Автомобила като наркотик

В наше време, за един заклет пешеходец като мен, това да работиш на половин час път пеш от дома си е истински късмет! Излизам от вкъщи, преминавам с бърза крачка през парка, пресичам една две преки по протежение на Витошка и съм на работното място. Не пропускам обаче да забележа мъката, която цари на уличното платно - клаксони, псувни, задръствания, всеки бърза, нервира се и отнема предимството на другия (и моето - на пешеходеца). И във всяка кола има по 1 човек! Не мога да не се зачудя, дали простата математическа логика не би била приложима в случая със задръстванията - ако във всяка кола има по двама души, наместо 1, времето за преминаване през кръстовищата ще се намали на половина! Намаление на времето за придвижване по улиците с 50% е нещо, което дори кандидатите за нови кметове не могат да предложат. Но човекът в колата не мисли така - той (или тя) е лишен(а) от здрав разум, той (или тя) иска пред себе си празни улици, безплатни места за паркиране, отмяна на ограниченията на скоростта и пълна липса на досадници от рода на пешеходци и велосипедисти! Сега!
С всеки изминал ден се уверявам, че автомобила е като наркотик - несъвместим със здравия разум, пристрастяващ и променящ личността! Привидно нормални хора, мои познати, които се отличават със здрав разум и реален поглед върху нещата, в един момент се сдобиват с нова стара кола и Voila!, пред нас е поредния автокаубой! Седи напрегнат, здраво стиснал волана и с нездрав блюсък в очите профучава покрай пешеходци, вече стъпили на зебрата, изпреварва неправилно, пресича на червено и паркира напреки на тротоара. Често пъти разбира се, всичко това е придружено с някоя и друга чашка за отскок.
Четох вчера във вестник Капитал коментара на една жена шофьор - явно една от малкото успели за запазят способността си да мисли, независимо от 4-те кола, върху които се е разположила. Коментира жената с какви проблеми се сблъсква на пътя, как простащината някак се концентрира по кръстовищата и как за последните 20 години манталитета на автокаубоя не се е променил. Сглупих и прегледах мненията на форумци под статията. Спокойно! И след 20 години положението по столичните улици ще е същото! Нещото от което имаме нужда е някой да ни замъкне в пустияната и да не ни пусне да се върнем по родните места, докато не умре и последния автокаубой...

Ползата от цитатите

Винаги съм се чудела какъв е смисъла на това, хората да си пълнят главите с безполезни (и, когато откъснати от контекста, безмислени) реплики и мисли от книги (или в случая на определени мои роднини - филми), а после да ги изстрелват пред нищо неподозиращите слушатели! Приемах го като един вид проява на интелектуален снобизъм - да покажеш колко знаеш, колко си чел и какво си видял, да докажеш, че си нещо повече от тях. Понякога, в качеството си на човек с изключително слаба памет, съм го намирала дори за дразнещо. Гледах в петък (и после пак в неделя) филмът "Класът на историците". После дълго се чудех какъв е смисъла на онези часове, през които главите на учениците биваха тъпкани с цитати едновременно от класически произведения и модерни тъпизми? За какво им е, мислех си аз, освен да блеснат в разговора, да обърнат аргумент в своя полза, осланяйки се на чужд авторитет и да отбягнат нуждата от конкретни отговори? Струва ли си усилието?

Е, вчера установих, че цитатите си имат един друг, неподозиран от мен смисъл - карат те да се чустваш добре! Шефката ми дигна кръвното - изтъпани ме пред група хора, без предупреждение и обяснение, и почна да ми крещи в ухото "Говори на английски! Speak in English!" Вместо да побеснея, аз взех, че се сетих за Мисис Бенет от сериала на BBC "Гордост и предразсъдъци" - "Thank the gentleman Jane!". И ме напуши ужасен смях, като си представих шефката ми в ролята на добронамерената, но доста ограничена и истерична героиня на Джейн Остин!

Имало значи и друга полза от цитатите - помагат ти да видиш сивата действителност в по-друга светлина!

Джаспър Ффорд и изборите

Кефи ме Джаспър Ффорд! Две негови книги съм чела, сега започнах да слушам трета - железен е както винаги, а въображението му (доста развинтено!) изглежда няма свършване!
Казвам слушам, защото реших да прибегна до нов трик! Свалих си аудио книга с идеята да видя що за чудо е това и защо толкоз ги хвалят напоследък. Като допълнителен бонус смятам така да си осигуря по-приятно ходене до работата и, в особено критични случаи, когато шефовете ми се качат на главата и трябва някак си да неутрализирам адреналина, по-приятно прекарване на работното време. Свалих си "First among sequels", поредната книга за Четвъртък Следващ, литературна детективка, която следи за запазване чистотата на литературата - неща като съхранение на сюжета, непрескачане на героите от една книга в друга и ненамеса на разни вандали (обикновенно почитатели на поредици от романи) в работата на авторите. Добър пример е първата книга, "Аферата Еър" (която не съм чела), в която, както подразбирам, става дума за опита на някакви тъмни елементи да попречат на Джейн Еър да се омъжи за г-н Рочестър...
Та да се върна на "First among sequels". Както казах, кефи ме Джаспър Ффорд! В първата глава ставаше дума за новото правителство. То било ново и по-различно - вместо да се старае максимално да замазва положението, да се прави, че работи и да хвърля прах в очите на хората, то се захванало за работа сериозно и послдователно, и с план в ръка отстранявало проблемите на хората. Което довело до излишък на глупост! След като правителството не върши достатъчно глупости, глупостта се натрупва и в определен момент това се явява като проблем за обществото! Очакванията са за голям глупостен катаклизъм, чрез който да се излее натрупаната групост и да де балансира нещата. За да се преодолее това, вестниците обсъждат няколко възможни изхода: износ на глупост за страни от третия свят (щяли да са щастливи да я приемат, срещу известно заплащане в брой и 1-2 мерцедеса) или организирана масова проява на глупост. Последното, макар и исторически документирано (в някакво забутано градче, след като някой заровил маса глупост в бунището, тя започнала да изтича и в резултат хората започнали да използуват електрически миксери във ваната и да си решат косата на път,) било трудно осъществимо, понеже, ако се направи целенасочено, обезмисля идеята - една организирана масова проява на глупост (например всички вкупом да се блъснат в уличен стълб), би имала смисъл (неутрализиране на излишъка от глупост) и като такава не би могла да се характеризира като глупост.
Хареса ми и мнението "в тази страна има идиоти и те също имат правото да избират свои представители"!
Някак си обяснява много неща...

Салатка и ракийка!

Отиде човек за някакви си две седмици по чужбината и като се върне вече открива разлики! В неделя, след много усилия, кацнах на новия терминал на летище София. Усилията бяха големи, понеже мюнхенци бяха сдали багажа - вероятно заради прословутия Октобърфест, който им поддържа градуса! Самолет нямаше почти два часа, а когато намериха самолета загубиха рейса, който трябваше да ни закара до него.. Е, пристигнах в София де, при това на посочения в билета ден - 15 минути преди полунощ!
А в понеделник след работа с голяма радост се отправих с Джерката към парка. И той си беше в добро настроение - подскачаше на куц крак и мяташе дупето по алеите. В един момент се замота около едно дърво - разбира се, верен на кокерския дух, той си беше намерил какво да похапне! С бойни викове и размахвайки ярко оранжевия чадър, предназначен да ни пази от пощурели ротвайлери, аз се метнах да го гоня. Е, не го стигнах, дори не можах да го перна по дупето - бърз е, не може да му се отрече! Полюбопитствах обаче какво е ял. Отидох при дървото и какво да видя? На земята чиния шопска салата - доматки, краставички, сиренце отгоре - свежа, като току що отрязана. И до нея пластмасова чашка с течност, много прилична на ракийка...
Две седмици ме няма, помислих си аз и такава промяна - кучетата в парка вече се събират вечер в парка на салатка и ракийка! Октобърфест по български в кучешки вариант!
На следващата вечер историята се повтори на същото място - помни четирикраката гадинка къде е имало благинка! Отидох да проверя какво е дереджето - салатата почти беше свършила, само един домат се въргаляше самотно на дъното на чинията. Ракията обаче не беше пипната! Сега седя и мисля - въздържатели ли са тези кучета или напротив, доливат си от шишето с ракия по-често от колкото си досипват от салатката и за това чашката е пълна?