Гордост и предразсъдъци по американски

Тази събота и неделя сглупих и взех да гледам на DVD последната, американската, версия на "Гордост и предразсъдъци". Признавам си, очаквах, че ще е трагично, но въпреки това бях изключително неприятно изненадана! Режисьорът беше наблегнал върху някаква странна, негова си, представа за взаимоотношенията между Дарси и Елизабет, изцяло пренебрегвайки остроумните диалози и интересните характери създадени от Остин - най-ценното от книгата. Вярно, когато си гледал минисериала на BBC до степен, че помниш всяка реплика и изражение, можеш да очакваш, че холивудската версия няма да е на ниво. Но чак пък в къщата да търчят прасета, героите да се омотават в провесеното пране, а качествените диалози, до колкото са останали неорязани, да бъдат изричани на скоропоговорка, за да остане време за безкрайни моменти в които главната гореиня да съзерцава умислено запалени свещи, цветенца или там каквото дойде... Не бях очаквала, признавам си! Филм създаден за американци! Казвам за, понеже проверих - режисьора, някой си Джо Райт, е англичанин, който обаче явно има повече опит в правене на незначителни телевиозинни сериали. Според мен не е трябвало да прави опити да проходи в други "жанрове". Макар, че знае ли човек - и Питър Джаксан не е бил особено блестящ преди да се захване с "Властелина";-)

С една дума - мъчение! Е, поизмих лошият вкус с бърз преглед на епизода на BBC, в който се появява господин Колинс - е ТОВА се казва КЛАСИКА!