Някъде мярнах едно мнение за книгата, което напълно съвпада с моето. Беше нещо от рода на: типична книга от поредицата "Светът на диска". Много добра, макар и не най-добрата на Тери Пратчет. Само мога да добавя, че четенето й си беше истинско удоволствие;-)
Ето и малко цитати за любопитните:
- He was a pile of dust Archchancellor!
- That’s not the same as being ill, exactly, said Ridcully, who believed in never giving in.
***
- I declare this meet- this overly extended snack… over.
***
- We are, fellow wizards, the city’s last line of defence against all the horrors that can be thrown against it. However, none of them are as potentially dangerous as us. Yes, indeed. I don’t know what might happen if wizards were really hungry. So do this, I implore you on this occasion, for the sake of the cheeseboard.
***
‘We all know the problem of underarm defoliation. It is so hard, isn’t it, to keep this lichens healthy… But,’ she flourished green and blue container with a golden stopper, ‘one spray of Verdant Spring will keep those crevices moist and forest fresh all day long…’
***
- How can a man live without pasta? This is barbaric!
***
'I believe he collects different types of stationery,' said Vetinari. 'I have sometimes speculated that he might change his life for the better should he meet a young lady willing to dress up as a manila envelope.'***
- The thing about football - the important thing about football - is that it is not just about football!
***
- You're saying that football is not about football?
- It's the sharing, she said. It's being part of the crowd. It's chanting together. It's all of it. The whole thing.
Това книгите не са лесна работа! Да вземем например качеството им. Не обичам да започвам кинга и да я зарязвам заради това, че не струва. И тъй като неструващите в днешно време са болшинство, при избора на поредното четиво често пъти разчитам на препоръки на приятели. Лошото е, че напоследък четящите сред приятелите ми прогресивно намаляват и трудно намирам някой, който да ми препоръча нещо...
"Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери е едно от добрите изключения. Препоръча ми я една приятелка, прочетох едно друго за нея, реших, че пасва за майка ми и я купих като подарък за Коледа! Бях много доволна, че подаръка бе набързо прочетен и високо оценен. Изслушах подробните обяснения за съдържанието, стила на авторката и превода на книгата. Отбелязах си на ум, че може би не е зле да я прочета и аз. И ето, този месец, през нещото наречено "отпуска", редувах търчането по болници с четенето на парченца от "Елегантността на таралежа".
Не бих казала, че книгата намали напрежението от поредния сблъсък с човешката простотия - по скоро се яви като намек за това, че трябва да опитам да я приема за даденост, защото така е устроен света. Книжката е като сборник от есета - размисли на една възрастна протиерка и хлапе от богато семейство, живеещо в същата сграда, върху различни събития от живота им, смисъла на изкуството и културата, клишетата в поведението на хората от различните съсловия и най-вече именно човешката простотия и ограничесност. Някои от главите наистина ми допаднаха. Например, обясненията на страстта, с която хората седят по канапетата си и гледат спорт! Или за смисъла на натюрмортите. Винаги съм се чудела каква е идеята в това да рисуваш купи с ябълки и круши, покрай които се въргалят и убити животни! Сега дори измислих какъв натюрморт ще ми пасва на кухнята и съм твърдо решена да си го окача на стената в най-скоро време! Кокерите, както е известно, са стара моя страст и написаното с много любов описание на породата не можеше да не ми лепне на сърцето. Също и прехласването по японската култура. Оплюването на кафето и черния чай приех като лек недостатък в характера на авторката. Всеки си има такъв, нали?Такъв един недостатък, но в моето образование или светоглед ми попречи напълно да разбера книгата. Твърде основна беше темата за класовото разделение в обществото, а аз нещо не мога да приема съществуването на такова. Може би това е защото съм малко нещо заплес и условностите в обществото ми убягват, или защото съм левчо, както казва братото, или понеже ми е трудно да приема чалга-създанията, които се бутат в редиците на висшите класи в България, за нещо по-горно от себе си. За това сега съм се заровила в "Прекрасният нов свят" на Хъксли ;-)
