пръстена на Нибелунга. Атмосферата умело се манимулираше от играта със светлините. А горкият Зигфрид (Костадин Андреев) изнесе цялото представление на плещите си без (поне видимо за нас, зиртелите) да му мигне окото. За пояснение на незапознатите със странните представи на Вагнер за времето, операта започна в 6.00 и завърши в 11.30! Ако трябва да посоча любимец обаче, това несъмнено беше джуджето Миме (Красимир Динев)! Мнооого добре си изпя/изигра гадната роля! Чак ми стана жал за него... Не е нужно да казвам, че оркестъра се справиха се идеално, нали? То се подразбира ;-) Просто се чудя как издържаха толкова време!

О, да не порпусна да отчета и някои положителни моменти в организацията! От операта бяха осигурили автобуси до всички части на града, за да могат зрителите да си стигнат успешно до домовете, без да им се налага да си развалят хубавото настроение като общуват с разни разбити тротоари и таксиметрови шофьори! В почивките имахме възможността да се подкрепим с по чаша вино. А всички от персонала, с които имах някакъв контакт бяха безкрайно любезни и отзивчиви!

Е, това е за сега от мен уважаеми меломани. Надявам се не ви вгорчих музикалните преживявания с тези дълги излияния!