Четене

Ето, да се изкажа и аз за Голямото четене! Нямах такова намерение, особено след спора на тема "може ли "Под игото" да е любим роман" с Марсуп-чо от вчера. Не си прав брато, шъ знаиш! Ама нищо де, ти си малък още, ще ти дойде акъла ;-) Междувременно аз да се върна на мисълта си... Днес на път за работа успях да хвана не-претъпкан автобус, спокойно се разположих на една седалка и извадих книжката. За информация на любопитните, "The Wee Free Men". На следващата спирка до мен се намести един дядо. Типичен представител на онези пенсионери, които стават в ранни зори, нарамват торбичката и хукват към пазара "Иван Вазов". От хората дето задължително намирисват (главно на чесън), бутат се и гледат да се заядат за нещо, за да си разнообразят деня. Седна той до мен, погледна ме и каза "Ааа, значи "Голямото четене" продължава!" Усмихнах се и се съгласих с него. Той продължи, явно това, че аз се опитвам да чета не го смути, "То е хубаво човек да чете! Хем научава нещо, хем убива времето, хем докато чете не му идват разни лоши мисли...". Да си призная стана ми адски мило! И реших, че не е от значение какъв е резултата от гласуването, дали на нас ни харесва или не, дали е израз на комплексарщина или на здрав разум. Важното е, че една такава ТВ кампания може да накара човек, който сигурно иначе чете само "Дума", "Трета възраст" или "Втора младост", да говори за книги!