Цветя за Алджернън

Като ходих до Лондон през лятото, не пропуснах възможноста да се набутам в една от големите книжарници. Нямах много време, исках да отида и до Нотинг Хил, в търсене на синята врата, за това буквално тичах покрай рафтовете с книги, в търсене на "нещо интересно".

Трудно се откриват интересните неща, когато се придвижваш на прибежки и се притесняваш, че времето не стига за нищо. Все пак, Лондон не е град за 3 дни! Аз обаче извадих късмет. Първо се забих директно на Лорънс Даръл и след кратък размисъл взех "Мосю или Принцът на мрака", първа част от известния му Авиньонски квинтет. После изтърчах при фантастиката. Мислех да взема нещо познато - Джаспър Ффорд, едно друго... Погледа ми се спря на маса сред рафтовете, на която се мъдреше табелка за намаление. От там ме гледаше симпатична червеникава книжка, със заоблени ръбове и бяла мишка на корицата. Явно дългите години прекарани в лабораторията си казваха своето! "Цветя за Алджернън" от Даниел Кийсл Прочетох какво пише на гърба, прозвуча ми интересно, но... Исках нещо, което СЪС СИГУРНОСТ е хубаво, а автора ми беше непознат!

Продължих търсенето, обиколих цялата книжарница, отскочих като попарена от раздела за канцеларски материали, където един господин се беше тръшнал на колене и плачеше с глас, върнах се отново в сигурните води на фантастиката. Пак взех "Цветя за Алджернън", пак прочетох описанието на гърба, пак я оставих и се загледах за алтернативи. Такива не намерих, чисовника тик-такаше, а Нотинг Хил ме зовеше! Поех дълбоко дъх, взех червеникавата книжка и отидох на касата.

След половин година отлагане най-после я зачетох. Чете се лесно, но доста трудно! Книгата е всъщност дневника на Чарли Гордън, 30-и-нещо годишен човек, с тежко умствено изоставане, който иска да стане умен! Желанието му да "стане като другите", да може да говори за "книги, политика и религия" и да намери приятели, го завежда в една лаборатория, където разработват нов метод за увеличаване на интелигентноста. Метода е вече изпробван и работи - доказателство е мишока Алджернън, факира на лабиринтите.

Чарли се подлага на операцията и неусетно започва да се променя - написаното в дневника става по-четливо, без правописни грешки, появяват се препинателни знаци. Постепенно започва да "вижда" света около себе си. Разбира, че приятелите, с които дълги години се е смял, всъщност са се смяли на него и са го използвали, че семейството му се е срамувало от неговата "ненормалност" и го е изоставило, че студентите и професорите в университета всъщност не само, че не знаят нищо, а дори не го съзнават. Остава му само Алджернън.

Особено трудна (и гадна) е втората част на книгата, която описва пътят назад. Първо Алджернън, после Чарли, започват да губят интелекта и способностите си. Алджернън умира, Чарли го погребва и всеки ден носи цветя на гроба му.
Краят все пак е леко оптимистичен - по пътя назад, Чарли успява да намери отново своите изгубени приятели и своето място.

Тихо се сипе

Сняг вали, вали, вали,
Вън е бяла зима.
Как е хубаво нали,
сняг когато има...

Чуденки

Чета пресата и се чудя:

• как може толкова лекари да продължават да "лекуват" със стволови клетки , при положение, че както се оказва, този метод може да има доста тежки странични ефекти - нали са призвани да пазят живота, защо за шепа пари да лъжат хора, давайки им фалшиви надежди за болните им деца и да създават лошо име на един иначе добър метод като го прилагаш преди да е усавършенстван?
• как може един педофил да получи условна присъда защото има висока степен на образование - това значи ли, че академиците могат да извършат каквито искат престъпления и никой няма да ги съди, понеже (теоретично) са най-образовани?
• как може някой да е толкова изперкал, че да поръси с отрова градинките с надеждата, че ще избие животните, които го дразнят - не му ли хрумва, че така ще изтреби и децата си?

Петък 13-ти

Много се веселя през седмицата със сутрешния блок на бТВ! Напоследък става все по-весело - може би заради новата водеща ;-)
Тази сутрин например ме зарадваха с интервю с д-р Нам-кой-си от Военно-медицинска академия. Беше там за да говори за тъмните сили, които бродят по света днес, петък 13-ти. Човекът бил специалист по "физикална радиестезия" - метод, който позволявал да се открият отрицателните енергии. За целта използвал апарат, наречен вълномер, който измервал вълните на всичко - "атоми, електрони и Космоса" и отчитал дали има отклонение от нормата. Мерeл вълните и на хора, на живо или по снимка. Не рисунка, снимка. Това било важно. Така можело да се определи дали човека е болен, има отрицателна енергия или е обсебен от тъмните сили.

Имаше и демонстрация на апарата - едно синьо камъче закачено на връвчица, което се клатеше върху снимката. Връвчицата май беше завързана за апарата вълномер...

Когато водещата попита дали този апарат се намира във ВМА, докторът леко сърдито обясни, че се занимава с това в извънработно време, защото този метод не е част от медицината у нас, за разлика от някои други държави. Допълни, че в България тези неща се приемали трудно.

Особено ми хареса момента когато журналистката подхвърли нещо за врачки... Д-р Нам-кой-си искрено се обиди и обясни, че тука не ставало въпрос за врачуване, а за физичен метод!

Прави са хората, какви ли не неща бродят по бялия свят в петък 13-ти!

Excellence

Когато отидеш на работа с тениска, на която пише "I piss excellence" и никой не коментира този факт, са възможни 3 обяснения:

1. Колегите на знаят английски!
2. Колегите се комплексират при вида на надписа!!
3. Колегите знаят, че това е вярно!!!
   

Среща с началника

Вчера се наложи да си общувам с шефката. Това всеки път предизвиква у мен отрицателни емоции. В неделя, прелиствайки "Последният континент" на Тери Пратчет срещнах един коментар, написан точно като за мен! Ако не се лъжа беше нещо такова: "Извика ме и ме попита с какво се занимавам всъщност! Нечувано! Що за въпрос!? Ами че това тук е университет!"

Добре завъртяно

Е, мина вече месец от както прочетох тази книга, но така и не сколасвах да седна да напиша нещо по неин адрес! Сега мисля, че и на това му е дошло времето.
Spin на Робърт Уилсън ме грабна главно с това, че си е баш истинска научна фантастика. Таман го бях отписала вече този жанр! Скоро пак си мислех, че напоследък писателите фантасти нещо избиват все към кибер, пънк, кибер-пънк и психология... В психологията и всичко свързано с изучаване на човешката психика от край време не намирам нищо интересно. Виж, странностите в поведението на заобикалящия ни свят са съвсем друга работа!
Такава една странност спретна Вселената на човечеството в Spin. Внезапно, без предупреждение и почти незабелязано, звездите изчезнаха. Почти, защото изчезването на светлинките направи доста силно впечатление на група деца - две момчета и едно момиче. Оказа се, че някой е обвил Земята с тънка мембрана, която пропуска материя и енергия доста избирателно и чиято основна задача, поне така изглеждаше на първо време, беше да откъсне планетата от нормалния поток на времето. За всеки изминал земен ден, в Космоса прелитаха години, Слънцето започна да старее и да се разраства, включвайки в короната си все по-големи части от Слънчевата система...
Човечеството реагира на изненадата по човешки - в основната си част наблегна на религиозен фанатизъм, братята отвъд Голямата вода започнаха да дрънкат с оръжия, а предприемчивите намериха начин да правят пари, политика и само-реклама от изследването на мембраната. Историята се развиваше бързо, предвид това, че в Космоса, където вречето течеше необезпокоявано, нещата ставаха с бясна скорост. В същото време, действието се точеше бавно, защото автора старателно (и много добре) следваше сложните взаимоотношения на тримата приятели, тяхното израстване и развитието на представите им за останалия свят и самите тях. Мдаа... Май без психология една добра книга не може да мине, ако иска да избегне раждането на плоски и тъпи герои. Важно е обаче всичко да е с мярка ;-)
Чудна книга - завладяваща, осигуряваща нови идеи и материал за размисли. Ако имаше нещо дразнещо, то беше фактът, че кулминацията в личните изживявания на героите малко засенчи обясненията за вселенския разум и начина, по който той се е развивал и дийствал. Може би г-н Уилсън е искал да доразвие материала в следващата си книга, Axis. А може би и него го е обхванала психо-модата и е решил да остави научното във фантастиката си на заден план ;-)