Може, ако знаеш, че не бива!

Тези дни, не знам защо, се сетих за Ули. Улрих германеца, върл финландо-фил, баща на два чифта близнаци и много странна личност, с когото се засякохме за година-две в лабораторията в Стокхолм. Или по-скоро, сетих се за случката в стаята за химикали! Влизам аз да си измеря нещо на везната, а там Ули. Вади с една лъжичка бял прах от една кутия, насипва в паничката върху везната, взима друга кутия, бърка със същата лъжичка...

Любезно и леко страхливо (страхливо, защото с Ули, рядко интелигентен човек и като такъв напълно опериран от любезност и чуство за такт, шега не бива) подхвърлих, че не се бърка с една и съща лъжичка в две различни кутии с химикали. Той ме погледна замислено и каза много бавно: "Може! Ако знаеш, че не бива, може!"

От тогава, вече 7-8 години, много пъти се сещам за този разговор и всеки път си казвам, че тази мисъл е достойна за житейско кредо!

Тоалетни мисли...

Всеизвестен факт е, че много често важните мисли ни връхлитат докато си седим в тоалетната. Тоалетната сама по себе си също може да предизвика размисли. Или спомени. Чета аз за българската художничка, която представила България с инсталация на "турска тоалетна" в Брюксел и се сещам за времето, когато ходих в Япония. Там много държат на тоалетните! Чиниите се отопляват, мият ти дупето, свирят ти...

Интересно е, че на обществени места в Япония има два вида тоалетни - "западни" и "ориенталски". На западните се сяда, а ориенталските, традиционно използвани от японците, са с клекало. Това разделение може да се види дори във влаковете! На мен ориенталските ми допаднаха повече - бяха по-чисти.

Не знам защо въпросната инсталация е наречена "турска тоалетна". Все пак не само турците клякат като ходят по нужда! Такъв е навика на повечето ориенталци. Заради което, казват умните глави, хората на Изток по-рядко страдат от такива досадни проблеми, мъчещи средно статистическия западняк, каквито са запека и хемороидите.

Та си мисля по въпроса за тоалетната - не е важно дали е клечаща или седяща, важното е кой я ползва...

Вдъхновено от студа

- На запад май не носят потници, а?
- Защо така мислиш?
- Ами моя приятел има снимка в компанията на принц К. и всички му се подиграват, че носел потник!
- Мисля, че в днешно време мъжете носят под ризите си тениски, защото потника прозира.
- Хм, не знам. Чудя се, защото майка ми каза, че потник само у нас се носи. Било много селско.
- Е, сигурно и на запад носят през зимата.
- Ами кой им го пере?
- Те носят и хвърлят...