Седя си аз онзи ден в офиса и се трудя усилено пред компютъра - "Shut up! I am very busy and important!", както би казала Бриджет. От към вратата се чува кратко като ню-йоркска секунда* почукване и в стаята нахлува лелка с кофичка в ръка. Казва здрасти с половин уста, бърка в кофичката, вади нещо като тесто, завърта 2-3 топчета и ги запраща зад шкафовете, под мивката и зад парното. Забеляюзвайки моя учуден, но доста остър и втренчен взор, тя склонява да обясни - "срещу хлебарките" и се оттегля също така експедитивно както е и влязла. А аз стоях и мигах още доста време. Вниманието ми се измести от екрана на компютъра върху разсъждения на тема: един напълно непознат влиза в офиса ти, нахвърля по земята отрова срещу хлебарки, без дори да допусне, че ти трябва да бъдеш информиран, а единствената реакция, която успяваш да постигнеш е да гледаш тъпо и да мигаш...
* за обяснение виж теорията на Тери Пратчет за продължителността на тази най-малка единица време
2 коментара:
друга теория [не на Тери]: лелките с престилки (а в твоя случай с кофички) винаги си знаят работата!
тъй че не се притеснявай. it's been taking care of ;-)
Разчитам на професионализма им!
И ве пак, добре, че не живеем в САЩ - каква терористична параноя само можех да прихвана след една такава случка ;-)
Публикуване на коментар