Liu Sha Bao

Малко внимание за местния деликатес, Liu Sha Bao, или солен яйчен жълтък.
Много вкусно и приятно сладичко!

#26

Занемарих някои неща напоследък, блога, списъка на пътешественика, Duolingo-то, фотографията... Смятам да раздвижа нещата с нови страни в списъка и нови страници в блога. В оптималния вариант, придружени със снимки.

Държава номер 26. Дръж се Сингапур, идвам!

Полетът до Истанбул започва удобно и приятно и завършва с брутално запушени уши. Хремата и в най-добрия случай не е приятно занимание, но приземяването го издига до нови висоти. За щастие, гледката към блесналия град на брега на тъмното море е достатъчно впечатляваща за да оправдае позата ми на изумена риба! Прелитаме ниско над шамандурите.

На летище Ататюрк, Азис сърцераздирателно зове своя "Хабиби". Докато чакам да излезе информацията за изхода към Сингапур, сядам на чай и ток в най-малко мърлявото от всички кафенета. Само за да установя, че зад ъгъла се намира бляскавата част на летището, с много примамливи заведения и външна тераса.

Продължавам да чувам като под вода.

На Ататюрк всичко е лежерно - няма проверки, няма съобщения по високоговорителите, няма тичащ персонал. Забулени хора шляпат по джапанки, нисички закръглени дами балансират застрашително на палеца на единия си крак докато топят другия в мивката, продавачите на локум дремят сърдито.

Намирам си тапи за уши, които щели да помогнат за изравняване на налягането. Или окончателно ще ми гръмнат тъпанчетата.

За дългия полет се оказвам притисната между българи и шведи.

И моля, друг път да не ми се пробутва номера "не може хубав чай в самолета"!

Близо 11 часа по-късно, часът е 18:05 местно време, температура 24 градуса, облачно, вали дъжд.

Добре дошли в Сингапур!

И умната (дано нямат предвид капките за нос)!