Bear smart

Problem bears are not born - they are the product of human indifference and carelessness. As bears are constantly on the move looking for food, it’s natural for them to enter human communities. Human food and garbage is very attractive to bears because it is often high in calories and easy to access. A bag full of food garbage is like a buffet laid out for a bear compared to the work of having to pick berries off a bush or catch a salmon. The problem is that conflicts can arise when bears learn to associate people with garbage and other non-natural sources of food. Once a bear has tasted human food, it is likely to return again and again for an easy meal. As bears are repeatedly rewarded with food, they tend to lose their fear of humans and become willing to go to greater and greater lengths to get that food. Bears have even been known to break into cars and homes to get food. Sadly, many of these bears end up being destroyed.

Цитат от страница с инструкции за поведение в селищата и курортите около Уистлър, Канада

Рейнско злато

Въпреки всичко реших да се пробвам с премиерата на "Рейнско злато" в операта! Спектакалът беше на 22-ри май, рожденната дата на Вагнер и много подходящо се връзваше с празничното настроение свързано с 24-ти май! Разбира се, много внимателно проверих, при това на няколко пъти, че има предвиден диригент - един вид няма да се повтори предната изцепка на Националната опера и балет, да правят представление с музика на запис!

Естествено, както винаги се случва, събрах както положителни, така и отрицателни впечатления. Нормално! Хубавото е, че положителните бяха свързани със самия спектакъл, а лошите (главно) с обслужващия персонал на операта.

Представлението е супер! Препоръчвам го на всеки, който порявява интерес към операта и Вагнер. "Рейнско злато" е първата част от тетралогия, посветена на сложните взаимоотношения на северно-европейските богове. Приказно и завладяващо. Изпълнителите, певци и музиканти, бяха на страхотно ниво и успяха без проблем да задържат вниманието ми в продължение на 150 минути без почивка! Най-много ми хареса Логе (Николай Павлов) - умният и находчив повелител на огъня. Декорите, дрехите и осветлението бяха страхотни и наистина успяваха да създадат нужната атмосфера!

В първият момент малко ме подразни наличието на екран, върху който течеше текста на български и английски. След първите 5 минути обаче му свикнах и даже харесах идеята с кратки изречения, по ненатрапващ се начин, да ме държат в час относно либретото. Да, бях попрочела нещо преди това, но за човек с много малко памет като мен винаги е от полза да има подсказки!

Ако имаше нещо, което не харесах в самото представление това беше Булдозерът! Да, истински булдозер, с шумен двигател и заслепяващи предни фарове. Присъствието му беше абсолютно излишно и в пълен контраст с цялостната подредба на сцената! Направо дразнещо! Ако имаше тетрадка за похвали и препоръки, със сигурност щях да отбележа съвета си към художника да спести присъствието му на зрителите.

За разлика от самото представление, което ми донесе само положителни емоции (ако не броим булдозерното раздразнение), поведението на "лелките" извън залата беше просто трагично! След дългото ръкопляскане излязохме уморени и одухотворени от преживяното за да се сблъскаме рязко с тривиалното ежедневие благодарение на една от въпросните служителки. В пристъп на безумна ярост тя се нахвърли с крясъци на двама зрители, за това, че са допуснали тяхна приятелка да влезе пияна в залата! Заради тях сега цялата дамска тоалетна била омазана от повръщано! Пияната жена дори заляла със съдържанието на стомаха си една от служителките! Вината, видите ли, била тяхна - трябвало да предупредят персонала на операта, за да не я допуснат въобще вътре! Явно въобще не й хрумваше, че ние не сме платили да гледаме нейния спектакъл и не ни е приятно да слушаме отново и отново описание на пораженията нанесени върху помещенията и колегите й от неразумната зрителка! Още по-малко изглежда се замисляше, че за да влезе, пияната жена е минала най-малко покрай служителите, които проверяват билетите, в чиито задължения би трябвало да бъде да следят кой влиза в залата!

Измъкнахме се на бегом от фоайето пред 2-ри балкон, за да не позволим на "ароматът" на повърнато да остави патина върху прекрасните ни впечатления от "Рейнско злато".

Умности

Напоследък, четейки и слушайки умности, започвам да се чудя дали 50% от българския народ не е за освидетелстване! Ето някои от по-малоумните изказвания, изсипани върху нас от медиите в рамките на някакво си денонощие:

Обяснение на лекарка за смъртта на родилка: "Това е болница, не сладкарница, тук всеки ден умират хора!"

***

Депутатски (Пламен Цеков) аргументи в полза на пушенето: "В Ирландия забраниха тютюнопушенето, там вече изригна вулканът и видяхте какво стана. В природата винаги има равновесие". Когато негови колеги го поправиха, че става дума за Исландия, той без грам притеснение обясни: "Ами те нали са наблизо".

***

Зарибяващо заглавие на статия във вестник "24 часа", рубрика "Четени днес": "Жена почина заради косъм от четка за тоалетна в дупето"

Цитат на седмицана

It is most annoying to have one’s prejudices overturned by real life.

Стивън Фрай

Саки

От много време, ама наистина МНОГО време, се каня да проверя кой е този Саки. Твърде често пишат за него в едно синьо форумче и събуждат любопитството ми. Както изглежда, за много хора това е основната настолна книга. Описват разказите му като смес от Удхаус и О'Хенри.

Е, наканих се и аз да го погледна! Проверих - издаван е на български, има дори негови сборници с разкази в градската библиотека. Тъй като господин Хектор Хю Мънро, известен още като Саки, е умрял преди доста години, творбите му са достъпни за без пари и могат да се намерят на страницата на проекта Гутенберг. Свалих 10тина разказчета и след първите три мога да потвърдя - да, колкото и старнно да изглежда, стилът му напомня за споменатите вече двама автори. Същият тънък хумор, какъвто показва Удхаус и същото леко еуфоричното чувство, което успява да придаде О'Хенри. Това, в съчетание с голяма доза оригиналност на темите, наистина е пристрастяващо!

Кой по дяволите

е този UNIONCE? Неграмотен ли е или се мисли за много оригинален? И защо трябва да графити с този безумен надпис всички ново-поправени пейки в парка?

Мисия

В началото на тази година се подлъгах от многото възхвали сипещи се по адрес на "Мисия Лондон" и взех, че я прочетох. Мъка! Творбата прилича на нещо, излязло изпод химикалката на ученик в основното училище, който намира за особено забавно да втрещява възрастните с мръсни думички и да впечатлява приятелчетата си с детайлни описания на сексуалните си фантазии. Типичен пример е тази "гениална" реплика на Алек Попов: "Това тутакси вкисна настроението на посланика, сякаш в млякото му беше капнал неканен сопол". Класа!

Хванах се да размишлявам на тема що е то "канен" сопол и как би се отразило на настроението на посланика капването му в чашата с бира например... И за това, че фактът, че се подиграваш на простотията, сам по себе си не е достатъчен за да докажеш, че ти самият не си простак.

Тази седмица, за пореден път увлечена от всеобщото настроение, отидох да гледам филма. Май от цялата компания от 6 човека само аз го харесах! Просто бяха единствената, която имаше идея на каква основа е изграден! Радвах се всеки път, когато режисьорът правеше храбри крачки в страни от книгата и се възхищавах на способноста му да сътвори нещо толкова приятно и развлекателно. А най-много харесах краят! Отсъствието на "увлекателната" история за живота на стриптизьорката Катя сред южно-американските партизани и борбата й за налагане на комунистическия строй, направо издигна екипа, работил върху филма, в очите ми! Евала!